Решение № 5257 от 20.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1719/2025 г.
ВАССедмо отделение20.05.2025 г.докладчик Станимир Христов
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение 2149/29.11.2024 год. по адм. дело 515/2024 год. на Административен съд Ловеч и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Решение N-194/02.10.2024 год. на ръководителя на Управляващия орган на Програма Околна среда 2021-2027.
ОСЪЖДА Министерство на околната среда и водите, с адрес: гр. София, [улица], да заплати в полза на Община Ловеч, с адрес: гр. Ловеч, [улица], представлявана от кмета С. Петков сумата от 347,17 лева (триста четиридесет и седем лева и 17 ст.), разноски за двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА Членове: /п/ СТАНИМИР ХРИСТОВ/п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 73, ал. 4, вр. чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Образувано е по касационна жалба на Община Ловеч, чрез зам. кмет Ц. Винчев, оправомощен за кмет съгласно Заповед З-1977/12.12.2024 год. на кмета на Община Ловеч, против Решение 2149/29.11.2024 год. по адм. дело 515/2024 год. по описа на Административен съд Ловеч, с което е отхвърлена жалбата на Общината срещу Решение N-194/02.10.2024 год. на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Програма Околна среда 2021-2027 (ПОС) за определяне на бенефициера Община Ловеч на финансова корекция в размер на 10% от стойността на разходите, признати от УО на ПОС за допустими за финансиране по ПОС 2021-2027 и представляващи средства от ЕФСУ по Договор ДВ-1009/17.10.2023 год., сключен със Сдружение за кръгова икономика Феникс 2002 на стойност 49 100 лв. без ДДС. Заявено е твърдение, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът оспорва извода на първоинстанционния съд за извършено нарушение на националното законодателство при възлагане на обществената поръчка, за която е сключен горепосоченият договор. Намира, че констатациите на РУО на ПОС, възприети от съда, не сочат на извършено нарушение с вредни последици, което да осъществява състава на нередност, следователно не е налице основание за определяне на финансова корекция. Счита, че обсъжданите от органа и употребени в техническата спецификация описателни прилагателни качествено и навременно не трябва да бъдат анализирани извън контекста, в който са поставени, както е сторил органът. По мнение на касатора, като е поставил изискване да се дефинират предпоставките за качествено и навременно изпълнение на отделните задачи, възложителят не е създал неяснота и възможност за свободна интерпретация от участниците, нито за субективна преценка от страна на комисията дали дадено техническо предложение отговаря на изискванията на възложителя. Сочи, че подобна преценка може да се направи само в съпоставка с техническата спецификация, която позволя да се установи кое изпълнение възложителят приема за съответстващо на предмета, съответно качествено. Касаторът намира, че доколкото техническата спецификация е детайлно разработена, целите на поръчката се основават на заложените очаквани резултати от изпълнение на дефинираните от възложителя дейности, то е налице яснота на използваните от възложителя описателни понятия. Допълва аргументите си като сочи, че употребените от възложителя понятия и изрази са с ясно значение и широка употреба в българския език, не се отграничават от конкретното си значение в тълковни речници на българския език, нито са използвани в различен смисъл в контекста на цялостното изложение в техническите спецификации на поръчката, поради което и не е било необходимо възложителят да ги дефинира изрично. Сочените от органа за неясни понятия следва да се разглеждат заедно с поставените изисквания към предмета на поръчката и съдържанието им е ясно и разбираемо, особено за разумно (добре) информираните и полагащи обичайна грижа потенциални участници, притежаващи опит в изпълнението на възлаганите дейности. Заявено е също, че качествено изпълнение означава съответно на договореното такова, а срочно изпълнение в рамките на предвиденото в договора времетраене. С оглед на това, възложителят е осигурил свобода на потенциалните участници в преценката им какви аспекти на организацията си да разкрият с оглед навременното и точно изпълнение на поръчката, която от своя страна е израз на състезателното начало в процедурите по възлагане на обществени поръчки. По отношение обсъждания план-график, касаторът твърди, че в документацията за поръчката не се изисква представянето му, а наличието на текст в този смисъл е техническа грешка. Независимо от това, касаторът намира, че възможната неяснота в тази връзка не дава нито предимство, нито ограничава участието в процедурата по възлагане на поръчката. В обобщение на доводите си касаторът заявява, че не е налице незаконосъобразно поведение на възложителя, поради което не е налице основание за определяне на финансова корекция. В съответствие с така развитите аргументи е формулирано искане за отмяна на съдебното решение и решаване на въпроса по същество с отмяна на Решение N-194/02.10.2024 год. на РУО на ПОС 2021-2027. Заявено е искане за присъждане на разноски за две инстанции, включващи заплатените държавни такси за първоинстанционното и касационното производство, както и юрисконсултско възнаграждение в максималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ за всяка от инстанциите. В съдебно заседание касаторът не се представлява. В допълнителна молба от 07.04.2025 год., чрез представител по пълномощие гл. юрисконсулт Л. Пелова, се иска даване ход по същество на делото в отсъствие на представител на касатора, поддържа се касационната жалба по изложените съображения и се излагат допълнителни доводи за неправилност на съдебното решение. Ответникът РУО на ПОС 2021-2027, не взема отношение към касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице сочените от жалбоподателя касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което предлага решението като правилно да остане в сила. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, съобрази доводите на касатора и доказателствата по делото, намира касационната жалба за основателна по следните съображения: С оспореното решение състав на Административен съд Ловеч е отхвърлил жалбата на Община Ловеч срещу Решение N-194/02.10.2024 год. на РУО на ПОС 2021-2027, с което на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ и т. 11, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (загл. изм. ДВ, бр. 59 от 2024 год.) (Наредбата за посочване на нередности), на бенефициера Община Ловеч е определена финансова корекция в размер на 10% от стойността на разходите, признати от УО на ПОС за допустими за финансиране по ПОС 2021-2027, представляващи средства от ЕФСУ по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕФСУ по сключен Договор ДВ-1009/17.10.2023 год. със Сдружение за кръгова икономика Феникс 2002, на стойност 49 100 лв. без ДДС, в резултат на проведено възлагане на обществена поръчка с предмет: Изготвяне на механизъм за отчитане на приходите от предаване на заменяните отоплителни устройства и на комуникационен план за целите на кандидатстване и изпълнение на проект За по-чист въздух в Община Ловеч чрез подмяна на отоплителните уреди на твърдо гориво с еколого-съобразни алтернативи. За да постанови обжалваното решение, от фактическа страна административният съд е приел за установено следното: Община Ловеч е бенефициер по сключен между нея и РУО на ПОС Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ Д-34-54/10.05.2024 год. за финансиране изпълнението на проект BG16FFPR002-5.001-0009 За по-чист въздух в Община Ловеч, чрез подмяна на отоплителните уреди на твърдо гориво с екологични алтернативи. За реализиране целите по проекта, на 02.10.2023 год. бенефициерът е публикувал обява за събиране на оферти по реда на чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗОП за възлагане на обществена поръчка с предмет: Изготвяне на механизъм за отчитане на приходите предаване на заменяните отоплителни устройства и комуникационен план за целите на кандидатстване и изпълнение на проект За по-чист въздух в Община Ловеч, чрез подмяна на отоплителните уреди на твърдо гориво с еколого-съобразни алтернативи, процедура чрез директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG16FFPR002-5.001 За по-чист въздух!, по приоритетна ос 5 Въздух на Програма Околна среда 2021-2027 год.. Изпълнението на поръчката е възложено на единственото подало оферта за участие лице Сдружение за кръгова икономика Феникс 2002, с което е сключен процесният договор. На 19.09.2024 год., с писмо изх. 08-00-1192, РУО на ПОС е уведомил бенефициера за регистриран в Регистъра на сигналите за нередности по ПОС 2021-2027 сигнал за нередност 64, в което са изложени констатациите на органа и становището му за осъществена нередност, за която се предвижда определяне на финансова корекция по сключения договор в посочения размер. На основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, на бенефициера е дадена възможност в двуседмичен срок да представи коментари, бележки и/или допълнителни документи, с които да мотивира възражение срещу налагането на финансова корекция или срещу нейния размер. На 30.09.2024 год. бенефициерът е депозирал възражение, в което е оспорил изводите за наличие на нарушение, което би могло да се квалифицира като нередност. Следва постановяване на оспореното пред Административен съд Ловеч Решение N-194/02.10.2024 год. на РУО за определяне на финансова корекция, в което органът е обсъдил доводите на бенефициера за липса на извършено нарушение, респективно нередност и същите са отхвърлени като неоснователни. За да постанови акта си органът е приел от фактическа страна, че в раздел VІ от Техническите спецификации на поръчката към обявата за събиране на оферти, са установени изисквания, касаещи съдържанието на техническото предложение, които