Решение № 5260 от 26.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10429/2020 г.

Решение № 5260 от 26.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10429/2020 г., III о., докладчик съдията Хайгухи Бодикян Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба, подадена от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" С., представлявана по пълномощие от процесуалния представител на Дирекция "Инспекция по труда" В. против решение № 850 от 06.07.2020 г., постановено по адм. дело № 708/2020 г. по описа на Административен съд В., с което Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" С. е осъдена да заплати на "ХОУМТУЮ БЪЛГАРИЯ" АД сумата от 580 /петстотин и осемдесет/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконосъобразно Наказателно постановление № 03-009357/28.03.2018 г. на Директора на дирекция Инспекция по труда-В., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата като за разликата до пълния предявен размер от 1160 лв., искът е отхвърлен. Присъдени са и разноски в процеса пред Административен съд В.. Касаторът е недоволен от решението. Твърди неправилно извършена от съда преценка на доказателствата за заплатените разноски. Изплащането на сумата за процесуално представителство не било доказано, а приложеният превод бил от дата след проведеното съдебно заседание. Доказателства за извършените разходи за адвокат били представени едва в производството, образувано по иска за обезщетение. Моли за отмяна на съдебния акт и отхвърляне на иска. Ответната страна – "ХОУМТУЮ БЪЛГАРИЯ" АД, представлявана от изпълнителния директор М. С., чрез упълномощен адв. Д. в отговор на касационната жалба я оспорва като неоснователна. Счита решението на Административен съд за правилно и законосъобразно постановено. Твърди за необосновано посоченото от касатора, че уговореният хонорар не бил реално платен. Представени били платежни нареждания за заплатения адвокатски хонорар по банков път. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита за законосъобразни изводите на първоинстанционния съд за основателност на исковата претенция, а относно размера на определяне, за правилен. Настоящата инстанция като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на разглеждане пред първоинстанционния съд е иск, предявен от "ХОУМТУЮ БЪЛГАРИЯ" АД, представлявана от изпълнителния директор М. С., чрез упълномощен адв. Д. против Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда"-гр. С., с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ във вр. с чл. 203 и сл. АПК, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено Наказателно постановление № 03-009357/28.03.2018 г. на Директора на дирекция Инспекция по труда-В. в размер на 1160 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по НАХД № 1168/2019 г. по описа на Районен съд-В. и КНАХД № 2061/2019 г. на Административен съд-В., ведно със законната лихва от 18.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Първоинстанционния съд е уважил исковата претенция по основание, като при определяне размера на претърпените вреди, е присъдил обезщетение в съответствие с принципа за справедливост и обоснованост. Приел е, че са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за уважаване на предявения иск, както и за безспорно обстоятелството, че потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото незаконосъобразно наказателно постановление, отменено по съдебен ред, вследствие на което неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В хода на съдебното производство, първоинстанционния съд е установил, че в производството по НАХД № 1168/2019 г. по описа на Районен съд-В. не е представен договор за правна защита и съдействие, както и доказателства за договорено и изплатено адвокатско възнаграждение. Договор за правна защита и съдействие от 23.05.2018 г., списък на разноски пред ВРС и нареждане за кредитен превод от 22.05.2018 г. са представени в исковото производство пред Административен съд В.. Предвид доказателствата по делото, съдът приема, че договорът за правна защита и съдействие от дата 23.05.2018 г. не установява, че към посочената дата е договорено и платено възнаграждение в размер на 580 лв. за процесуално представителство по НАХД № 1168/2019 г. на ВРС и разноските, направени пред ВРС, са недоказани. За доказани обаче приема разноските направени от ищеца в производството по КНАХД № 2061/2019 г. по описа на Административен съд - В., където видно от представения договор за правна защита и съдействие от 08.07.2019 г. за договорено възнаграждение в размер на 580 лв., ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение по банков път. В тази връзка е доказано извършването на разноски от ищеца за защита пред съда, размерът на които съответства на предоставената правна помощ и действителната и фактическа сложност на делото, като е съобразено и с вида и тежестта на обвинението - размера и вида на наложеното с НП наказание и по арг. от чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в относимата редакция/. Упълномощеният адвокат е осъществил процесуално представителство и размерът на дължимото възнаграждение е определен по реда на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г., съобразно и с размера на отменената санкция по НП. Съдът е обосновал правните си изводи на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия за спазване принципа на справедливостта и съразмерност, отговарящ на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. При тези мотиви, съдът е уважил предявената искова претенция в размер от 580 лева съставляваща имуществена вреда, като за горницата над 580 лева до 1160 лева отхвърлил иска. Присъдени са и разноски в исковото производство. Административният съд правилно е приел изпълнение на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно отменено по съдебен ред Наказателно постановление, което е издадено в нарушение на закона. Установено е противоправно поведение от страна на ответника, изразяващо в издаването на незаконосъобразен акт. Към момента на предявяване на иска, не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административнонаказателно производство. Правилно първоинстанционният съд приема, че със заплащането на уговорения адвокатски хонорар е настъпила вреда в патримониума на ищеца, която е в пряка причинна връзка с издаденото незаконосъобразно НП, с оглед обстоятелството, че от негова страна е упражнено законно право да ползва адвокатска защита в административнонаказателния процес, като доказан и безспорен е факта на настъпилата за ищеца имуществена вреда от заплащане на разноски за адвокатска защита, която е в пряка и непосредствена връзка с незаконосъобразната дейност на административен орган по издаване на административен акт. При определяне размера на обезщетението за обезвреда, съдът законосъобразно обосновава съдебния си акт на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, съобразно критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Правилни са правните изводи на съда, че страната следва да се обезщети за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, като същевременно не се благодетелства която и да е от страните в производството. Правните изводи на съда при определяне размера на вредата са съобразени с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с която е определена долната граница на възнагражденията за процесуално представителство пред съд, съобразно с фактическа и правна сложност и материален интерес по отменения акт. Неоснователни са възраженията на касатора за липса на доказателства за направените разноски от ищеца за защита срещу незаконосъобразното НП. Видно от доказателствата по делото, налице са две платежни нареждания за кредитен превод на сумата от 580 лв. по сметката на адв. Дружество Д. и Д., съответно от 22.05.2019 г. и от 15.07.2019 г. Първото от тях правилно не е ценено от съда като доказателство за извършен разход във връзка с осъществена защита по АНД № 1168/2019 г. по описа на РС-В., но второто платежно нареждане законосъобразно е взето предвид при определяне размера на претърпяната щета. Изложеното дава основание на настоящата касационна инстанция да приеме, че при постановяване на атакуваното решение, съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна и същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора съдът намира, че на ответника следва да се присъдят разноски по делото в размер на 300 лева –адвокатско възнаграждение за изготвяне отговор на касационна жалба, съобразно представените доказателствата и в приложение на чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение