Решение № 2952 от 21.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6184/2024 г.
ВАСШесто отделение21.03.2025 г.докладчик т Хайгухи Бодикян
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 2556 от 17.04.2024 г. по адм. дело 12112/2023 г. на Административен съд София-град.
Решението не подлежи на обжалване.
Особено мнение от съдия Слав Бакалов
Считам, че производството развило се пред административните съдилища във връзка с жалба на М. И. Г. срещу Заповед РД-04-02-4855/29.11.2023 г. на административния ръководител на Софийска районна прокуратура е недопустимо.
Както е посочено в Решение 1 от 31.01.2017 г. на КС по к. д. 6/2016 г., съдиите, прокурорите и следователите имат особен служебен статус, поради което e специфичен и характерът на правоотношенията им, по силата на които те изпълняват функциите си (наричани по-долу правоотношенията). Тези правоотношенията не са трудови по смисъла на Кодекса на труда, защото създаването и прекратяването им се извършва с индивидуални административни актове на съответната колегия на Висшия съдебен съвет, за разлика от трудовите правоотношения, които са такива на частното право и съществуват между равнопоставени страни. Разглежданите правоотношения не са и служебни по смисъла на Закона за държавния служител, независимо че и двете са властнически правоотношения при упражняване съответно на съдебната и на изпълнителната власт. Правоотношенията на съдии, прокурори и следователи са самостоятелен вид административни правоотношения по изпълнение на платена държавна служба в изпълнение на функциите им при осъществяване на съдебната власт като отделен вид държавна власт. Независимо от спецификите на правоотношенията съдиите, прокурорите и следователите полагат труд в изпълнение на възложените им функции, изпълняват законовите си задължения и получават възнаграждение, ползват различни видове отпуски, подлежат на командироване и пр., поради което в чл. 229 ЗСВ изрично е уредено субсидиарното прилагане на Кодекса на труда за неуредените в този раздел на Закона за съдебната власт въпроси. Следователно по отношение на тях са приложими принципите и разпоредбите на международните актове и на вътрешното ни законодателство, свързани с правото на труд и неговата защита.
В случая въпросът с трудовите възнаграждения на съдия, прокурор или следователи е уреден в ЗСВ Раздел V Права и задължения от Глава девета, поради което за неуредените случаи приложим е КТ и нормативните актове свързани с формирането на работна заплата. Съгласно чл. 13 ал. 1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, с колективен трудов договор, с вътрешни правила за работната заплата и/или с индивидуален трудов договор могат да се определят и други допълнителни трудови възнаграждения за: 1. постигнати резултати от труда - текущо, за година или за друг период; 2. промени в условията на труд с временен характер, които водят до допълнително нервно-психическо натоварване, и в други условия, увреждащи здравето на работника; 3. участие в печалбата; 4. други. В тази връзка от Пленума на ВСС са приети Правила за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения, на основание които е издаден обжалваната заповед на административния ръководител на Софийска районна прокуратура.
Съгласно чл. 140, ал. 1, т. 1 ЗСВ административният ръководител на районна, окръжна, военно-окръжна, апелативна и военно-апелативната прокуратура организира и ръководи дейността на съответната прокуратура. В този смисъл същият е част от ръководството на предприятието по смисъла на §1 т.3 от ДР на КТ. Административният ръководител на районна прокуратура не е работодател на прокурорите в същия орган на съдебна власт, нито се явява горестоящ административен орган. В конкретния случай въпросите относно трудовото възнаграждение на касатора не се основават на правоотношение, чието регулиране се извършва с издаването на индивидуален административен акт, поради което заповедта на административния ръководител на РП София не може да се квалифицира като административен акт по смисъла на чл.21 от АПК и не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Същата има организационен, вътрешно служебен характер, като спорът относно нейната законосъобразност следва да бъде преценен от органи за контрол по спазването на трудовото законодателство, респективно общите съдилища при възникнал трудов спор.
Поради тази причина, съгласно чл.2 ал.1 т.3 от АПК този акт не подлежи на съдебен контрол. Съгласно т. 6 от мотивите на Решение 21/26.10.1995 г. по к. д. 18/1995 г. на Конституционния съд, оспорването на вътрешнослужебните актове по съдебен ред е допустимо само в случаите, когато същите са изгубили своя чисто тълкувателен или вътрешен характер и проявяват действие "навън" - спрямо трети лица (граждани и юридически лица), какъвто процесният случай не е. С обжалваната заповед се разрешават вътрешнослужебни въпроси, като в случая отсъства предвиденото в същата норма изключение - наличие на засегнати права и интереси на други лица, обуславящо допустимост на обжалването по съдебен ред. С оглед вътрешноведомственото естество тази категория актове не съдържат властническо волеизявление, което едностранно да поражда промяна в правната сфера на гражданите и организациите. В същото време при възникнал трудов спор относно изплащането на трудово възнаграждение на магистрат, същият може да се разреши от общите съдилища, в какъвто смисъл е и Определение 772 от 18.02.2025 г. по касационно гражданско дело 20248002101351 по описа за 2024 год. на ВКС.