не осигуряват равен достъп на участниците до обществената поръчка и създават необосновани пречки пред възлагането й. Органът сочи, че не е уточнено за всяка от дейностите, посочени в техническата спецификация, какви на брой и по вид следва да са отделните задачи, за да се дефинират предпоставките и необходимите ресурси за качественото и навременното им изпълнение. Сочи се още, че от страна на възложителя не са дадени дефиниции на понятията качествено и навременно изпълнение, като всеки участник без наличие на обективни критерии може свободно да ги интерпретира при изготвяне на своето предложение. Органът е достигнал до извода, че по този начин се създават предпоставки за субективна преценка от страна на назначената за разглеждане и оценка на офертите комисия по отношение съответствието на техническото предложение с изискванията на възложителя. В подкрепа на този извод, органът се е позовал и на изричното посочване, че ако участник не е разработил техническото си предложение съгласно техническата спецификация и/или предварително обявените условия на възложителя, той се отстранява. Основание за отстраняване е и липсата на някой от посочените от възложителя елементи, части/компоненти на техническото предложение и/или несъответствие/несъгласуваност/противоречие между елементи на отделните раздели/части/компоненти на техническото предложение. Това също, според органа, предпоставя субективна преценка от страна на комисията. Като лишен от обективност критерий е възприето и указанието на възложителя за всяка задача в предложението да се посочи отговорен експерт и срок за изпълнението й, без в Техническите спецификации на поръчката да са дефинирани отделни задачи за всяка от дейностите и да са определени срокове или начини за изпълнението им, при определен само общ срок за изпълнение. Органът е счел, че по този начин не може обективно да се прецени дали предложените отделни срокове за изпълнение на всяка отделна задача към всяка дейност са достатъчни, за да е налице качествено и навременно изпълнение. Органът е приел, че е налице неяснота и по отношение посоченото в Техническите спецификации, че при установено несъответствие между който и да е от елементите на техническото предложение и изискуемия план-график за изпълнение на поръчката, участникът ще бъде отстранен, тъй като в документацията няма посочени никакви изисквания към съдържанието на този план-график. Въз основа на тези констатации, органът е формирал извод, че заложените в Техническите спецификации изисквания към съдържанието на техническото предложение не осигуряват равен достъп на участниците до обществената поръчка и създават необосновани пречки пред възлагането й в условията на конкуренция. Изискванията не дават предварителна яснота за това как следва потенциалните участници да съставят предложенията си за изпълнение на дейностите. Тези констатации са квалифицирани като нарушение на чл. 49, ал. 1, вр. чл. 195 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), като органът е приел, че с тях се осъществява фактическия състав на нередност по чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ. Нарушението би могло да има финансово влияние, като неговото естество не позволява да се даде реално количествено изражение на финансовите последици, поради което за определяне на финансовата корекция е приложен пропорционалният подход. В мотивите си органът е посочил, че при определяне размера на финансовата корекция, в съответствие с чл. 3, ал. 1 и чл. 5 от Наредбата за посочване на нередности, е отчетен характерът и тежестта на констатираното нарушение и финансовото му отражение върху средствата от ЕФСУ, а стойността на финансовата корекция ще бъде изчислена и извършена при прилагане на формулата по чл. 5, ал. 3 от същата наредба, в процеса на верификация на разходите по договора. Въз основа на горната фактическа обстановка, първоинстанционният административен съд е приел, че решението е издадено от материално компетентен административен орган, в изискуемата писмена форма, съдържа законоустановените реквизити и мотиви, като при постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения. По отношение на материалната законосъобразност на оспореното решение, съдът е приел, че Община Ловеч безспорно е икономически оператор, който участва в прилагането на Европейските фондове при споделено управление, с оглед финансирането на възлаганата обществена поръчка с такива средства, поради което е налице първият от елементите от състава на нередност по смисъла на чл. 2, т. 31 от Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 година. По отношение на втория и третия елемент нарушението и реалната или потенциална вреда за бюджета на Съюза, съдът е приел, че доказаното наличие на соченото от органа нарушение на чл. 49, ал. 1, във вр. чл. 195 от ЗОП, попада в хипотезата на нередност по чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ, което е едно от легитимните основания за определяне на финансова корекция. Съдът е приел, че преценката за законосъобразност на определената финансова корекция с оглед изложените от органа фактически установявания, е обусловена от проверка доколко възложителят при определяне на предмета и обхвата на възлаганата работа чрез даденото описание в техническата спецификация, е спазил границите на оперативната си самостоятелност и не е нарушил забраната по чл. 49, ал. 1 от ЗОП, респективно е спазил принципите на равнопоставеност и недопускане на дискриминация, както и не е въвел необосновано ограничение пред участието на стопански субекти чрез неяснота в обхвата и предмета на поръчката. Конкретно по отношение въведеното от възложителя изискване всяка една от предложените дейности по техническата спецификация (дейност 1 и дейност 2) да е декомпозирана на отделни последователни задачи, като за всяка задача се посочи отговорен експерт и срок за изпълнението й, както и да се дефинират предпоставките и необходимите ресурси за качествено и навременно изпълнение на отделните задачи, така че да доведат до постигането на очакваните резултати от дейността, съдът е приел, че създава неяснота по отношение минимално изискуемото съдържание на техническото предложение. Формирал е извод, че по този начин възложителят е поставил необоснована пречка при възлагането на поръчката в условията на конкуренция, в нарушение на чл. 49, ал. 1 от ЗОП. Съдът е посочил, че възложителят е следвало да поясни какво разбира под понятието отделни задачи или колко и до каква степен следва да бъдат декомпозирани отделните дейности от обхвата на поръчката, колко като минимум следва да са тези задачи и как да се прецени относимостта им към всяка от двете дейности. Тази възможна алтернативност в начините на възприемане на информацията, съдът е приел, че оказва разубеждаващ ефект спрямо желанието за участие у потенциалните икономически оператори. Посочил е, че по този начин помощният орган може да приеме едни технически предложения за съобразени с изискванията, а по отношение на други че описанието е недостатъчно за формулиране на такъв извод, доколкото е налице изрично указание, че техническо предложение, което не е разработено съгласно техническата спецификация и/или предварително обявените условия, води до отстраняване на участника от процедурата. Това поражда несигурност у участниците при какъв брой и с какви конкретни характеристики на задачите предложението им ще отговаря на изискванията, а за помощния орган не са налице обективни критерии за преценка. Аналогично е прието, че е налице неяснота и по отношение въведеното условие за отстраняване в случай на несъответствие между който и да е от елементите на техническото предложение и план-графика за изпълнение на поръчката, доколкото за същия липсва каквото и да е описание на изискванията относно структурата и съдържанието му. Съдът е отхвърлил доводите на жалбоподателя за допусната техническа грешка, които би могла да бъде преодоляна чрез даване на разяснения по документацията, тъй като с тях не могат да се въвеждат промени в условията на процедурата, а искането им е право, но не и задължения за потенциалните участници. За правилен съдът е приел и изводът на органа, че като не е дал дефиниция на понятията качествено и навременно изпълнение, възложителят също е препятствал обективното оценяване на офертите. Посочил е, че възложителят е определил общ срок за изпълнение на поръчката до 20 дни, няма отделни срокове за изпълнение на дейностите (задачите), което предполага различно тълкуване и от участниците, и от помощния орган комисията. Приел е, че не е налице обективен критерий, по който да се прецени дали и предложените отделни срокове за изпълнение на всяка задача към всяка дейност са достатъчни, за да е налице качествено и навременно изпълнение. Гореизложеното е обосновало извода на съда, че са налице неясни и неточни условия в техническата спецификация, които биха могли да доведат до субективизъм от страна на оценителната комисия и да окажат възпиращ ефект върху потенциалните участници, тъй като се създават пречки пред възможността им да подготвят съответни на изискванията на възложителя оферти. Поради това съдът е формирал решаващ извод, че е налице съставомерност на нарушението на чл. 49, ал. 1, вр. чл. 195 от ЗОП, като привръзката с последната разпоредба е точна, доколкото поръчката се възлага по реда на събиране на оферти с обява. За правилна съдът е приел и правната квалификация на нередността по т. 11, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, респективно определеният за нея размер от 10% на финансовата корекция. Не на последно място, съдът е мотивирал съответствие на оспорения индивидуален акт с целта на закона, доколкото установената от органа нередност води до незаконосъобразно разходване на средства от ЕФСУ, което е в противоречие с целта на ЗУСЕФСУ, а финансовата корекция като административна мярка има за цел да възстанови фактическото положение отпреди нарушението, като върне в бюджета на общността размера на средствата от ЕФСУ, който е неправомерно разходван. По изложените съображения съдът е формирал краен извод за материална законосъобразност и съответствие с целта на закона на оспорения пред него административен акт, поради което е отхвърлил жалбата на Община Ловеч и е осъдил същата за разноски. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Настоящата касационна инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на специалните административнопроизводствени правила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към тези мотиви, без необходимост от повторното им възпроизвеждане. Правилно съдът е приел, че предпоставка за законосъобразност на решението на РУО на ПОС е установяването на нередност, което изисква обосноваването на всичките три елемента от нейния състав по смисъла на чл. 2, т. 31 от Регламент 2021/1060. Доколкото като основание за определяне на финансовата корекция, органът сочи чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ и не е спорно, че Община Ловеч има качеството на икономически оператор, който участва в разходването на средствата от ЕФСУ, то следва да бъде обосновано наличието и на обективните елементи от състава на нередността, а именно - нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта от ЗУСЕФСУ, което е довело или би могло да доведе до нанасянето на вреда върху средствата от ЕФСУ. Липсата на който и да е от двата елемента води до несъставомерност на основанието за определяне на финансовата корекция, т.е. до материална незаконосъобразност на решението на органа. Нередността по чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ се осъществява чрез действие или бездействие на икономическия оператор, което следва да осъществява състав на конкретно нарушение на националното или европейското право. Това е и спорният по делото въпрос, както правилно е приел първоинстанционният съд. От страна на органа за нарушени се сочат нормата на чл. 49 ал. 1 от ЗОП във връзка с тази на чл. 195 ЗОП. Нормата на чл. 195 от ЗОП е препращаща тя единствено урежда приложимостта на разпоредбите на части първа и втора от Закона за обществените поръчки по отношение неуредените в Глава двадесет и шеста Събиране на оферти с обява. Покана до определени лица, въпроси. В правото употребата на израза във връзка с, т.е. привързването на една правна квалификация с друга, означава, че чрез осъществяването на фактите от хипотезата на първата правна норма и настъпване на нейните последици, се осъществява фактическия състав на следващата сочена правна норма. С оглед препращащия характер на правната норма на чл. 195 от ЗОП и изложените от органа мотиви, въобще не може да бъде достигнато до извода, че при така установените факти, в своята взаимовръзка твърдяното нарушение на чл. 49, ал. 1 от ЗОП е довело до нарушение на нормата на чл. 195 от ЗОП. Поради това, обвързването квалификацията на нарушението с тази правна норма е несъответно на изложените от органа фактически установявания, независимо от безспорния факт, че конкретната обществена поръчка е възложена по реда за събиране на оферти с обява. Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от ЗОП, техническите спецификации трябва да осигуряват равен достъп на кандидатите или участниците до процедурата за възлагане на обществената поръчка и да не създават необосновани пречки пред възлагането на обществената поръчка в условията на конкуренция. В съответствие с § 2, т. 54, б. "б" от ДР на ЗОП, доколкото обект на поръчката е услуга, техническите спецификации при обществените поръчки за доставки или услуги представляват спецификация във вид на документ, в който се определят изискваните характеристики на продукта или услугата, като равнище на качество, ниво на изпълнение спрямо изискванията за опазване на околната среда и климата, проектиране, което да отговаря на всички изисквания (включително достъп за хора с увреждания) и оценяване на съответствието, работни характеристики, приложение на продукта, безопасност или размери, включително съотносими към продукта изисквания по отношение на наименованието, под което се продава, терминология, символи, изпитване и методи на изпитване, опаковане, маркиране и етикетиране, инструкции за употреба, производствени процеси и методи на всеки етап от жизнения цикъл на доставката или услугата и процедури за оценяване на съответствието. Техническите спецификации се определят по реда на чл. 48 от ЗОП. Твърдението на органа, че са установени изисквания, които не осигуряват равен достъп на участниците до обществената поръчка и създават необосновани пречки пред възлагането й в условията на конкуренция, не се отнася до начина, по който възложителят е определил техническата спецификация на поръчката, т.