Решение № 4231 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8122/2017 г.

Решение № 4231 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8122/2017 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. П. Б., жив. в гр. С., чрез процесуален представител, срещу решение № 3150/5.05.2017 г. по адм. дело № 10415/2016 г. на Административен съд - С. - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед за задържане на лице рег. № 228, екз. 2498 от 15.10.2016 г. на полицейски орган при 04 РУ на СДВР. Касаторът поддържа в касационната си жалба и в съдебно заседание, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, материалноправно незаконосъобразно и постановено при съществено съдопроизводствено нарушение, иска отмяната му, отмяна на оспорената заповед, като процесуалният представител адв. Т. Ч. претендира присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Ответникът по касационна жалба - полицейски орган при 04 РУП - С., чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното съдебно решение, АССГ е приел за установено, че на 15.10.2016 г. в 13 ч. 10 м. Байраков, след като си говорил сам в автобуса и употребявал нецензурни думи, получил забележка за поведението си от Л. Б., в отговор на която му нанесъл удар с юмрук по главата. Според съда оспорената заповед е издадена от компетентен полицейски орган, в изискуемата от закона форма и при издаването й не са допуснати съществени административно - производствени нарушения. В нея са посочени правните основания за издаването й - чл. 72, ал. 1, т. 1 и 4 ЗМВР, а фактическите основания се съдържат в друг документ от преписката, което е допустимо съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС. И. е доводи, че в случая са били налице основанията на чл. 72, ал. 1, т. 3 ЗМВР за задържане на лицето - Байраков страда от тежки психически отклонения и с поведението си застрашава обществения ред и излага живота на други лица на явна опасност, както и че предвид доказателствата по делото следва да се приеме, че е имало данни за извършена лека телесна повреда и хулиганство, като полицейския орган не е длъжен да посочи в заповедта точната правна квалификация. Решението е неправилно. Не е налице хипотезата, когато част от мотивите на оспорената заповед ( в случая фактическите основания по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР) са изложени в друг съпътстващ документ. В административната преписка липсва друг документ, изходящ от същия полицейски орган или от друг полицейски орган, към който да има изрично препращане в оспорената заповед, поради което да се възприемат като мотиви на акта. Двете докладни от други негови колеги нямат характер на мотиви, а са доказателствени средства (за целите на настоящето административно производство). Предвид изложеното посоченото относно чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР - "съмнения за извършено престъпление" не представлява фактическо основание за издаване на заповедта, което да отговаря на изискванията на чл. 74, ал. 2 ЗМВР. Второто посочено в заповедта основание "за установяване на самоличност" - чл. 72, ал. 1, т. 4 ЗМВР е формулирано като фактическо и правно основание, но в случая видно от доказателствата по делото, не е било налице. Още при съставяна на заповедта в 13.30 ч. касаторът е вписан с трите си имена, ЕГН и адрес - тоест с установена самоличност. Видно от докладната записка на Георгиев, присъставал на задържането, Байраков не е имал документи за самоличност, но е съобщил трите си имена и ЕГН . Видно от копието от книгата за задържаните лица в. 14 ч. 10 м. на процесния ден Байраков е описан с трите имена, ЕГН и адрес - тоест самоличността му е била установена по друг начин, годен за събиране на достоверни данни по смисъла на чл. 70, ал. 2 ЗМВР, поради което не е била налице хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 4 ЗМВР. Даже и да се приеме, че самоличността не е установена в момента на задържането по достоверен начин, към момента на записването в книгата вече е била напълно установена и съгласно чл. 72, ал. 7 ЗМВР при отпаднало основание за задържане полицейските органи са длъжни незабавно да освободят лицето, което не е станало, а чак на другия ден в 11 ч. лицето е приведено за лечение в психиатрична болница. Обсъжданото от съда правно основание на чл. 72, ал. 1, т. 3 ЗМВР, което макар и да съответства на доказателствата по делото, не е посочено в оспорената заповед, поради което няма правна възможност да се счита, че оспорената заповед е съобразена с непосочено в нея правно основание. Необоснован е изводът, че не е допуснато съществено административно - производствено нарушение по делото. Не е вярна констатацията, че декларацията за разясняване на права е подписана при отказ на задържаното лице от свидетеля Георгиев. При отказ, с подпис на свидетеля Георгиев, са оформени заповедта и протокола за личен обиск. Декларацията, в която е вписано, че касаторът отказва адвокат, лекарска помощ, свиждане, уведомяване на чл. от семейството, телефонен разговор и т. н., е без какъвто и да е подпис (л. 21), което представлява съществено нарушение на чл. 74, ал. 3 ЗМВР и е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед, поради което настоящият съдебен състав няма да коментира доколко задържаното лице предвид психичното му състояние е можело изобщо да формира валидно волеизявление за отказ от тези му права. Предвид изложеното решението е неправилно - необосновано и материалноправно незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, което се отменя оспорената заповед като постановена при съществено административно - производствено нарушение и като материалноправно незаконосъобразна. Основателно е искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на адв. Чобанова, която е оказала безплатна правна помощ при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата, поради което СДВР следва да бъде осъдено да й заплати по 400 лева адвокатско възнаграждение за всяка от двете инстанции или общо 800 (осемстотин) лева на основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, пето отделение