Предвид наличието на отрицателната процесуална предпоставка за допустимост на производството по чл. 159, т. 1 АПК - липса на годен за обжалване административен акт, жалбата е следвало да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.
Слав Бакалов:
Председател: /п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН Членове: /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА /п/ СЛАВ БАКАЛОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. И. Г., прокурор в Софийска районна прокуратура, подадена чрез пълномощника адвокат Р. Стойчева против решение 2556 от 17.04.2024 г. по адм. дело 12112/2023 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед РД-04 02-4855/29.11.2023 г., издадена от административния ръководител на Софийска районна прокуратура, с която на прокурор Г. определено да не се изплаща сума за ДТВ до приключване на дисциплинарно дело 7/2021г. по описа на ВСС. Наведените доводи за наличие на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложеното в касационната жалба и в съдебно заседание касаторът моли за отмяна на атакуваното решение и отмяна на заповедта на административен ръководител на СРС. Претендира направените по делото разноски. Ответникът административният ръководител на Софийска районна прокуратура в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. В отделно писмено становище твърди недопустимост на касационната жалба и прекратяване на производството поради данни за изплащане на ДТВ за 2022 и 2023г. на прокурора. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактите по спора. М. Г. е прокурор в Софийска районна прокуратура, където е работил като такъв и през календарната 2020 и 2023 година. Със Заповед РД-04-02-2995/14.07.2021 г., издадена от административния ръководител на Софийска районна прокуратура, е образувано дисциплинарно производство по отношение на прокурор Г. за извършено от него дисциплинарно нарушение по чл. 308, ал.1, т. 2 от Закона за съдебната власт. Заповедта е връчена на 05.12.2023 г. Производството е изпратено на Прокурорската колегия на ВСС с оглед налагане на наказание по чл.308, ал.1,т.2 от ЗСВ. С решение, прието с протокол 17, т. 2 от заседание на ПК на В. от 11.05.2022 г., относно взето решение ВСС-5994 от 06.04.2022 г. по дисциплинарно дело 7/2021 г., по описа на ВСС, е прекратено производството по дисциплинарното дело в частта относно допуснато бездействие по ДП 139/2017 г. и ДП 9/2018 г., поради обстоятелството, че за същото нарушение е било образувано дисциплинарно производство, което е прекратено поради липса на допуснати дисциплинарни нарушения. С определение 7977/ 21.09.2022 г. по адм. д. 5473 / 2022 г. на ВАС е отменено решение по т. 2 от Протокол 17 от заседанието на Прокурорска колегия на Висшия съдебен съвет за прекратяване на производството по дисциплинарно дело 7/2021 г. и върнато на Прокурорската колегия на ВСС за продължаване на административното производство в тази част. С Решение, прието по протокол 27, т. 1 от заседание на ПК на В. от 19.07.2023 г., производството по дисциплинарно дело 7/2021 г. на ВСС е прекратено, а с Определение 10826/09.11.2023 г., постановено по адм. д. 7911/2023 г. по описа на ВАС, решението на ПК на ВСС отново е отменено и преписката е върната на ПК за продължаване на административното производство. Установено е, че с Решение на Пленума на ВСС по т. 52 от протокол 34 от 23.11.2023 г., Указания на комисия Бюджет и финанси при В. по т. 2 от протокол 42/23.11.2023 г. и съгласно чл. 7, вр. чл. 9 от Правилата за определяне и изплащане на средствата за допълнителни трудови възнаграждения /ПОИСДТВ/, е указано на административните ръководители, че размерът на сумите на платежните нареждания, във връзка с решението по т. 52 от протокол 34/23.11.2023 г. на Пленума на ВСС, следва да е в рамките на до 1.6 основна заплата /с включено възнаграждение за ранг. С Писмо изх. 121/2023 г. на Главния прокурор на Република България административните ръководители на прокуратурите в Република България са уведомени относно упражняване на правомощията ми съгласно чл. 7, вр. чл. 9 от ПОИСДТВ. Посочено е, че размерът на ДТВ на магистрат или съдебен служител се определя от съответния административен ръководител и следва същите да упражнят правомощията си по правилата, съобразно решение на пленума на ВСС от 23.11.2023 г. С оглед образуваното и незавършило дисциплинарно производство административният ръководител на СРП е издал Заповед РД-04-02-4855/29.11.2023 г., с която е разпоредено да не се изплаща на М. Г. прокурор в СРП сума за допълнително трудово възнаграждение, определено от Пленума на ВСС с протокол 34/23.11.2023 г., съгласно чл. 5, ал. 2, т. 7 от Правилата, до приключване на дисциплинарно дело 7/21 по описа на ВСС. По делото е безспорно установено, че към датата на издаване на оспорената заповед от 29.11.2023 г. спрямо Г. е имало висящо дисциплинарно производство, което по-късно през януари 2021 г. е потвърдено от ПК на ВСС. Към датата на издаване на заповедта са действали Правила за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения, приети от Пленума на ВСС. Съгласно чл. 5, ал. 2, т. 7 от действащите правила не се изплаща допълнително възнаграждение при висящо дисциплинарно производство- до приключване на производството. В случая оспорената заповед е съобразена с цитираните разпоредби. Същата е издадена от компетентен орган административният ръководител на Софийска районна прокуратура, съобразно правомощията му по ЗСВ и чл. 6, ал. 1 от Правилата. По отношение на формата на индивидуалния административен акт е приложима разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, доколкото в ЗСВ не се съдържат специални правила. Заповедта отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като същата е мотивирана. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Правилата, при определяне на допълнително възнаграждение на магистрат или служител се издава мотивирана заповед за всеки отделен случай. Индивидуалните административни актове, какъвто е процесният, следва да съдържат конкретни съображения за издаването им фактически и правни основания. Видно от съдържанието на заповедта, в същата е налице посочване на приложимите законови разпоредби, като от съдържанието й правото на защита на жалбоподателя да научи мотивите на органа за издаването на акта е гарантирано. За да изключи жалбоподателят от списъка на магистратите, на които да се изплати допълнително трудово възнаграждение, административният ръководител на СРП е посочил наличие на висящо дисциплинарно производство, като е посочил данни за заповедта, датата на издаването й и вида на дисциплинарното наказание. Процесната заповед е издадена на 23.11.2023 г., като към тази дата, на административния орган е било известно наличието на висящо дисциплинарно производство по отношение на прокурор Г.. Правилно първоинстанционният съд е приел, че действащите към момента на издаване на заповедта правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения, приети от Пленума на Висшия съдебен съвет, са вътрешен акт, който урежда реда, начина и източниците на средства за изплащане на допълнителни трудови възнаграждения за постигнати резултати (чл. 1). При наличие на финансови средства магистратите могат да бъдат стимулирани при наличие на постигнати резултати текущо, за годината, по конкретни задачи и др. Неразрешеният въпрос за съответствието на поведението на магистрата с високите изисквания за професионалните му качества е пречка за получаване на допълнително трудово възнаграждение. По презумпцията на чл. 5, ал. 2, т. 7 лицата с висящо дисциплинарно производство не са постигнали добри за годината трудови резултати и поради това до приключване на дисциплинарното производство не им се изплащат суми за материално стимулиране. Създаденото правило за поведение с чл. 5, ал. 2, т. 7 от Правилата не засяга непропорционално правото на магистрата да получи допълнително материално поощряване при постигнати резултати. Настъпилото в последствие прекратяване на дисциплинарното производство и не налагане на дисциплинарното наказание не променя факта за наличие на висящо дисциплинарно производство към датата на издаване на оспорения акт. Самият факт на наличие на образувано и неприключило дисциплинарно производство срещу прокурора съставлява фактическо основание за издаване на заповедта. Ето защо първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон. Изложените в обратната насока оплаквания са неоснователни. Неоснователен е и касационният довод за необоснованост на съдебното решение. Първоинстанционният административен съд е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и е постановил решението си при изяснена фактическа обстановка. Формираното вътрешно убеждение относно фактите и обстоятелствата от обективната действителност не се отклонява от правилата на формалната и правната логика. Възможността административното ръководство да изплати суми за допълнително трудово възнаграждение поначало не е безусловна, а е право възникващо в условията на дискреция. С акта на отпускане или неотпускане на допълнителното трудово възнаграждение административният ръководител на съда упражнява правомощие, делегирано му от Висшия съдебен съвет в качеството му на административен орган. Касае се до упражняване на властническо правомощие, макар и в сферата на определяне на парична престация за положен труд, тъй като административният ръководител по силата на делегираното му правомощие и в рамките на приложимите нормативни разпоредби и решения на ВСС едностранно определя отпускането и размера на допълнителното трудово възнаграждение. Налице е индивидуален административен акт, в резултат от волеизявлението на административен ръководител на орган на съдебната власт, овластен с конкретно правомощие по силата на приетите от съответната колегия на Висшия съдебен съвет Правила за определяне и заплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения, в резултат на което пряко се засягат правата и законните интереси на съответния съдия, прокурор или следовател, което обуславя и правния интерес на последния от обжалване на заповедта на административния ръководител. Упражняването на правомощието за определяне (респ. неопределяне) на допълнително трудово възнаграждение е от позицията на административен орган, поради което обжалваната пред първата инстанция заповед попада в приложното поле на чл. 21, ал. 3 от АПК. Неоснователен е доводът на ответника, застъпен в писмена молба по делото за недопустимост на касационното обжалване, поради настъпването на ново обстоятелство, а именно прекратяване на дисциплинарното производство и изплащане на ДТВ. Правният интерес на касатора бе обоснован от неговия процесуален представител по делото и произтича от правото му да претендира обезщетение и лихви върху паричните вземания. Изложеното обуславя извод, че обжалваното съдебно решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно прилагане на материалния закон. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,