Решение № 1032 от 24.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4417/2017 г.

Решение № 1032 от 24.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4417/2017 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенция по заетостта срещу решение № 65 от 09.02.2017 г., постановено по адм. дело № 979/2016 г. по описа на Административен съд - П., с което по жалба на Е. Х. Х. са отменени издадени от касатора заповеди № РД-11-00-1830/22.11.2016 г. и заповед № 384/22.11.2016 г. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. О. Х. оспорва жалбата с доводи, изложени в депозирания писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна в законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Оспореното решение на Административен съд - П. е правилно, постановено е при спазени процесуални правила и точно приложение на материалния закон. Обосновани са изводите на съда за незаконосъобразност на заповед № РД-11-00-1830/22.11.2016 г. и на заповед № 384/22.11.2016 г., издадени от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, с които на ответницата в настоящото производство Е. Х. Х., в качеството й на старши експерт в отдел "Посреднически услуги" на Дирекция "Бюро по труда" - Велинград, поради констатирано виновно неизпълнение на служебните задължения - дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл), е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното й правоотношение. Не са налице фактическите основания за издаването на оспорените индивидуални административни актове. Установява се по делото, че служителката не е допуснала извършването на първото от вменените й дисциплинарни нарушения, а именно - не е нарушила като времетраене обедната си почивка с 15 минути, тъй като през времето на същата е изпълнявала служебни задължения, като е провеждала среща с представители на работодателя "Каш индустрия" ЕООД. На следващо място, не следва да се вменява във вина на ответницата и същата да носи дисциплинарна отговорност за допуснатото отлагане на пет планирани по график посещения при работодател без знанието и разрешението на прекия й ръководител. Установено е, че последният е отсъствал, поради което е нямало как да бъде уведомен своевременно от нейна страна за отлагането. Този не е бил обсъден, нито дори отразен в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание "уволнение", както и обстоятелството, че планираните срещи са реализирани в следващите дни. Допуснато е нарушение на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл, който изисква определянето на вида и размера на дисциплинарното наказание да е съобразен с тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, и с формата на вината, каквато предвид обстоятелствата, при които е извършено нарушението, в случая не е налице. Следователно органът по назначаването не е доказал наличието на виновно извършени от Х. дисциплинарни нарушения съгласно доказателствената тежест, която носи по чл. 170 от АПК, а именно да установи съществуването на посочените в оспорения индивидуален административен акт фактически основания и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. При тази необоснованост на заповедта, с която е наложено най-тежкото предвидено в закона дисциплинарно наказание "уволнение", както и на последващата я заповед за прекратяване на служебното правоотношение на това основание, първоинстанционният съд правилно е счел, че процесните заповеди са незаконосъобразно издадени и ги е отменил. Поради горните мотиви не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото следва да се остави в сила като законосъобразно и обосновано. При този изход на спора основателно е искането на ответница за присъждане на направените разноски в настоящето производство. Същото следва да се уважи, като Агенция по заетостта се осъди да й заплати сумата 400 лева за адвокатско възнаграждение, за което има писмени доказателства, че е реално заплатено. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,