Решение № 10483 от 5.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12331/2018 г.

Решение № 10483 от 5.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12331/2018 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. Николова, с адрес в [населено място], срещу решение № 815/12.02.2018 г. по адм. дело № 3776/2017 г. на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 68/17.02.2017 г. по преписка № 52/2016 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Касаторката поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, че обжалваното решение е неправилно - необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, иска отмяната му включително и в частта за разноските, отмяната на решение на КЗД и установяване, че чл. 4 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД) е дискриминационен. Ответниците по касационна жалба - КЗД и Министерски съвет, не взимат становище. Ответникът по касационна жалба - министърът на труда и социалната политика, чрез процесуален представител в писмен отговор, в съдебно заседание и в писмени бележки, иска оставяне на решението в сила. Ответникът по касационна жалба - министърът на финансите, чрез процесуален представител в съдебно заседание иска оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, ВАС, пето отделение взе предвид следното: За да постанови обжалваното съдебно решение, АССГ е приел за установено, че с оспореното пред него от Николова решение на КЗД е установено, че разпоредбата на чл. 4 от ЗСПД, с която е регламентирано, че "право на семейни помощи по чл. 2, ал. 2, т. 1 и 6 и ал. 3, т. 1 имат семействата и бременните жени със средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца, по-нисък или равен на дохода, определен за целта в закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година", не представлява нарушение на забраната за дискриминация по чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. по признаци "лично положение", "образование" и "имуществено състояние" и е оставена без уважение жалбата на Л. Николова. АССГ е изложил мотиви, че решението на КЗД е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Съдебното решение е неправилно - необосновано. В противоречие с доказателствата по делото, АССГ е приел, че КЗД не е допуснала административнопроизводствени нарушения при постановяване на своето решение. Решението на КЗД, в което е обсъждано дали законова норма не нарушава забраната за дискриминация, е постановено без участието на надлежна страна - Народното събрание, което е органът, приемащ, изменящ, допълващ и отменящ законите в РБългария съгласно чл. 84, т. 1 от Конституцията на РБългария. КЗД е нарушила чл. 60, ал. 2 ЗЗДискр., което в случая е съществено административнопроизводствено нарушение, тъй като именно Народното събрание като законодател и автор на нормата на чл. 4 ЗСПД, в случай на преценка за дискриминационен характер на разпоредбата, е страната, спрямо която КЗД разполага с правомощията по чл. 65, т. 2 - 4 ЗЗДискр. Настоящият съдебен състав намира, че без участието на Народното събрание в съдебното производство, което е следствие и от неучастието му в производството пред КЗД, не би следвало да взима становище по останалите доводи относно материалноправната незаконсъобразност на решението на АССГ, тъй като това би означавало да извърши преценка дали Народното събрание е нарушило забраната за дискриминация без последното да е страна по делото. Предвид изложеното решението на АССГ следва да бъде отменено изцяло, включително и в частта за разноските, и вместо него да се постанови друго, с което се отменя решението на КЗД на основание чл. 146, т. 3 и преписката се върне на КЗД за ново произнасяне при участието като страна и на Народното събрание. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 Върховният административен съд, пето отделение