Решение № 7723 от 2.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8239/2010 г.

Решение № 7723 от 2.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8239/2010 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол - София, срещу решение № 15 от 29.04.2010 г. по адм. дело № 73 от 2010 г. на Административния съд - Русе, 7-и състав. Постъпил е и протест от Окръжната прокуратура - Русе, срещу същото съдебно решение. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, след преценка на допустимостта и основателността на жалбата и протеста намира, че са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211 АПК. С обжалваното решение съдът уважил предявения иск от Юлиана Манчева Сокерова от гр. Русе с правно основание чл. 1 ЗОДОВ, като осъдил ответната страна - Агенцията за приватизация, да й заплати сумата 500 лв. имуществени вреди, резултат от незаконни действия и бездействия на служителите на администрацията, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане на съдебното решение в сила. Съдът приел иска за основателен и доказан. Направеното възражение за погасяване на иска по давност - за неоснователно, предвид обстоятелството, че АПК е влязъл в сила на 12.07.2006 г. и не следва да се взема предвид ТР № 3 от 2004 г. на ВКС досежно началния момент на погасителната давност за исковете по чл. 1 ЗОДОВ. В касационната жалба, както и в протеста на окръжната прокуратура, като отменителни основания на съдебното решение се сочат допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не се съобразил с ТР № 3 от 2004 г. на ВКС досежно началния момент на погасителната давност за предявяване на иск за заплащане на обезщетение по ЗОДОВ. Касационната жалба и протестът на Окръжната прокуратура - Русе, са неоснователни. Предявен е иск по чл. 1 ЗОДОВ във връзка с чл. 204, ал. 4 АПК, при който незаконосъобразността на действието или бездействието на административния орган се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. След влизане в сила на решението на съда, с което вече е установена незаконосъобразността на действието или бездействието, вземането става изискуемо и от този момент се дължи и законна лихва върху него. Нормата на чл. 114 от ЗЗД регламентира, че давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. След като физическото лице - ищецът, не е било уведомено за извършеното прехвърляне на боновете му, което е в противоречие с изискванията на приложимите нормативни актове, от които търпи вреди, не може да му бъде вменено бездействие по отношение на вредоносния акт. Ако се приеме обратното, ответникът по иска, който не само че е извършил прехвърляне на инвестиционните бонове в нарушение на Наредбата за условията и реда за организиране на централизирани публични търгове за продажба на акции - собственост на държавата, и инструкцията за прилагането й, би черпил права и от още едно противоправно бездействие - допълнително да уведоми лицето за извършеното прехвърляне. С оглед изложеното направеното възражение в касационната жалба и в протеста на прокуратурата, че началният момент на погасителната давност за предявяване на иск за заплащане на обезщетение по ЗОДОВ е моментът на тяхното преустановяване, в какъвто смисъл е и ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по ТД № 3 от 2004 г. на ОСГК, е неоснователно. Изложените от съда мотиви, че тълкувателното решение е прието преди влизането в сила на АПК, се споделят напълно от настоящата инстанция. С чл. 128, ал. 1, т. 5 АПК (попадащ в дял III на АПК, който е в сила от 01.03.2007 г.) исковете за тези обезщетение като вид искове за непозволено увреждане са изключени от подведомствеността на гражданския съд и се разглеждат по реда на кодекса като специален закон. Делата обаче си остават граждански, защото имат за предмет спорове за имущественото право на обезщетение за вреди. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,