Решение № 9220 от 2.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16841/2013 г.

Решение № 9220 от 2.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16841/2013 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Михайл Василев Борисов от гр. Перник, против Решение № 368/31.10.2013 г., постановено по адм. дело № 861/2013 г., по описа на Административен съд Перник, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Заповед № 932/17.06.2013 г., на Началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Перник, с която е отказана регистрация на моторно превозно средство марка "Сеат" модел "Ибиза", негова собственост. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспорената заповед бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира разноски. Ответникът - Началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Перник, редовно уведомен, не е представляван и не е изразено становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Перник е отхвърлил като неоснователна жалбата на Михайл Василев Борисов срещу Заповед № 932/17.06.2013 г., на Началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Перник, с която е отказана регистрация на моторно превозно средство марка "Сеат" модел "Ибиза", негова собственост. За да постанови този резултат съдът е приел, че са налице предпоставките на закона за постановяване на оспорения отказ за регистрация. Изложени са мотиви, че в случая се касае за регистрация на превозното средство, при което пред органа за регистрация следва да бъдат представени изискуемите от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г.) документи. Крайният извод на съда е, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, материалноправните разпоредби, в съответствие с целта на закона и е законосъобразен. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Първоинстанционният съд е направил обосновани изводи, след преценка на доказателствата по делото, относими към предмета на спора, за което е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция. При точно прилагане на материалния закон и обосновано, Административен съд Перник е изтъкнал в мотивите си, че в случая са налице предпоставките за постановяване на оспорения отказ. С разпоредбите на чл. 143 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и Наредба № I-45/24.03.2000 г. законодателят е определил условията и реда за първоначалната регистрация, промените в регистрацията, пускането в движение и спирането от движение, отчета на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, собственост на български физически и юридически лица. Нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗДвП предписва, че ППС се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство. Процедурата по извършване на регистрацията е регламентирана в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, издадена от министъра на вътрешните работи, чийто чл. 5, чл. 12 и чл. 13 предписват необходимите за представяне от собственика документи и дължимите от компетентните органи задължителни проверки за идентификация на МПС. Неотносимо към предмета на спора е и представеното пред настоящата инстанция свидетелство за регистрация на автомобила и постановление за прекратяване на наказателно производство по преписка № 1719/2013 г. на РП Перник. Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. От представените по делото доказателства и относимата правна уредба се установява, към момента на инициирането на производството по регистрация, издаването на отказа и приключването на устните състезания пред първоинстанционният съд не е доказано наличието с надлежни документи на комулативно изискуемите предпоставки за извършването на исканата регистрация. Това от своя страна налага да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 143, ал. 5, т. 1 от ЗДвП за нерегистриране на превозното средство. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд Перник съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение