Решение № 261 от 8.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8980/2018 г.

Решение № 261 от 8.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8980/2018 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна против решение № 1072/21.05.2018 г. по адм. дело № 740/2018 г. по описа на Административен съд - Варна. Изложени са доводи за неправилност и незаконосъобразност на изводите на съда и се иска отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се отхвърли жалбата срещу Решение за поправка на Акт за прихващане или възстановяване, издадено от органи по приходите в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Варна, потвърдено с решение на ДД "ОДОП"-Варна. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В постъпила молба от юрк. М. Колева са изложени доводи за незаконосъобразност на решението и е направено възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, ако се претендира такова от ответника. Ответникът Д. Великова, от [населено място], Област [област], чрез адв. Чилингиров с явяването му в съдебно заседание заявява оспорване на касационната жалба и желае решението да бъде оставено в сила. Други съображения не са изложени, не е представена и писмена защита. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 3 520 лева. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Във връзка с постановено решение на АС-Варна, потвърдено с решение на Върховния административен съд е подадено заявление от Д. Великова на 6.11.2017 г. с искане да й се възстанови посочена сума, незаконосъобразно установена с отменен РА. С АПВ органите по приходите са постановили за ефективно възстановяване последователно посочени суми за посочени месечни данъчни периоди и лихви по чл. 129, ал. 6 ДОПК. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е било решение за поправка на посочения Акт за прихващане или възстановяване, издадено от органи по приходите в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Варна, потвърдено с решение на ДД"ОДОП"-Варна. В акта за поправка на АПВ са отразени като поправени "очевидни фактически грешки" на основание чл. 62, ал. 1 и ал. 2 АПК. Както правилно е приел съдът основанията по чл. 62, ал. 1 и ал. 2 АПК не са налице в случая. Касае се са пропуск от страна на издателите на административния акт, който е непроизнасяне относно прихващане на сумите установени за възстановяване с налични към датата на издаване на акта изискуеми публични вземания. Този пропуск на административния орган обосновава непълнота на акта, която неправилно е приравнена на "очевидни фактически грешки". Очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 62, ал. 2 АПК е несъответствие между действителната воля на административния орган и нейното изразяване. Целта на поправката на ОФГ е разкриването на вече формираната действителна воля, а не промяната на фактическите и/или правните изводи на издателя на акта. В случая органът изцяло е подменил същинската част на фактическото основание, на което е издаден акта. Неправилно формираната му воля не може да бъде заместена под формата на поправка на ОФГ. Волята на органа е била изразена само за възстановяване, но не и за прихващане с публични задължения на длъжника, което действие следва да предхожда действието по възстановяване на недължимо внесени суми. Непроизнасянето от страна на органа в първоначалното решение относно прихващането, не може да бъде определено като очевидна фактическа грешка и за издаване на акт за поправка на АПВ, какъвто е процесния. Правилно е обжалваното решение, с което е отменен като незаконосъобразен обжалвания акт и същото следва да се остави в сила. При този изход на спора се дължи присъждане на ответната страна на разноски за адвокатско възнаграждение за осъществена защита, но при основателно възражение от ДД "ОДОП" за прекомерност на адвокатското възнаграждение, изрично заявено в постъпилия писмен отговор от юрк. М. Колева, приложен на л. 10 от настоящото дело, от претендирания размер 3 520 лева за адвокатско възнаграждение, следва да се присъди размер от 500 лева, съобразно разпоредбата на чл. 161 ДОПК, вр. с чл. 9 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и при съобразяване ниската степен на фактическа и правна сложност на настоящия спор. Така мотивиран, Върховният административен съд, първо отделение