Решение № 8405 от 24.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15237/2008 г.

Решение № 8405 от 24.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15237/2008 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във р. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационната жалба на процесуалния представител на "Дандис" ЕООД - гр. Габрово, срещу решение № 94 от 8.10.2008 г., постановено по адм. дело № 170 от 2008 г. по описа на Административния съд - Габрово. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за нарушение на приложимия закон при постановяване на решението и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК . Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът в производство по чл. 65, ал. 4 от Закона за общинската собственост (ЗОбС), образувано по жалба на управителя на търговското дружество, е упражнил контрол за законосъобразност на заповед № 579 от 02.04.2008 г. на кмета на община Габрово. С обжалваната административна заповед е постановено да се изземе по административен ред от адресата на заповедта - от управителя на "Дандис" ЕООД, част от имот - публична общинска собственост - "Арт вариете Габрово", разположен на две нива (част от приземен и част от партерен етаж), находящ се в сградата на Дома на хумора и сатирата в гр. Габрово, който обект се държи без основание от бившия концесионер на обекта. Преценявайки законосъобразността на оспорената заповед на основанията за отмяна, поддържани от жалбоподателя, и въз основа на представените от страните доказателства съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От доказателствата по делото е установено, че с решение № 13 от 31.01.2008 г. на Общинския съвет на община Габрово и писмо изх. № 26-118 от 13.02.2008 на кмета на община Габрово е прекратен договор за концесия № 3-ОССД-06 от 05.01.2006 г., сключен на основание чл. 73 ЗОбС (отм.) между община Габрово и търговското дружество "Дандис" ЕООД, представлявано от Христос Дандис, за предоставяне на концесия върху част от имот - публична общинска собственост - "Арт вариете Габрово", за извършване на търговска дейност за задоволяване на обществените потребности на населението: организиране на музикално-артистични програми, забавни концертни и театрални програми, хумористични, детски и младежки програми и др. артистични прояви и предлагане на богат асортимент от храни и напитки, съответстващ на асортимента на барове. Концесионният договор е прекратен на основание чл. 15 и чл. 21, т. 3 от договора - чрез едностранно разваляне на договора от изправната страна поради виновно неизпълнение от другата страна на задълженията по концесионния договор. Представени са писма изх. № 26-118 от 13.02.2008 г. и № 26-169 от 27.02.2008 г., нот. покана от 21.03.2008 г., констативен протокол от 25.03.2008 г. (с който община Габрово е уведомила "Дандис" ЕООД, че договорът за концесия е прекратен), съставен пред нотариус и подписан от страните по договора за концесия, и нотариална покана за връчване чрез нотариус на обжалваната заповед. При тези установени обстоятелства по административния спор правният извод на съда, че обжалваната заповед е законосъобразна на основание изискванията на чл. 146 АПК и че административният орган е изпълнил процедурата по издаване на административната заповед, е обоснован и законосъобразен. Съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя, че концесионният договор не е прекратен поради неизпълнение на разпоредбата на чл. 23 от договора за концесия - прекратяването не е констатирано с протокол, подписан от двете страни. Основанията за прекратяване на договора за концесия са изброени в чл. 21 от договора и законосъобразно съдът е приел, че разпоредбата на чл. 23 от договора само констатира (при постигнато взаимно съгласие чрез подписване от двете страни) прекратяването на концесията и урежда имуществените отношения между страните. За конкретния административен спор в производството по чл. 65, ал. 4 ЗОбС жалбоподателят следва да установи, че фактическата власт - държането на имота, се упражнява на правно основание, каквито доказателства пред административния съд не са представени, за да се оборят доказателствата на административния орган, че имотът се държи от бившия концесионер без основание. Следва да се отбележи също, че заповедите по чл. 65, ал. 1 ЗОбС подлежат на обжалване за законосъобразност на основание ал. 3 само пред съответния административен съд. Административен контрол за законосъобразност пред съответния областен управител е изключен на основание чл. 82, ал. 1, т. 6 във вр. ал. 2 и чл. 93 АПК, защото областният управител не е "непосредствено по-горестоящият административен орган, на който е подчинен органът, издал оспорения акт". Заповедите по чл. 65, ал. 1 ЗОбС не следва да се преценяват като административни актове на кметове на общини с оглед разпоредбата на чл. 93, ал. 4 АПК, защото не се издават от кмета като орган на изпълнителната власт, а по правомощие (делегация) от закон. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,