Решение № 2168 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8735/2020 г.

Решение № 2168 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8735/2020 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - София при ЦУ на НАП против Решение № 1158/20.02.2020 г., постановено по адм. дело № 10256/2019 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменен Ревизионен акт № Р-22221017009277-091-001/08.03.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, в частта потвърдена с Решение № 1271/24.07.2019 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – София, с който на "УАН НЕТУЪРК СЪРВИСЕС" ЕООД е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 115 208, 95 лв. на основание чл. 70, ал. 1, т. 3 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) по фактури: № 3/31.08.2017 г., издадена от "Антик пропърти" ЕООД; № 3/19.09.2017 г., издадена от "Каза Рент" ЕООД; № 5/18.09.2017 г., издадена от "Вида хоум" ЕООД и № 361/02.08.2017 г., издадена от "Еспимедия" ЕООД. На Дирекция ОДОП – София са възложени разноските по делото. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че ревизираното дружество не е ангажирало доказателства, че процесните, описани подробно в РА, имоти са ползвани реално в дейността на дружеството, и че със същите се извършват облагаеми доставки. Моли решението да бъде отменено и по същество отхвърлена жалбата срещу обжалвания РА, с присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса. Ответникът – "УАН НЕТУЪРК СЪРВИСЕС" ЕООД, не се представлява в съдебно заседание по делото и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна. Предмет на обжалване пред Административен съд София - град е бил Ревизионен акт № Р-22221017009277-091-001/08.03.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, в частта потвърдена с Решение № 1271/24.07.2019 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – София, с който на "УАН НЕТУЪРК СЪРВИСЕС" ЕООД е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 115 208, 95 лв. на основание чл. 70, ал. 1, т. 3 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) по фактури: № 3/31.08.2017 г., издадена от "Антик пропърти" ЕООД; № 3/19.09.2017 г., издадена от "Каза Рент" ЕООД; № 5/18.09.2017 г., издадена от "Вида хоум" ЕООД и № 361/02.08.2017 г., издадена от "Еспимедия" ЕООД. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че РА е издаден чрез провеждане на надлежно възложена данъчна ревизия, при осъществяването на която са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. Мотивирал е и извод за неправилно приложение на материалния закон. От фактическа страна е установено следното: В хода на ревизионното производство е констатирано, че основната дейност на "УАН НЕТУЪРК СЪРВИСЕС" ЕООД е свързана с цялостното административно обслужване на "ONECOIN LIMITED" – дружество, регистрирано в Дубай, по силата на договор от 17.12.2014 г., с който ревизираното дружество се задължава да предоставя на чуждестранното дружество услуги по IT поддръжка, извършване на маркетингови и бизнес анализи, правни услуги, предоставяне за ползване на офис помещения и сгради, охранителни, транспортни услуги, организиране на фирмени събития и др. На "УАН НЕТУЪРК СЪРВИСЕС" ЕООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 17 602, 47 лв. по фактура, издадена от "Антик пропърти" ЕООД с предмет – наем на недвижим имот за периода 31.08.2017 г. – 28.02.2018 г., във връзка с договор от 01.03.2017 г. за отдаване под наем за срок от 5 години на триетажна масивна сграда със съответните избени и сервизни помещения /ресторант Крим/, находяща се в гр. София, ул. "Славянска" 17, със застроена площ от 320 кв. м., заедно с дворното място, върху което е построена сградата, цялото с площ по скица 774 кв. м. Ревизиращите са приели, че не са налице доказателства за използване на имота в дейността на ревизираното дружество или за осъществяване на последващи облагаеми доставки. В Протокол № 1271887/04.12.2018 г. е установено, че сградата е ремонтирана, охранява се от "Артефикс Европа" ЕООД, но няма данни да се стопанисва обитава. Отказано е и правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 46 939, 92 лв. по фактура, издадена от "Каза рент" ЕООД, с предмет – наем на недвижими имоти, във връзка с договор от 19.09.2016 г. и анекс към него за отдаване под наем на следните обекти: жилищна сграда в гр. София, ул. "Кирил Попов" 15, състояща се от сутерен 152, 77 кв. м. с преддверие, тоалетна, техническо помещение, асансьор; първи етаж от 355 кв. м., състоящ се от входно помещение, коридор, трапезария, дневна, кухня с бар, перално помещение, ел. помещение, гараж за два автомобила, тераса, сауна, тоалетна, преддверие, душ, вътрешен басейн, стая за масаж, фитнес, кабинет, гардеробна и тоалетна; втори етаж – 332, 02 кв. м., състоящ се от стълбище, преддверие, три спални, четири гардеробни, четири бани с тоалетни и две тераси; и поземлен имот, на който е построена сградата, с площ 1050 кв. м., заедно с външен басейн, техническа станция, външен паркинг за два автомобила, помещение за охрана и лятна кухня с озеленена тераса. Годишният наем е определен в размер на 120 000, 00 евро /234 699, 60 лв./, без ДДС. Посетен е адресът, на който се намира имотът като в Протокол № 1271888/04.12.2018 г. е отразено, че имотът е видимо необитаван и няма указателни табели чия собственост е и от кого се стопанисва. В РА е прието, че не са ангажирани конкретни доказателства за реалното използване на имота в дейността на РЛ, както и че не са посочени конкретни лица, представители на клиента, които са ползвали имота. Относно отказано право на данъчен кредит в размер на 46 939, 92 лв. по фактура, издадена от "Вида хоум" ЕООД, отново с предмет "наем на недвижим имот" във връзка с договор за наем от 19.09.2017 г. за отдаване под наем на "УАН НЕТУЪРК СЪРВИСЕС" ЕООД на недвижими имоти в местността Буджака, гр. Созопол: поземлен имот с площ 9029 кв. м. за вилна сграда; вилна сграда със застроена площ на сградата 501 кв. м.; сграда със застроена площ от 55 кв. м., с предназначение: постройка на допълващото застрояване; сграда със застроена площ от 32 кв. м. и предназначение: постройка на допълващото застрояване; поземлен имот с площ от 100 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, ведно с всички подобрения и приращения в него. За да не признаят правото на данъчен кредит по фактурите, издадени за горепосочените доставки, органите по приходите са приели, че ревизираното дружество не е ангажирало доказателства, че описаните имоти са ползвани реално в дейността му и че с тях се извършват облагаеми доставки. Мотивирали са се, че дейностите по административно обслужване са изрично упоменати в основния договор – административни услуги във връзка с разработване на платформа за онлайн обучение и последващата й поддръжка, като административните услуги са: IT поддръжка, поддръжка на платежни услуги, извършване на маркетингови и бизнес анализи, правни услуги, предоставяне за ползване на офис помещения. Обосновали са извод, че се касае за услуги, предназначени за представителни или развлекателни цели по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗДДС, поради което е отказано правото на данъчен кредит. С РА не е признато право на данъчен кредит в размер на 3 726, 64 лв. по фактура № 361/02.08.2017 г., издадена от "Еспимедия" ЕООД с предмет "доставка и монтаж на охранителна система, авансово плащане по оферта", монтирана на нает от "УАН НЕТУЪРК СЪРВИСЕС" ЕООД обект в гр. Созопол, м. Буджака, ул. "Колокита" № 1, във връзка с договор от 15.06.2017 г. за доставка и монтаж на системи, с който е извършена доставка, монтаж, въвеждане в експлоатация и гаранционно обслужване на система за видеонаблюдение, алармена система, система за пожароизвестяване, структурно кабелна система, интернет мрежа и телевизия. Отказът да се признае правото на данъчен кредит е аргументиран, че системите са монтирани в обект, за който е установено, че не се използва за дейността на дружеството, поради което е прието, че оборудването е предназначено за представителни цели и на основание чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗДДС е отказано правото на данъчен кредит. За да отмени процесния РА относно отказаното право на данъчен кредит, съдът е приел, че твърденията за последващата реализация на ползваните услуги по гореизброените фактури към чуждестранния клиент "ONECOIN LIMITED" –Дубай, като част от осъщественото от ревизираното дружество административно обслужване през проверявания период, не са оборени от ревизиращите органи. Изложил е мотиви и че в ЗДДС и ППЗДДС нямало въведени начален и краен момент, в който следва да се използват доставките за последващи облагаеми доставки, като нямало пречка това да стане в следващи данъчни периоди. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Налице е твърдяната в касационната жалба неправилна преценка на събраните доказателства и неправилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, което е довело до незаконосъобразни правни изводи. Необосновани са изводите на съда, че твърденията за последващата реализация на ползваните услуги по спорните фактури към чуждестранния клиент "ONECOIN LIMITED" – Дубай, като част от осъщественото от ревизираното дружество административно обслужване през проверявания период, е следвало да бъдат оборени от ревизиращите органи. В тежест на жалбоподателя в първоинстанционното производство е било да докаже всички положителни предпоставки за възникване и законосъобразно упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит и това му задължение е по общите правила на доказването, според които, този който твърди положителни факти е длъжен да ги докаже. Това не се отнася до отрицателните, каквито са твърденията на приходните органи. Твърдението на ревизираното лице е за положителни факти, които то следва да докаже чрез представяне на надлежни счетоводни документи – договори, фактури, плащания по тях във връзка с извършваната от него икономическа дейност. Противно на приетото от съда такива документи не са представени, а е налице само твърдение. Мотивите на първоинстанционния съд, че в ЗДДС и ППЗДДС нямало въведени начален и краен момент, в който следва да се използват получените доставки за последващи облагаеми доставки, като нямало пречка това да стане в следващи данъчни периоди, би било вярно, ако не се отнасяше за услуги по наемане на недвижими имоти и подобрения в тях, а за придобиване на материални активи. Не е възможно услугата по наемане на недвижим имот например за периода 31.08.2017 г. до 28.02.2018 г. да бъде използвана за облагаеми доставки в последващ период, тъй като имотът може да се използва в периода на наемането му. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗДДС, правото на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл. 69 и чл. 74, когато стоките или услугите са предназначени за представителни или развлекателни цели. Дефиницията за последните е дадена в чл. 62, ал. 1 ППЗДДС – посрещане, престой и изпращане на гости и делегации; нощувки; консумация на храна и напитки; организиране на делови срещи; тържества, развлекателни мероприятия; екскурзии. Дружеството не е установило и да попада в изключенията, предвидени в ал. 2 на цитираната разпоредба, а именно: организиране на симпозиуми, конгреси, конференции и други подобни мероприятия, които са пряко свързани с представяне или тестване на предлаганите от лицето стоки или услуги в рамките на независимата му икономическа дейност. Член 176 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност гласи, че Съветът единодушно, по предложение на Комисията определя разхода, по отношение на който ДДС не подлежи на приспадане. В никакъв случай данъкът върху добавената стойност не подлежи на приспадане по отношение на разход, който не представлява стриктно разход за стопанската дейност, като луксозни стоки, забавления и развлечения. Предвид цитираните разпоредби и вида на изброените луксозни наети имоти, обосновано и правилно органите по приходите са приложили разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗДДС. С оглед на изложеното и достигайки до различни правни изводи, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което жалбата срещу РА в тази част като неоснователна и недоказана да бъде отхвърлена. С оглед резултата по спора в полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 5 771, 67 лв. - юрисконсултско възнаграждение за две инстанции и държавна такса. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,