Решение № 1913 от 6.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9015/2019 г.

Решение № 1913 от 6.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9015/2019 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Мшаураб, [гражданство], срещу Решение № 3759 от 04.06.2019 г. по адм. дело № 4628/2019 г. на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 5364 з0732 от 01.04.2019 г. на директора на Дирекция "Миграция" при Министерство на вътрешните работи, за продължаване на принудителното настаняване на чужденеца в Специален дом за временно настаняване на чужденци. Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението поради противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че случаят попода в хипотезата на § 4 от чл. 15 на Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (Директива 2008/115/ЕО) - липса на разумна възможност за извеждане. Съгласно тълкуването, дадено от Съда на Европейския съюз по българските дела Махди С-146/14 и Кадзоев С-357/09, би било налице разумна възможност за извеждане, ако задържащият административен орган е обосновал наличие на възможност за изпълнение на експулсирането в рамките на сроковете по чл. 15, § 5 и § 6 от Директива 2008/115/ЕО. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да се отмени обжалваната заповед. Претендират се разноски съгласно представен списък. Касаторът се представлява от адвокат В. Иларева - Софийска адвокатска колегия. Ответникът – Директорът на Дирекция "Миграция" при Министерство на вътрешните работи (МВР), изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира за правилни изводите на съда за наличие на предпоставките по чл. 44, ал. 8 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Претендира юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание ответникът се представлява от юрисконсулт Миланова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли жалбата против процесния административен акт, първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че със Заповед рег. № 5364 з-1356/28.09.2018 г. на директора на Дирекция "Миграция" – МВР, спрямо И. Мшаураб, [гражданство], е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) "отнемане на правото на постоянно пребиваване в Република България", на основание чл. 40, ал. 1, т. 2, вр. чл. 10, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ. Заповедта е мотивирана с осъждането на лицето по шест наказателни дела от общ характер, в периода от 2008 г. до 2015 г., за извършени умишлени престъпления на територията на Република България, които съгласно българския закон се наказват с не по-малко от една година лишаване от свобода. Със Заповед рег. № 5364 з-1363/01.10.2018 г. на директора на Дирекция "Миграция" – МВР, на основание чл. 42, ал. 1, т. 1, чл. 42з, ал. 1, т. 1 и ал. 3, вр. чл. 10, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ, спрямо чужденеца са приложени ПАМ "експулсиране и забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите-членки на ЕС". Със Заповед рег. № 5364 з-1364/01.10.2018 г. на директора на Дирекция "Миграция" – МВР, И. Мшаураб е настанен принудително в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) към Дирекция "Миграция", на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 ЗЧРБ. Според приемо-предавателен протокол рег. № 5364 з-17211/01.10.2019 г. на Дирекция "Миграция", чужденецът е настанен фактически в СДВНЧ на 02.10.2018 г. С оспорената Заповед № 5364 з-732 от 01.04.2019 г., на основание чл. 44, ал. 8, изр. 3 ЗЧРБ, е продължено принудителното настаняване в СДВНЧ на И. Мшаураб, [гражданство], със срок до 02.10.2019 г. Актът е мотивиран с необходимостта от организиране изпълнението на Заповед № 5364 з-1363/01.10.2018 г. относно приложената спрямо чужденеца ПАМ "експулсиране и забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите-членки на ЕС". Направено е позоваване на предложение рег. № 5364 р-6621/01.04.2019 г. на началник отдел "ПНМ" – Дирекция "Миграция" за продължаване на срока на настаняване на чужденеца до отпадане на пречките по изпълнение на приложена ПАМ, но не по-късно от 02.10.2019 г. В предложението е посочено, че чужденецът е изтърпял 4 присъди "лишаване от свобода" в Затвора [населено място], за извършени множество кражби и грабеж на територията на страната ни. Взето е предвид, че чужденецът отказва да съдейства на компетентните органи, а за периода на настаняването му Дирекция "Миграция", е потърсила съдействие от Посолството на Република Ливан в гр. София и от Главна дирекция "Гранична полиция" за получаване на документи за връщане на чужденеца. Като са съобразени дефинициите по чл. 3, т. 7 от Директива 2008/115/ЕО и пар. 4в от ДР на ЗЧРБ е посочено, че чужденецът има опасност да се укрие, както и, че спрямо него не могат да бъдат наложени по-благоприятни алтернативни мерки по чл. 44, ал. 5, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗЧРБ. Като пречка за изпълнение на приложената ПАМ е посочена липсата на валиден документ за задгранично пътуване и забавяне на процедурата по реадмисия от страна на ливанските власти. При така установената фактическа обстановка и след анализ на относимите разпоредби на ЗЧРБ и Директива 2008/115/ЕО, АССГ е приел, че са изпълнени всички предпоставки по чл. 15, пар. 1, 4, 5 и 6 от Директива 2008/115/ЕО, към датата на издаване на оспорвания акт. Въз основа на доказателствата по делото, съдът е установил, че чужденецът е заявил адрес, на който не пребивава и е бил обявен за общодържавно издирване от разследващите органи по пр. пр. № 8356/2017 г. по описа на СРП. Последният има шест влезли в сила присъди за извършени кражби на територията на страната, поради което е обоснован извод, че е с утвърдени престъпни навици и въпреки изтърпените наказания "лишаване от свобода" същият не се е поправил и превъзпитал към спазване на законите на Република България. По изложените съображения, първоинстанционният съд е приел, че е налице опасност от укриване – преди налагане на мярката лицето не е могло да бъде намерено на заявения от него адрес, има предходни нарушения на обществения ред и въпреки наложените наказания е показало трайно и упорито поведение по несъобразяване с наложените мерки. На следващо място, съдът е установил, че лицето отказва да се върне доброволно в Ливан и отказва да съдейства на властите при подготовка на връщането си, като по този начин са изпълнени и двете алтернативни предпоставки по чл. 15, пар. 1 от Директива 2008/115/ЕО. За неоснователни са приети твърденията на чужденеца, че за периода на настаняване компетентните власти не са положили усилия да осигурят документ за пътуване на чуждия гражданин, тъй като съгласно представена в о. с. з. на 31.05.2019 г. докладна записка рег. № 5364 р-9126 от 13.05.2019 г., служители на Дирекция "Миграция" – МВР са посетили Посолството на Република Ливан в България, където получили информация, че на 13.03.2019 г. срокът на валидност на притежавания от чужденеца паспорт бил удължен до 12.03.2020 г. Последното доказателство установява, както предприемането на активни действия от страна на компетентните органи по изпълнение на наложените ПАМ, така и наличието на разумна възможност за връщане по смисъла на чл. 15, пар. 4 от Директива 2008/115/ЕО. На база представената по делото медицинска документация, решаващият съд е обосновал извод, че не може да се приеме, че чужденецът принадлежи към уязвима група лица, тъй като не е лице с увреждания (няма установена физическа, психическа, интелектуална или сетивна недостатъчност) и при липса на данни за претърпени сериозни форми на психическо или физическо насилие. За неоснователни са приети твърденията на И. Мшаураб за нарушение на чл. 6 АПК, тъй като спрямо него не могат да се наложат по-благоприятни мерки. Решението е правилно. При установената по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод, че заповедта е постановена в съответствие с изискванията на закона. Издадена е от компетентен по смисъла на чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ орган и съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, включително фактическите основания за издаването й. Заповедта е издадена на основание чл. 44, ал. 8, изр. 3 ЗЧРБ, съгласно който, по изключение, когато лицето отказва да съдейства на компетентните органи или има забавяне при получаване на необходимите документи за връщане или експулсиране към датата на изтичане на разрешения срок на принудителното настаняване по ал. 6, директорът на дирекция "Миграция" може да издаде заповед за продължаване на принудителното настаняване в специалния дом за срок не по-дълъг от допълнителни 12 месеца. С разпоредбата на чл. 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО са регламентирани две хипотези, в които е допустимо задържане и то освен ако в конкретния случай не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки, а именно: когато е налице опасност от укриване, или когато засегнатият гражданин на трета страна избягва или възпрепятства подготовката на връщането или процеса по извеждането. С чл. 3, т. 7 от Директива 2008/115/ЕО е дефинирано понятието "опасност от укриване", като "наличие в конкретния случай на основания, породени от обективни критерии, които са определени в законодателството, да се смята, че гражданин на трета страна, по отношение на когото са образувани процедури за връщане, може да се укрие. " Въз основа на делегацията по чл. 3, т. 7 от Директива 2008/115/ЕО, с § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ е дадена национална легална дефиниция на "опасност да се укрие чужденец с наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3", като е прието, че опасност е налице, ако с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че лицето ще се опита да се отклони от изпълнение на наложената мярка. В настоящия случай касаторът твърди, че са налице предпоставките по чл. 15, § 4 от Директива 2008/115/ЕО, съгласно който когато стане ясно, че вече не съществува разумна възможност за извеждане по правни или други съображения или че вече не съществуват посочените в параграф 1 условия, задържането престава да бъде оправдано и засегнатото лице се освобождава незабавно. Както правилно е приел първоинстанционният съд, от представените по делото доказателства се установява, че е налице опасност от укриване на чужденеца с оглед факта, че последният не е намерен на заявения от него адрес, има предходни нарушения на обществения ред и въпреки наложените наказания е показал трайно и упорито поведение по несъобразяване с наложените мерки. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че от представената в настоящото производство информация с писмо рег. № 6361 от 22.11.2019 г. от Началника на Затвора, [населено място] се установява, че И. Мшаураб е постъпил в Затвора в [населено място] на 13.07.2019 г. за изтърпяване на определено едно общо наказание, в размер на две години, лишаване от свобода по НОХД № 21553/11 г., 23589/11 г. и 17882/11 г., всички на Софийски районен съд. Ето защо, позоваването на касатора на решение от 17 юли 2014 г., Pham, С-474/13 г., EU: C: 2014: 2096, т. 21, е неоснователно, тъй като чужденецът е настанен в затвор не с цел извеждането му, а с оглед изтърпяване на наказание "лишаване от свобода", по влезли в сила осъдителни присъди, за извършени престъпления на територията на Република България. От представените по делото доказателства за проведени беседи с чужденеца, се установява, че последният отказва да съдейства на властите при подготовка за връщането си, т. е. и към датата на издаване на обжалваната заповед, са налице условията посочени в чл. 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО. На следващо място, от писмо рег. № 5364000-21763 от 10.12.2018 г. на директор Дирекция "Миграция" при МВР до Посолството на Република Ливан и Докладна записка рег. № 5364 р-22577 от 14.12.2018 г. относно проведена среща в Посолството на Ливанската Република в гр. София се установява, че искането за издаване на документ за пътуване на чужденеца е препратено към компетентните власти в Ливан, като се очаква отговор в най-кратки срокове. По делото е прието като доказателство заверено копие от паспорта на чужденеца, от което е видно, че на 13.03.2019 г., Посланикът на Република Ливан в гр. София, е удължил срока на валидност на паспорта до 12.03.2020 г. Ето защо твърденията на касатора, че не съществува разумна възможност за извеждане на чужденеца в рамките на сроковете по чл. 15, § 5 и § 6 от Директива 2008/115/ЕО, се опровергават от представените по делото доказателства. Не са налице пороците сочени като касационни основания за отмяна, поради което постановеното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. При този изхода на спора, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да му бъде определено възнаграждение, в размер на 100 (сто) лева за настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,