Решение № 145 от 22.06.2016 г. на ВКС по н. д. № 513/2016 г.

Решение № 145 от 22.06.2016 г. на ВКС по н. д. № 513/2016 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова С присъда по нохд № 8045/13 г. Районният съд - гр. София осъдил подсъдимите Р. К. Х., А. К. П. и Р. А. Х. за деяние, извършено на 17.05.2010 г., на основание чл. 387, ал. 3, във връзка с ал. 1, чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК на наказания лишаване от свобода, както следва: първите двама на по една година, а третият на шест месеца, като при условията на чл. 66, ал. 1 от НК СРС отложил изпълненията на наказанията за срокове от по три години, за всеки един от тях. Със същата присъда подсъдимите са оправдани за част от първоначалното обвинение. По внохд № С-60/15 г., образувано по жалби на тримата подсъдими, СГС отменил присъдата на СРС в осъдителната й част и вместо нея на 21.01.2016 г. постановил нова присъда, с която оправдал подс. Х., П. и Х. по предявеното им обвинение. В останалата част присъдата на СРС е потвърдена. Срещу новата присъда е постъпил касационен протест от прокурор при Софийска градска прокуратура, с който са релевирани основанията по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 от НПК с искане за връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС прокурорът при Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста, като изразява становище за законосъобразност на въззивния съдебен акт. Подсъдимите лично и защитниците им, пред ВКС, преценяват подадения протест като неоснователен. Защитата на подс. Х. представя писмена защита. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК са стеснени, предвид процесуалното развитие на делото, при което оправдаването на подсъдимите за част от предявеното им обвинения, сторено от първостепенния съд, не е оспорено от съответния прокурор пред въззивната инстанция. В тази част ВКС не дължи проверка по реда на глава 23 от НПК. Както се посочи, с касационният протест, подаден на 03.02.2016 г. са ангажирани основанията по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 от НПК, като от съдържанието му е видно, че не са посочени данни в подкрепа на което й да било от тях. След изготвяне на мотивите на оспорения съдебен акт, прокурорът е депозирал допълнително изложение към касационния протест (3.05.2016 г.), в което са наведени данни само относно основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, а именно: неправилно СГС е изключил от доказателствата по делото протоколът за оглед на местопроизшествие; за св. Б. Д. съдът е следвало да съобрази чл. 144, ал. 2, т. 5 от НПК; показанията на св. Д. М. съдът е трябвало да анализира във връзка с показанията на св. Банков и обясненията на подсъдимите. Според изготвилия протеста прокурор наказателната отговорност на подсъдимите следва да се ангажира по чл. 282 от НК. Писмените медицински документи, надлежно приобщени в хода на първоинстанционното производство, касаещи св. Б. Д. (л. л. 54-56), показанията на свидетелите Б. Д. (л. 112 и сл.), Д. Т. ( л. 112) и Д. М. (л. 113 и сл.) безспорно указват на съмнение относно способността на свидетеля Б. Д. с оглед на неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни показания за тях - хипотеза, ясно очертана в чл. 144, ал. 2, т. 5 от НПК и принципно предпоставяща предприемането на необходимото за изясняване на действителното положение, респ. утвърждаване или не на възникналото съмнение, каквото въобще не е сторено както от СРС, така и от СГС. Поради това последно посоченият съд не е могъл да игнорира протокола за оглед, при съображенията, изложени от него в мотивите на новата присъда, свързани със свидетеля Б. Д. - поемно лице при извършване на същото процесуално следствено действие. Безспорно е, че съмнението по чл. 144, ал. 2, т. 5 от НПК се утвърждава или не само и единствено по експертен път. Изложеното сочи, че въззивната инстанция е допуснала нарушение на процесуалните правила, за които иде реч, но ВКС намира, че то не е съществено, в конкретния случай, по съображения, за които ще стане дума по-долу. Що се отнася до възражението на прокурора, че показанията на св. Д. М. - поемно лице, при извършване на коментирания оглед, СГС не е анализирал при връзка с показанията на св. Банков и обясненията на подсъдимите, е неоснователно. Мотивите на присъдата не дават основание да се приеме, че СГС е ценил доказателствата в нарушение на правилата за това, в частност на изискването за съвместен анализ. Отделно от това, св. М. безпротиворечиво и ясно е заявил пред съда собствените си възприятия, които няма как да бъдат преодолени чрез доказателствените източници, на които е поставен акцент от прокурора. Искането за осъждане на подсъдимите за престъпление по чл. 282 от НК е декларативно. Липсват каквито и да било данни, съображения по признаците от обективна и субективна страна на престъпния състав, който при това е характерен с множество хипотези, детайлно очертани в ал. 1-5, и не е ясно коя от тях представителя на обвинението има предвид. Подаденият протест не може да доведе до целения с него резултат. В обстоятелствената част на обвинителния акт, поставил началото на това съдебно производство, очертал неговите предели, се съдържат множество фактически констатации, които имат илюстративен характер, не се отнасят до подсъдимите и случилото се на 17.05.2010 г. (л. л. 1 и2). Обобщено, фактическото обвинение, заявено с обвинителния акт е следното: по силата на двустранен договор от 2008 г. между [фирма] и "П." - София при "Б. -Т." Е. собственост на първото юридическо лице (субстанции от категория горива), през инкриминирания период, е била във фактическа власт на второто дружество; служител при последното е посегнал и се е разпоредил с чуждата собственост, според прокурора по поръчка на подсъдимите Х. и П. и около 21.31 часа на 17.05.2010 г. е поставил две туби, съдържащи общо 21 литра бензин в багажника на служебния им автомобил, по указание на подс. П.; субстанцията, наречена бензин, не може да се отнесе към определен вид търговска стока, тъй като не съдържа необходимите качествени характеристики за стоковата група - бензин А 95 Н или друго гориво и понеже представлява неопределено (не индивидуализирано) вещество, експертно не е възможно да се определи неговата пазарна цена, което не го лишава от потребителска стойност и годност за употреба. Изрично е подчертано, че тримата подсъдими, са подтикнали св. К. съзнателно да наруши задължителна за него заповед на директора на "П. "-София към [фирма] (л. 6 от обв. акт). При тези факти, е счетено, че е налице длъжностно престъпление - неизпълнение на служебни задължения, т.е. за бездействие по служба. Предявеното с обвинителния акт обвинение срещу подсъдимите не е изменено по реда на чл. 287, ал. 1 от НПК. Известно е, че фактите подлежат на оценка относно приложимия закон. Правната оценка, направена от прокурора на фактите инкриминирани с обвинителния акт, е повече от необяснима, а и вътрешно противоречива. За активни действия е ангажирана отговорност за бездействие. Според фактическото обвинение собствеността на О., намираща се във владение на съответното поделение на Б., по силата на договор, е накърнена от св. К., по поръчка на подсъдимите П. и Х., без съгласието на владелеца, с намерение противозаконно да се присвои. Липсата на пазарна цена на отнетата субстанция от категорията гориво, не препятства приложението на закона. Очевидно е, че фактите насочват към престъпление по глава V на НК, за което не е ангажирана отговорността на извършителя, а от нея зависи оценката на дейността на подсъдимите по делото, на плоскостта на чл. 20, ал. 3 и/или 4 от НК. Дадената неправилна квалификация на извършеното сочи на неправилно приложение на закона - не е приложен законът, който е трябвало да бъде приложен. Тази неправилност не е могло да бъде отстранена по реда на чл. 287, ал. 1 от НПК, защото дейността на извършителя е останала вън от предмета на настоящото производство и не може да се отстрани и по реда на касационния контрол. Изложеното дава основание на ВКС да приеме, че допуснатото от СГС нарушение на процесуални правила, за което стана дума по-горе, не е съществено, защото и отстраняването му не би могло да предопредели друг изход на делото, различен от оспорения с касационния протест. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение