Решение № 5478 от 22.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14783/2013 г.

Решение № 5478 от 22.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14783/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Григор Димитров Сарийски от гр. София, против Решение № 9918/02.07.2013 г., постановено по а. д. № 3168/2013 г. по описа на Върховния административен съд. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение тричленен състав на ВАС е отхвърлил като неоснователна жалбата на Сарийски, против Заповед на министъра на образованието, младежта и науката (МЗ) № РД 09-122/11.02.2013 г. в частта, с която е отменено утвърденото класиране на проектно предложение за финансиране № FFNNIPO 1201383 "Проектиране на информационна система за целите на ефективната реализация на научния потенциал в България". Недоволен от решението, Сарийски го обжалва. Счита същото за неправилно поради допуснати от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли отмяната му и постановяването на друго, по съществото на спора, с което се отмени обжалваната МЗ. Ответникът - министърът на образованието и науката, чрез процесуалния си представител - юрк. Топалова, счита касационната жалба за неоснователна. Ответникът - "ФСБ Капиталов пазар" АД, чрез представителя си - юрк. Чукова, не оспорва жалбата и счита същата за основателна. Ответникът - Институт за икономически изследвания при БАН, не изпраща представител и не взема становище. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на II колегия (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе установеното от фактическа страна от 3-членния състав на ВАС. С оспореното решение тричленен състав на ВАС е отхвърлил жалбата на Сарийски срещу сочената заповед на министъра на образованието, младежта и науката (МЗ) № РД 09-122 от 11.02.2013 г. в частта, с която е отменено утвърденото класиране на проектно предложение за финансиране № FFNNIPO 1201383 "Проектиране на информационна система за целите на ефективната реализация на научния потенциал в България". Този резултат е постановен като съдът е приел от фактическа страна, че касационния жалбоподател, наред с ответниците - "ФСБ Капиталов пазар" АД и Институт за икономически изследвания при БАН са кандидатствали с проекти пред "Фонд за научни изследвания" /ФНИ/ в горния конкурс. Проектът им - "Проектиране на информационна система за целите на ефективната реализация на научния потенциал в България" е - бил допуснат и класиран от Временно научна експертна комисия /ВНЕК/, назначена Заповед № РД-086/21.09.2012 г. на председателя на Изпълнителния съвет (ИС) на ФНИ в област "Мултидисциплинарни изследвания с приложение в повече от едно приоритетно направление". След приключилата конкурсна процедура е сключен договор № ДФНИ М01/11 от 23.11.2012 г. (л. 11) за финансиране на научно-изследователския проект - между жалбоподателите в първоинстанционното производство, като изпълнители и фонд "Научни изследвания", като възложител. Впоследствие, въз основа на Заповед № Р-313/19.12.2012 г. на министър-председателя, е създадена междуведомствена работна група (МВРГ), която да извърши проверка на дейността на Фонда. В Доклад № 02/12-138/12 от 25.01.2013 г. (л. 42) на МВРГ се съдържат констатации за допуснатите общи нарушения в дейността на ФНИ във връзка с провеждането на конкурса, включително и такива по отношение на проекта на жалбоподателите пред тричленния състав. Относно процесния проект е констатирано изрично, че е сред девет проектни предложения, за които двамата рецензенти са членове на ВНЕК, т. е. втората ревизия не е възлагана на външен рецензент, каквото е правилото - поради което се поставя под съмнение обективността на оценяване. Описаните по-горе нарушения са мотивирали министъра, в производство по реда на чл. 99, т. 1 АПК, с негова Заповед № РД 09-122 от 11.02.2013 г., да отмени утвърденото класиране на проектни предложения за финансиране от ФНИ, предложени от ВНЕК "Мултидисциплинарни изследвания с приложение в повече от едно приоритетно направление". За да отхвърли като неоснователна жалбата на Сарийски срещу обжалваната заповед, тричленният състав на ВАС е приел, че същата е издадена от компетентен орган, предвид разпоредбата на чл. 99, т. 1 АПК, във вр. с чл. 13, ал. 5 от Закона за насърчаване на научните изследвания (ЗННИ), и чл. 5, т. 16 от Устройствения правилник на Министерството на образованието, младежта и науката; при правилно посочено правно основание, в рамките на срока по чл. 102, ал. 1 АПК, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тя е съобразена с материалния закон и целта на закона. При така установеното от фактическа страна, обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно. Доводът за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила се излагат в насока, че съдът не е съобразил някои съществени нарушения при издаването на заповедта на министъра. Нарушен според касатора е материалният закон. Според касатора министърът не притежава функционалната компетентност да отменя, включително да разпорежда възобновяване на издадените и влезли в сила актове на други административни органи, какъвто е фонда. Сочат се нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебното решение. При служебно извършената проверка за законосъобразност на обжалваната Заповед № РД 09-122/11.02.2013 г. на министъра, тричленният състав в изпълнение на задълженията си по чл. 168, ал. 1 и ал. 2 АПК, преди проверката за законосъобразност, е приел същата за валиден административен акт. Този извод се споделя изцяло от настоящата инстанция. Заповедта е издадена в кръга на функционалната компетентност на издателя й, предвид нормата на чл. 99, ал. 1 АПК, вр. чл. 13, ал. 5 от ЗННИ (ред., ДВ, бр. 82 от 26.10.2010 г.). Фондът е юридическо лице, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерството на образованието, младежта и науката (чл. 13, ал. 1 ЗННИ, вр. чл. 2, ал. 1 от Правилника на ФНИ (ред., ДВ, бр. 29 от 16.04.2010 г.), поради което министърът има правомощия да осъществява контрол за законосъобразност върху актовете на органите на ФНИ. Съобразен със ЗННИ е изводът на първата инстанция, че министърът е компетентният административен орган да се произнесе по реда на чл. 99, т. 1 АПК. Правилно решаващият състав е приел, че по аргумент от чл. 13, ал. 5 ЗННИ, ресорният министър е непосредствено по-горестоящия административен орган, който разполага с правомощие да упражнява контрол за законосъобразност върху административните актове на органите за управление на Фонда. Следователно, касае се за валиден административен акт, издаден по реда на чл. 99, т. 1 АПК. Основните доводи в касационната жалба се свеждат, както се каза по-горе, са за допуснати нарушения в производството по възобновяване по реда на чл. 99 АПК, изразяващи се в това, че не са конституирани всички заинтересовани страни както и липса на мотиви в процесната заповед. Оспорва се като незаконосъобразен изводът на тричленния състав на ВАС, че одобряването за финансиране на проекти по приоритетни направления "Мултидисциплинарни изследвания с приложения в повече от едно приоритетно направление" и "Проектиране на информационна система за целите на ефективната реализация на научния потенциал в България", които са извън утвърдените такива с Националната стратегия за развитие на научните изследвания в България до 2020 г., представлява съществено нарушение на условията за законосъобразност на административния акт и е основание за приложението на чл. 99, т. 1 АПК. Наведените доводи са неоснователни, като част от тях са изложени и в жалбата пред първоинстанционния съд, който ги е обсъдил и е изложил съображения за неоснователността им. Анализът на чл. 99 и сл. АПК сочи, че се касае за производство по възобновяване като извънреден контролен способ за отмяна на влязъл в сила порочен административен акт, необжалван по съдебен ред, при наличие на някое от изрично и изчерпателно изброените в чл. 99, т. 1 - т. 7 АПК основания. Инициативата за възобновяване на административното производство по чл. 99, т. 1 АПК принадлежи и в случая е упражнена от министъра, като по-горестоящ административен орган спрямо ИС на ФНИ. Спазен е срокът по чл. 102, ал. 1 АПК - тримесечен срок от датата на влизане в сила на акта. Правният извод на решаващия състав, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в рамките на преклузивния срок по чл. 102, ал. 1 АПК се явява обоснован и законосъобразен. Неоснователен е и доводът за неотчетено от съда нарушение от страна на министъра на чл. 103, ал. 1 АПК. Нормата предвижда служебното конституиране в производството на третите лица, придобили права от административния акт. Това обаче са лица, които не са адресати на акта. В конкретния случай, касаторът е адресат на решението на ИС, а не е трето лице, придобило права от него. Неуведомяването на касатора за производството не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящо отмяна на новия административен акт, тъй като процедурата е по чл. 99, т. 1 АПК, при която в случая не се налага събирането на нови доказателства. Видно от приетите по делото писмени доказателства, министърът е издал заповедта след изясняване на фактическата обстановка от значение за случая. В конкретната хипотеза не става въпрос за нова фактическа обстановка или за промяна в правната регламентация, а за допуснати при издаването на акта нарушения на закона. След като въпросът е изяснен от фактическа страна към момента на произнасяне по допускане на възобновяването и не се налага събиране на нови доказателства, административният орган няма задължение да уведомява адресата на незаконосъобразния административния акт, а може да пристъпи към отмяната му. По изложените съображения заповедта на министъра е мотивирана, като основаваща се на констатациите в доклада поради което липсва и нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Законосъобразно тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон са съществени, не могат да бъдат санирани на по-късен етап, опорочават извършеното класиране, поради което е налице основанието на чл. 99, т. 1 АПК за отмяна в производство по възобновяване. При липса на твърдените касационни основания, обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия