Решение № 3644 от 30.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3062/2015 г.

Решение № 3644 от 30.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3062/2015 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Касационното производство по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на полицейски орган в РУ "Полиция" - Самоков при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - гр. София, против решение № 58/29.01.2015 г., постановено по адм. д. № 1054/2014 г. от Административен съд - София област. Наведени са доводи за неправилност на решението, за нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по делото. Ответната страна - Емил Стоянов Караджов чрез адв. Атанасов взема становище по касационната жалба с молба да бъде потвърдено решението на Административен съд - София област и претендира разноски по делото. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба и счита, че решението следва да бъде отменено. Върховният административен съд, състав на Пето отделение приема, че подадената в срок касационна жалба е допустима и основателна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 72, ал. 1, т. 2 и ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), съдът отменя по жалба на Емил Стоянов Караджов заповед рег. № ЗП -328/7.10.2014 г., издадена от полицейски орган при РУП - гр. Самоков за задържане на лице за 24 часа. Съдът излага съображения, че заповедта е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 72, ал. 1 във вр. с чл. 57, ал. 1 от ЗМВР, но при липсата на фактическото основание на приложимия материален закон по чл. 74, ал. 2 във връзка с чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Решението е неправилно. Основателен е доводът на касатора за допуснато от решаващия съд нарушение на материалния закон поради приетата материална незаконосъобразност на атакувания индивидуален административен акт. Доказателствата по делото установяват данни за съзнателно и директно препятстване на задържаното лице при извършване на проверката от полицейските органи на незаконно придобит дървен материал, превозван със собствения му товарен автомобил. При тези факти в несъответствие със закона е преценката на първоинстанционния съд, че предпоставките на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР не са осъществени, тъй като събраните данни дават основание да се предположи, че Караджов препятства действията на полицейските органи при огледа на автомобила и натоварения в него дървен материал. Видно от докладна записка на разследващ полицай при РУ на МВР-Самоков са налице действия по директно препятстване от собственика на автомобила на извършването на оглед на местопроизшествието, съпроводено с обидни думи, заплашване и телефонни обаждания до горестоящи органи на полицията за съдействие да спрат огледа. Изложените факти в докладната записка на разследващия полицай- Христова напълно съответстват на показанията и дадени като свидетел в първоинстанционното производство и кореспондират със свидетелските показания на другия разпитан по делото св. Тодоров, началник на районното управление, като непредубеден свидетел, и по своя характер са безпротиворечиви, ясни, точни и подробни и съответстват на останалите доказателства изходящи от полицейските органи. Що се отнася до разпита на останалите свидетели, близки и приятели на задържания, показанията им следва да се възприемат като пристрастна, изцяло подкрепяща защитната теза на Караджов позиция, поради което не могат да бъдат кредитирани. Принудителните административни мерки следва да се прилагат ограничително и при стриктното спазване на закона. В разглеждания случай като основание за задържане на лицето в заповедта е посочена разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, което неправилно е прието от административния съд, като липса на предпоставки по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР за издаване на заповед за задържане, като постановява, че същата не е мотивирана и съобразена с ТР № 16/1975 г. на ОСГК на Върховния съд и ТР № 1/2006 г. на ОС на Върховния административен съд посочващи, че неизлагането на мотиви в самия административен акт не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, ако фактическите основания и конкретните съображения за издаването му се съдържат в документ, предхождащ издаването на акта или в последващ такъв. Настоящата инстанция намира, че надлежността на извършените многократни предупреждения е категорично доказана, извършена е законосъобразно от полицейски орган-разследващ полицай по време на извършване на огледа на местопроизшествието и фактите са обективирани в съответните писмени доказателства, част от административната преписка. Изложеното налага извода, че принудителната административна мярка е приложена спрямо ответника по касация в съответствие с материалноправните изисквания на закона и доводите на касатора в този смисъл са основателни. Ето защо като отменя заповедта, съдът постановява неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен с настоящото решение. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което след отмяната следва да бъде постановено решение по съществото на спора, с което жалбата на Емил Стоянов Караджов срещу заповедта за задържане като неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на правния спор на касатора следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 400 (четиристотин) лева-юрисконсултско възнаграждение, платими от Караджов. Воден от горното, Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение,