Решение № 5752 от 2.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6627/2024 г.

е била наложена санкция: частично прекратяване на договора по отношение на КП 220.1 Оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния крайник с голям обем и сложност , по която изпълнителят на болнична медицинска помощ е отчел неизвършена дейност. Пред първоинстанционния съд в качеството на свидетел е разпитана Т. Н., съгласно чиито показания баща й Д. Д. не е бил хоспитализиран в лечебното заведение, не му била извършвана и операция. Не били правени консултации с кардиолог, не му били правени изследвания за кръв и урина. По делото са изготвени съдебномедицинска и допълнителна съдебномедицинска експертиза. Съгласно заключението на първата, на лицевата и фасова графия на лява гривнена става, извършени на 01.03.22 г. не се установяват рентгенови данни за травматично счупване на засегнатите кости. Същите констатации са направени от ВЛ и за изследването на 04.03.22 г. Не е установен и фиксиращ имплант, тип киршнерова игла . Съгласно заключението на допълнителната СМЕ, и при максимално увеличение на образа, пак не се наблюдават фрактура и наличие на имплант. Ивичестите слаби сенки по надлъжната ос на коста не са фрактурни линии, а се дължат на остеопороза. Съдът кредитира експертните заключения като компетентно изготвени от лица, притежаващи съответните специални знания и не оспорени от страните. С обжалваното решение, съдът е приел оспорения административен акт за издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия и в предвидената писмена форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. По съществото на спора приел, че от протокола за извършена проверка, издаден на основание чл. 74, ал. 2 от ЗЗО, жалбата на Т. Н. и показанията й в съдебно заседание, както и заключенията на двете съдебномедицински експертизи сочили на категоричния извод, че не е установено счупване на лявата лъчева кост на пациента Д. Д. и че същият не е бил хоспитализиран в периода 01-04.03.2022 г. в УМБАЛ Пълмед ООД - клон МС Здраве по КП 220.1 Оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния крайник с голям обем и сложност и отчетените дейности по ИЗ 1769/2022. Логичен извод на това бил, че отчетените в резултат на хоспитализацията на пациента дейности с кодове 79.12 Закрито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, радиус и улна, 90.59 микроскопско изследване на кръв - друго микроскопско изследване, 89.29 други неоперативни измервания на пикочо-половата система, 89.52 електрокардиограма и 88.23 Скелетно рентгеново изследване на китка и длан, представлявали отчетени, но неизвършени дейности. Тоест в случая се касае за невярно документиране на извършени медицински дейности и правилно бил прекратен частично договора само за съответната клинична пътека, по която са отчетени тези неизвършени дейности. Настоящият касационен състав на ВАС-шесто отделение установи, че е основателно твърдението на касационния жалбоподател, че първоинстанционния съд не се е произнесъл по направените с жалбата против административния акт възражения за издаването на същия, както и относно кредитирането на събраните доказателства в тяхната съвкупност и дали са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на оспорения административен акт. В обжалваното съдебно решение липсва систематизиран анализ на събраните по административната преписка и делото доказателства, като изводите на съда почиват изключително на съставения от органите на РЗОК протокол и част от показанията на разпитаната свидетелка. При анализа на събраните по делото доказателства от първоинстанционния съд не са обсъдени представената декларация от Д. Д. от 04.03., в която е заявил, че не е напускал лечебното заведение в периода от 01.03.2022 г. (л.115 от делото на АдмС Пазарджик) Не е ценена и декларация за информираност и съгласие на пациента по отношение източника на заплащане за диагностика и лечение на неговото заболяване подписана от Д. Д. на 04.03., в която е посочено, че лечението се провежда по КП 220.1, както и необходимостта от заплащане на допълнително медицинско обслужване от 30 лв. (л.116 от делото на АдмС Пазарджик). Липсва обсъждане и на медицинските документи във връзка с проведеното лечение на пациента, като представените електрокардиограма, резултатаи от изследвания от клинична лаборатория и образни изследвания от 01.03.2022 г. и 04.03.2022 г. (л. 99-104 от делото на АдмС Пазарджик). Посочените писмени доказателства са в противоречие с тезата на административния орган, че пациента Д. Д. не е бил хоспитализиран, както и че не са били проведени посочените в административния акт дейности относно ДАЛ по КП 220.1. В противоречие с изводите на административния орган и изложението в жалбата до РЗОК, са показанията на св.Н., която в съдебно заседание е заявила, че на баща и е оказана медицинска помощ в процесното лечебно заведение, но според нея то не било в посочения в епикризата обем. Същата заявява, че е била гипсирана ръката му от лакътя до пръстите, но никъде не му били правили операция, не му били правили и кардиологична консултация, както и електрокардиограма. Не знае да са му правили изследвания на кръв или на урина. В същото време свидетелката заявява, че не е била през цялото време с пациента и когато бил в кабинетите го чакала отвън. Вкарали го в една по-дълга зала и когато излезли и казали, че нещо му били правили, но нямало нищо, свидетелката не видяла нещо да са му правили. Потвърждава, че са му правили рентгенова снимка. Когато го извеждали от кабинетите не били разговаряли дълго. Твърди, че не са го оставяли в болницата, а го водили сутрин и съпругът и го чакал с колата отвън и го прибирал в продължение на 2-3 дни. По делото съществува спор относно обстоятелствата във връзка с отчетените дейности по ИЗ 1769/2022 г. и събраните във връзка с този спор доказателства, които несъмнено са в противоречие едни спрямо други. При преценка на събраните по делото доказателства съдът дължи анализ на същите и излагане на мотиви на кои дава вяра и на кои не. Наред с това по делото е повдигнат спор относно валидността на събраните по административната преписка доказателства с твърдението на жалбоподателя, че административния орган се е позовал на сведения дадени от лица, които не са оформени по предвидения в АПК ред, както и че не е ценил всички събрани по административната преписка доказателства. Отговор на тези възражения в обжалваното решение липсва, като първоинстанциония съд не е анализирал противоречивите доказателства относно тези обстоятелства и не е изложил мотиви по фактите, които е приел за установени. Същото представлява неизпълнение на правилото по чл. 172 а, ал. 2 АПК според което, към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. В обжалваното решение липсват фактически установявания и мотиви, относно становищата на страните. Посочени са само част от фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени, но липсва преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение. От първоинстанционния съд не е даден отговор на относимите към предмета на спора въпроси повдигнати с жалбата. Съгласно чл. 12 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, като основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение. Съдът следва да се произнесе по възраженията на оспорващия относно валидността на представените доказателства и да посочи на кои от тях дава вяра и на кои не, като се обоснове защо едни кредитира, а други не. Съобразно приетите за установени обстоятелства, съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. В настоящия случай това не е сторено. Допуснатото от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствените правила е съществено, защото препятства проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. (в този смисъл Решение 10646 от 20.10.2021 г. на ВАС по адм. д. 6012/2021 г., VI о., Решение 315 от 14.01.2022 г. на ВАС по адм. д. 8190/2021 г., VI о.) Предвид забраната за нови фактически установявания в касационното производство (чл. 220 от АПК), настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено поради допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд- Пазарджик. При новото разглеждане съдът следва да се произнесе по същество, след като подложи на преценка събраните доказателства, евентуално и допуснати нови доказателства, при спазване изискването на чл.226 ал.2 от АПК, и установи фактите и обстоятелствата съгласно приложимите материалноправни разпоредби. При този изход на спора, по исканията за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК.