Решение № 7937 от 1.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1283/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационни жалби на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. Велико Търново при ЦУ на НАП и ДжиДи-Транс 2012 ЕООД гр. Берковица чрез пълномощника си адв. Ц. Попова срещу решение 528/25.11.2020 г., постановено по адм. дело 343/2019 г. по описа на Административен съд гр. Монтана. Първият касационен жалбоподател обжалва съдебното решение в частта, в която РА Р-04001218003923-091-001/29.03.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Велико Търново е отменен за определени на Джи-Ди-Транс 2012 ЕООД за определени данъчни задължения по ЗДДС общо в размер на 38 370,61 лв. и съответстващите лихви 7 861,31 лв., вследствие на отказано право на данъчен кредит по фактури, както следва: по 5 бр. фактури, издадени от Акваграфикс ЕООД с ДДС в общ размер от 5 036 лв.; по фактура, издадена от Еф-Джи-Ай Интернешънъл ЕООД с ДДС в размер на 2 400 лв.; по фактура, издадена от Дон тон ЕООД с ДДС в размер на 702 лв.; по фактура, издадена от Колори-1 ЕООД с ДДС в размер на 1 000 лв.; по 4 бр. фактури, издадени от Ерая Медикал Инженеринг ЕООД с ДДС в общ размер на 3 899,60 лв.; по 4 р. фактури, издадени от Кар Сървис София ЕООД с ДДС в общ размер на 2 950 лв.; по фактура, издадена от Херувим ЕООД с ДДС в размер на 1 628,80 лв.; по 4 бр. фактури, издадени от Надомно ЕООД с ДДС в общ размер на 1 080 лв.; по 5 бр. фактури, издадени от Нова поща ЕООД с ДДС в общ размер на 2 349,01 лв. и по 19 бр. фактури, издадени от Експрес-С ЕООД с общ размер на ДДС на 16 225,20 лв. за данъчни периоди през 2016 г. и 2017 г. Съдът е посочил в диспозитива си повторно ДДС в размер на 2 400 лв. по доставка от Еф- Джи-Ай Интернешънъл ЕООД. Релевират се оплаквания, че в обжалваната част на решението съдът е допуснал неправилно прилагане на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът не е преценил правилно доказателствата по делото, възприел е безкритично твърденията на жалбоподателя, които не съответстват на фактическата обстановка по делото, което е довело и до допускане на грешки при формиране на вътрешното убеждение на съда. Излага се и оплакване, че в решението липсват мотиви по съществото на спора, липсва и обсъждане на събраните по делото доказателства, като на практика съдът е заменил мотивите си единствено с бланкетно препращане към заключенията на вещите лица по основната и допълнителната съдебно-счетоводна експертиза и съдебно-техническата експертиза. Касаторът твърди, че липсват и собствени фактически констатации на съда и подробен и задълбочен анализ на всички доказателства, събрани по делото, както и погрешно съдът е приел, че обезпечеността на доставчиците материално-техническа и кадрова, не е предпоставка, като сочи практика на СЕС по решение по дело С-324/11 и решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11, както и че изпълнението на прекия или предходен доставчик на изискванията на специалните закони, при установено предаване на стоката и последващата й реализация за целите на икономическата дейност на получателя и за това се твърди, че не влияело на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя. Несъгласие се изразява от касатора и относно приетото от съда, че за да бъде доказана реалността на доставките, следва да бъде установен факта на предаването на стоката от доставчика на получателя, т.е. изцяло било без значение според съда за реалността на доставката дали доставчиците са били обезпечени, какъв е произхода на стоката, къде е била съхранявана тя, налице ли са придружаващи сертификати на стоката и прочие, респ. установяванията на тези факти и обстоятелства, изцяло са ирелевантни за спора. Според касатора съдът е ценил доказателствата едностранчиво и превратно, без съобразяване техния характер и доказателствена стойност, както и при игнориране на очевидни противоречия между тях, изтъкнати от приходната администрация, както в административното производство, така и в съдебното производство. Касационният жалбоподател излага оплакване, че съдът е мотивирал решението си със заключенията на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, че доставките са осчетоводени надлежно в счетоводствата на получателя и на доставчиците, без да обсъди доказателствата по делото и да направи съответния анализ на фактите и обстоятелствата. В този смисъл според касатора по делото липсват годни доказателства, които да установят дали доставчиците са притежавали право на собственост и са имали в наличност от стоки от вида на процесните към датите на издаване на фактурите към Джи Ди-Транс 2012 ЕООД, а съдът е неглижирал този факт, тъй като не е установено фактическото предаване на стоките, а осчетоводяването на доставките не е достатъчно за упражняване правото на данъчен кредит. В касационната жалба се съдържа оплакване, че след като значителна част от приемателно-предавателните протоколи са оспорени, то е останал непотвърден и материализираният в тях факт на предаване на стоките. Относно доставките на подвоз на дървесина съдът безмотивно е приел, че е налице индивидуализация на мястото, откъдето е извършен подвоза на дървесината на територията на горското стопанство, както и, че за съда е без значение факта, че вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е посочило, че фактурите с предмет транспорт и подвоз на дървесина са осчетоводени по дебита на с/ка 611 Разходи за основна дейност, като при разпита вещото лице е било категорично, че не може да отговори кой ремонт на пътища и за кой обект се отнася. Освен изложеното касаторът счита, че съдът не е обсъдил изложените съображения за неправилност на заключението по съдебно-техническата експертиза. Относно оспорването от касатора по чл. 193 ГПК на представените от оспорващия доказателства в административното и в съдебното производство, в касационната жалба се сочи и, че съдът ако е бил изпълнил задълженията си по чл. 193 ГПК, следваше най-късно с решението си да изключи от доказателствата по делото оспорените доказателства, чиято истинност не беше установена. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на жалбата на Джи-Ди-Транс 2012 ЕООД срещу ревизионния акт, както и претендира присъждане на направените по делото разноски. Възразява се, че съдът не е обсъдил възражението на касатора за приложението на чл. 161, ал. 3 ДОПК. В случай, че съдът не отмени решението в обжалваната част и ревизионния акт в същата част, касационният жалбоподател моли делото в тази част да бъде върната на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Ответникът по тази касационна жалба Джи-Ди-Транс 2012 ЕООД в писмени бележки на адв. Н. Иванова, както и в съдебното заседание, я оспорва. Вторият касационен жалбоподател обжалва решението на първоинстанционния съд в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу посочения по-горе ревизионен акт за непризнато право на данъчен кредит в общ размер от 5 975,20 лв. и лихви 1 490,62 лв. по доставки от Акваграфикс ЕООД за1 004 лв., Пи Мекс 2015 ЕООД за 1 400 лв., Експрес С ЕООД за 1 500 лв., Ерая Медикал Инженеринг ЕООД за 800 лв. и Евродом проект ЕООД за 1 571,20 лв. за данъчни периоди на 2016 г. и 2017 г. Релевират се всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационният жалбоподател съдът не е направил никакви правни изводи и констатации, на база на които е приел, че доставките от посочените доставчици не са реално изпълнени. В тази връзка касаторът сочи, че по делото за процесните доставки са представени договори, приемателно-предавателни протоколи и доказателства за плащане по фактурите, както и е налице коректно осчетоводяване на спорните фактури в счетоводствата на жалбоподателя и на доставчиците, обстоятелство, потвърдено и от съдебно-счетоводната експертиза основно и допълнителни заключения. Според касатора съдът е постановил неправилно решение в обжалваната част, тъй като при сходна фактическа и правна обстановка и при идентични доказателства, съдът е приел, че има реалност на доставките. В касационната жалба се съдържа оплакване, че съдебното решение е постановено в противоречие с писмените доказателства, установяващи реалността на доставките договори, приемателно-предавателни протоколи, платежни и счетоводни документи, установяващи, че дружеството е получило стоките (материали) и услугите, както и, че заключенията по съдебно-счетоводната експертиза са били приети по делото без оспорване и вещото лице е дало заключение, че счетоводствата и на жалбоподателя и на доставчиците са водени редовно. От свидетелските показания на М. Ценов и Ц. Гергов касаторът твърди, че също се установява реалността на доставките. Позовава се на съдебна практика на Върховния административен съд относно обстоятелството, че неустановяването на материална, кадрова и техническа обезпеченост не е основание за непризнаване на правото на данъчен кредит, нито на произхода на стоките. Твърди се, че в обжалваната част съдебното решение противоречи на заключенията на съдебно-счетоводната експертиза. Излагат се доводи, че процесните фактури са намерили отражение в счетоводствата на страните по доставките, извършени са плащания по фактурите, като касаторът е изложил подробни доводи относно счетоводното отчитане на фактурите и свързаните с тях констатации на съдебно-счетоводната експертиза. За всяка една от доставките, по които съдът е отхвърлил жалбата за непризнато с ревизионния акт право на данъчен кредит, касаторът е изложил подробни съображения, че те са реално извършени. Твърди се, че решението в обжалваната му част е в противоречие със свидетелските показания, които не са обсъдени и не са взети предвид при постановяване на съдебното решение. Според касационния жалбоподател съдът е постановил решението си в противоречие с факта, че жалбоподателят е осъществил последващи доставки и в тази връзка цитира решения на Върховния административен съд, според които последващите доставки представляват доказателствена индиция за факта, че жалбоподателят е получил процесните доставки, както и, че извършените плащания са доказателства за реалност на доставките. Сочи се от касатора, че решението в обжалваната част е в противоречие с практиката на СЕС решение по съединени дела С-80/11 И с-142/11. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба и в писмените бележки, представени по делото. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Н. Иванова. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по тази касационна жалба директорът на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, я оспорва в депозиран по делото писмен отговор от юриск. М. Найденова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал.1 АПК и са процесуално допустими и разгледани по същество са основателни поради следните съображения: По касационната жалба на директора на дирекция ОДОП гр. Велико Търново. За да отмени частично оспорения от Джи-Ди-Транс 2012 ЕООД ревизионен акт за определени данъчни задължения по ЗДДС общо в размер на 38 370,61 лв. и съответстващите лихви 7 861,31 лв., вследствие на отказано право на данъчен кредит по фактури, както следва: по 5 бр. фактури, издадени от Акваграфикс ЕООД; по фактура, издадена от Еф-Джи-Ай Интернешънъл ЕООД.; по фактура, издадена от Дон тон ЕООД.; по фактура, издадена от Колори-1 ЕООД; по 4 бр. фактури, издадени от Ерая Медикал Интернешънъл ЕООД.; по 4 бр. фактури, издадени от Кар Сървис София ЕООД ; по фактура, издадена от Херувим ЕООД ; по 4 бр. фактури, издадени от Надомно ЕООД.; по 5 бр. фактури, издадени от Нова поща ЕООД и по 19 бр. фактури, издадени от Експрес-С ЕООД, първоинстанционният съд е приел, че е доказана реалността на процесните доставки. За всяка една от посочените доставки съдът е приел, че са налице доказателства, установяващи реалността й. Според съда неспазването от прекия или предходен доставчик на изискванията на специалните закони, при установено предаване на стоката и последваща й реализация за целите на икономическата дейност на получателя не влияе на правото на приспадане на данъчен кредит. За посоченото право от значение според съда е да бъде доказана реалността на доставката факта на предаване на стоката и е без значение за реалността на доставите, дали доставчиците са разполагали с материална, кадрова и техническа обезпеченост, както и какъв е произхода на стоката, къде е била съхранявана, налице ли са придружаващи сертификати и пр., респ. установяванията на тези факти и обстоятелства, които страните по делото се домогнали да упражняват касаторът счита, че е изцяло ирелевантно за спора. Съдът е кредитирал съдебно-счетоводната и съдебно-техническата експертиза, тъй като според него са обективно дадени, както и показанията на разпитаните свидетели Л. Трендафилов, С. Станчев, М. Ценов и Ц. Гергов. Съдът е изброил представените от жалбоподателя доказателства фактури, приемателно-предавателни протоколи и документи за плащания по процесните доставки и въз основа на тях е приел, че е доказана реалността на доставките, поради което е направен извод, че незаконосъобразно с ревизионния акт е отказано правото на приспадане на ДДС като данъчен кредит. По касационната жалба на Джи-Ди-Транс 2012 ЕООД. За да отхвърли частично жалбата срещу ревизионния акт за непризнато право на данъчен кредит в общ размер от 5 975,20 лв. и лихви 1 490,62 лв. по доставки от Акваграфикс ЕООД, Пи Мекс 2015 ЕООД, Експрес С ЕООД, Ерая Медикал Инженеринг ЕООД и Евродом проект ЕООД за данъчни периоди на месеците май, юли и август 2016 г. и юли 2017 г., първоинстанционният съд е приел, че по тези доставки не е доказана реалността на доставките. Мотиви относно тази реалност не са посочени, а само са изброени доказателства, без да е извършена необходимата от съда преценка и анализ. За да мотивира този си извод съдът е изброил представените от ревизирания субект доказателства, като те са фактура, касов бон и приемателно-предавателни протоколи, с посочване, че от тях не се установява реалността на доставките. Отразено е в съдебното решение, че е налице колизия между фактурите и приемателно-предавателните протоколи. Обжалваното решение изцяло е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд принципно правилно е разсъждавал, като е приел в решението си, че съгласно съдебната практика на Върховния административен съд наличието или липсата на материална, кадрова и техническа обезпеченост на доставките не е относимо за правото на данъчен кредит на получателя, както и произхода на стоките. Правилно са изложени мотиви в обжалвания съдебен акт, че неспазването от прекия или предходните доставчици на изискванията на специалните закони, при установено предаване на стоките и последващата им реализация за целите на икономическата дейност на получателя, също не влияе на правото на данъчен кредит за получателя. Следва да се подкрепят и мотивите на съда, че чл. 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а) и чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това, че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагало е със стоките, предмет на доставките, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, или поради това, че въпросното лице не притежава други документи, освен фактурата, от която да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112/ЕО процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит. Данъчнозадълженото лице според съда ако не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна издателя на фактурите, при доказана реалност на доставките, след като е установен факта на предаване на стоката, следва да му се признае посоченото право.