е. че избраният от възложителя начин не е съответен на изискванията на чл. 48 от ЗОП, а има отношение към съдържанието на техническото предложение като неразделна част от представената оферта за участие. РУО обосновава извода си за нарушение на чл. 49, ал. 1 от ЗОП с липса на уточнение какви на брой и вид следва да са дефинираните от участниците отделни задачи, така че да могат да се определят и предпоставките и необходимите ресурси за тяхното качествено и навременно изпълнение; че няма конкретизирани от възложителя срокове за отделните дейности, а само общ срок за изпълнение, което не дава възможност да се прецени дали определените от участниците срокове за дефинираните от тях по собствено усмотрение задачи, са достатъчни за да е налице качествено и навременно изпълнение; че няма изисквания към съдържанието на план-графика; не е дадена дефиниция на самите понятия качествено и навременно изпълнение, което предпоставя субективизъм при преценката за съответствие на предложението с изискванията. Тези доводи нямат отношение към съдържанието на техническите спецификации, по смисъла на § 2, т. 54, б. "б" от ДР на ЗОП, доколкото не обосновават по никакъв начин извод за несъобразяване на определянето на техническата спецификация на поръчката с изискванията на чл. 48 от ЗОП. Изискванията за формулиране на техническото предложение не представляват част от техническата спецификация, поради което на формално основание твърдените от органа фактически установявания не попадат в хипотезата на сочената като нарушена правна норма на чл. 49, ал. 1 от ЗОП. За да е налице нарушение на чл. 49, ал. 1 от ЗОП е необходимо възложителят да е заложил такива условия относно характеристиките на продукта или услугата, които да водят до необосновани пречки пред съответните участници, като чрез въведените изисквания да не се осигурява равен достъп на кандидатите до процедурата по възлагане, т.е. да са въведени такива специфични условия в техническите спецификации, които да водят до ограничение на конкуренцията. Видно от цитираната разпоредба, същата се отнася до техническите спецификации във вида им на документ, в който се определят изискваните характеристики към продукта или услугата, а не касае съдържанието на техническото предложение. Безспорно е, че съгласно чл. 39, ал. 3, т. 1, б. б от Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки (ППЗОП), техническото предложение като част от офертата следва да съдържа предложение за изпълнение на поръчката в съответствие с техническите спецификации и изискванията на възложителя, но на първо място, условията са отделни и кумулативни, и на следващо място възможната неяснота по отношение съдържанието на техническото предложение не предпоставя такава по отношение на техническите спецификации на поръчката, нито неяснотата сама по себе си води до ограничаване на конкуренцията чрез даване обосновано предимство или поставяне на необоснована пречка пред участието на икономическите оператори. Само фактът, че въпросните изисквания са поставени в техническата спецификация на поръчката, не води автоматично до извода за нарушение на чл. 49, ал. 1 от ЗОП. Нещо повече. Дори да биха могли да бъдат отнесени към техническите спецификации, изискванията на възложителя за съдържание на техническото предложение не разкриват твърдяната от органа неяснота. Изискано е представянето на организацията на работа на екипа с разпределение на отговорностите между членовете му чрез конкретизиране на отделните задачи, които в своята последователност и взаимовръзка ще доведат до постигане на целения резултат изпълнение на съответната дейност. Липсата на конкретизиране по видове и брой на задачите за всяка от предвидените за изпълнение дейности, само дава възможност на отделните участници да представят персоналния си организационен подход спрямо изпълнението на възложените дейности. Вярно е, че преценката на различните участници в тази връзка може да е различна, съответно да бъдат посочени различни по вид и брой задачи за всяка от предвидените дейности. Но такъв подход не е нетърпим от гледна точка на нормативната уредба и не създава предпоставки за ограничаване на конкурентното начало в процедурата. Доколкото тези изисквания са посочени в обявата, то всички икономически оператори на съответния пазар, потенциално заинтересовани от възлагането на поръчката, са поставени при равни условия за участие. Да се изиска от възложителя да определи изначално какви на брой и по вид следва да са задачите, което единствено според органа ще позволи да се дефинират предпоставките и необходимите ресурси за качествено и навременно изпълнение, означава да му се позволи една намеса в управлението и организацията на самия изпълнител, което е в пряко противоречие с основната цел на възложителя да си гарантира качествено изпълнение. Предпоставките и необходимите ресурси за качествено и навременно изпълнение ще са в зависимост от прилагания и предложен от всеки от участниците организационен подход за изпълнение на предмета на поръчката. В тази връзка, освен че не е необходимо да се дава допълнителна, относима само за целите на поръчката дефиниция, доколкото описателните прилагателни качествено и навременно нито следва да се разглеждат извън контекста, в който са използвани, нито да се възприемат извън общоупотребимото им значение, еднозначно може да се определи кое изпълнение е качествено - то се определя предвид поставените изисквания в документацията, включително техническата спецификация за вид, обем и пр. дейности и е равнозначно на договореното такова, респективно навременно срочното изпълнение, в рамките на общия посочен за изпълнение срок. Какво ще е вътрешното разпределение на сроковете зависи от избрания и предложен от съответния участник организационен подход за изпълнение. Дори и да се приемат доводите на органа и съда, че вписаното в техническата спецификация основание за отстраняване относно план-графика, не може да се приеме за техническа грешка, то липсата на конкретни изисквания към неговото съдържание също не съответства на твърдяното от органа нарушение на чл. 49, ал. 1 от ЗОП. Организационният подход за изпълнение на дадена дейност представлява само по себе си планиране на начина на изпълнението в съответен отрязък от време. Ясно е, че между отделните елементи от организацията на работата е необходимо да има съгласуваност, в противен случай не би се стигнало до целения резултат. Същевременно, изложените от органа доводи, с които е отхвърлено възражението в това отношение на бенефициера, възприети почти дословно от съда, не съответстват на закона, а и на житейската логика. Като възможен елемент от съдържанието на техническото предложение, доколкото и има отношение към представяната от всеки участник организация на работата, план-графикът не се явява елемент от техническите спецификации, съгласно законовата дефиниция. При поставяне на изискванията си към съдържанието на техническото предложение, възложителят не е посочил, че същото следва да бъде придружено и с план-график, който да е съгласуван с предложената организация на работата на екипа. План-графикът е споменат в частта, с която към участниците във възлагането са отправени предупреждения, несъобразяването с които би могло да доведе до тяхното отстраняване условия за отстраняване, както сочи и органът. При липсата на обвързаност на това предупреждение, обозначено с гриф важно с конкретно поставено изискване/условие към техническото предложение, то действително би могло да се приеме за неотносимо, в каквато насока е възражението на бенефициера и настоящ касатор. Неотносимостта на условието може да бъде преодоляна чрез дадено в хода на възлагането разяснение от страна на възложителя, като същевременно нито дава предимство, нито води до ограничение на участието на икономически оператори. За пълнота на изложението следва също да бъде посочено, че първоинстанционният съд недопустимо е допълнил мотивите на административния орган, като е разглеждал твърдяното от органа нарушение в контекста на възможното засягане на прогласените в чл. 2, ал. 1 от ЗОП принципи при възлагането на обществените поръчки и общата забрана по чл. 2, ал. 2 от ЗОП. Необходимо е да се подчертае, че органът не е извел като правна квалификация на установените от него факти и обстоятелства, нарушение на някой от тези принципи или на общата забрана да не се ограничава конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. Липсата на нарушение на сочените от органа норми на ЗОП, води до несъставомерност на нередността, като основание за определяне на финансова корекция. Поради това не е необходимо да се обсъжда въпросът с нейната правна квалификация по Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности във вр. чл. 70, ал. 2 от ЗУСЕФСУ. Гореизложеното обуславя неправилност на извода на първоинстанционния съд за материална законосъобразност на оспорения пред него административен акт. Налице са основания за незаконосъобразност на административния акт по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Като е достигнал до противния извод, Административен съд Ловеч е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и на негово място да се постанови друго от настоящата инстанция, с което да се отмени незаконосъобразният административен акт. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на касационния жалбоподател се следват сторените от него разноски в производството пред двете инстанции. Такива са претендирани в размер на 47,17 лева, представляващи заплатена държавна такса за първоинстанционното производство и в размер на 100,00 лева, заплатена държавна такса за касационното производство, или общо в размер на 147,17 лева, както и юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, определя в размер на по 100,00 лева за всяка от инстанциите. Разноските в общ размер от 347,17 лева следва да се възложат в тежест на Министерство на околната среда и водите юридическото лице, в чиято структура се намира административният орган, издал оспорения акт. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,