Решение № 203 от 7.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2497/2018 г.

Решение № 203 от 7.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2497/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Д. Н. Д., чрез адв. С. С. от АК - Благоевград, срещу въззивно решение № 205/08.02.2018 г., постановено от Варненския окръжен съд по въззивно гр. д. № 2541/2017 г. Касационното обжалване е допуснато с определение № 46/16.01.2019 г. в частта по обективно и субективно съединени искове с правно осн. чл. 128 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД (претендираната лихва за забава до подаване на исковата молба и след това върху главницата по чл. 128 КТ), както и съдебноделоводните разноски, по следните правни въпроси: за правните последици на вписването в регистъра на корабите, наети по договор за беърбоут чартър, когато корабът е нает от лице, непопадащо в обхвата на тези по чл. 39 а, ал. 1 КТК и корабът е плавал под българско знаме, поради наличие на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и за задълженията на съда при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните, поради наличие на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещната страна "Булминерал" АД (в несъстоятелност) не отговаря в срока по чл. чл. 287, ал. 1 ГПК, нито по-късно в хода на съдебното дирене. Назначеният синдикът на обявения в несъстоятелност ответник - Я. Н. С., встъпил в длъжност на 10.04.2018 г., не изразява становище. Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Д. Н. Д. е предявил искове по чл. 128, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за солидарно осъждане на "ВМ Интернешанъл" ЕООД и "Булминерал" АД. С влязло в сила решение на първата инстанция искове са частично уважени срещу ответника "ВМ Интернешанъл" ЕООД. Решението, постановено против него не е обжалвано и е влязло в сила. Подадена е въззивна жалба от ищеца срещу решението на първостепенния съд по исковете му против "Булминерал" АД Въззивният съд, като потвърдил решението на Варненския районен съд, ги е отхвърлил изцяло. За да се произнесе, съдът установил, че Д. Н. Д. е изпълнявал длъжността "трети механик" на моторен кораб "Батя" по силата на индивидуален трудов договор, сключен с "ВМ Интернешанъл" ЕООД на 22.12.2014 г. Трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 288/28.04.2015 г., считано от 26.04.2015 г. В процесния период м. март – м. април 2015 г. Д. Н. Д. е работил на кораба, но дължимото му трудово възнаграждение в размер на 5 455, 98 щ. д. не му е било изплатено. Съдът, също така, установил, че съгласно договор от 06.01.2012 г., сключен между корабособственика "Индивидюъл Технолъджи СА", Маршалски острови и "Булминерал" АД, в периода 08.01.2015 г. – 13.11.2015 г., второто дружество е станало беърбоут чартьор на моторен кораб "Батя". С договор за подбеърбоут чартър от 07.05.2013 г. "Булминерал" АД преотдал моторен кораб "Батя", плаващ под български флаг, под наем на "Шипинг Лоджистик СА", Маршалски острови, за периода 07.05.2013 г. – 07.05.2016 г. Въззивната инстанция е счела за недоказани оспорванията относно симулативността на договора за подбеърбоут чартър, релевирани от Д. Н. Д.. Съдът счел, че "Булминарал" АД не е солидарно отговорен на основание чл. 123 а КТ с работодателя "ВМ Интернешанъл" ЕООД за заплащане на претендираните от Д. Н. Д. суми, тъй като не са налице основания за приложението на чл. 199 ж и чл. 199 з КТК. Посочил е, че наемателят "Шипинг Лоджистик С. А. " комплектова кораба с екипаж, като търговската му експлоатация се осъществява от наемателя в съответствие с условията на договора за беърбоут чартър и всички разходи, свързани с експлоатацията, включително възнагражденията на екипажа, са за негова сметка. При преценка на приложените договори от 07.05.2013 г. между "Шипинг Лоджистик С. А" и "Булминерал" ООД за предоставяне за ползване на моторен кораб "Батя" и между "Шипинг Лоджистик С. А. " и "ВМ Интернешанъл" ЕООД за мениджмънт на кораба, Окръжен съд - Варна е приел, че "ВМ Интернешанъл" ЕООД е назначил екипаж на кораба за сметка на "Шипинг Лоджистик С. А. ", тъй като към момента на сключване на трудовия договор и през процесния период, последният е имал качество на корабопритежател (наемател) на кораба. При тези съображения, е достигнал до извод, че корабособственикът "Булминерал" АД няма качеството работодател и за него не са възникнали задължения за заплащане на възнаграждения и обезщетения по съществувалото между "ВМ Интернешанъл" ЕООД и Д. Н. Д. трудово правоотношение. При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. По въпросите, допуснати до касационно обжалване, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с формираната съдебна практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, вкл. по материалноправния въпрос относно чл. 39 а, ал. 1 КТК, вр. с чл. 27, ал. 1 КТК. Даденото тълкуване от тричленни състави на Върховния касационен съд по поставените правни въпроси напълно се споделя и от настоящия съдебен състав. По материалноправния въпрос за правните последици на вписването в регистъра на корабите, наети по договор за беърбоут чартър на договор, когато корабът е нает от лице, непопадащо в обхвата на тези по чл. 39 а, ал. 1 КТК и корабът е плавал под българско знаме, отговорът е: Корабите, наети по договор за беърбоут чартър от лице извън обхвата на тези по чл. 27, ал. 1 КТ не могат да плават под знамето на Република България; не могат да бъдат вписани в регистровите книги на Изпълнителна агенция "Морска администрация" (чл. 39 а, ал. 1 КТК), нито може да им бъде издадено временно свидетелство за регистрация удостоверяващо правото на кораба да плава под българско знаме (чл. 35 а КТК). Всяко вписване, извършено в нарушение на тези императивни норми на закона, е недействително и не може да породи правни последици. Когато корабът, нает по договор за беърбоут чартър, е плавал под български флаг с временно свидетелство за регистрация, издадено на лице в кръга на тези по чл. 27, ал. 1 КТ, валидно е вписването в регистровите книги на беърбоут чартьора, комуто е издадено това свидетелство, удостоверяващо вписването на лице, което отговаря на законоустановените изисквания. Извършено последващо недействително вписване в регистровите книги на Изпълнителна агенция "Морска администрация" е непротивопоставимо по отношение на всички трети лица, в т. ч. на екипажа на кораба, чието правно положение, съгласно чл. 12 КТК, се урежда от закона на знамето на кораба (в този см. решение № 168/12.06.2019 г. по гр. дело № 2476/2018 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 169/12.06.2019 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 170/21.06.2019 г. по гр. д. № 2505/18 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 171/21.06.2019 г. по гр. д. № 2912/18 г. на IV г. о. на ВКС решение № 151/30.07.2019 г. по гр. д. № 4044/18 г. на III г. о., решение № 157/17.07.2019 г. по гр. д. № 1741/18 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 140/19.07.2019 г. по гр. д. № 2501/18 г. на III г. о.) Съображенията са следните: Съгласно Конвенцията на организацията на Обединените нации по морско право (обн. ДВ. бр. 73/27.08.1996 г., обн. ДВ. бр. 74/30.08.1996 г.), корабите притежават националността на държавата, под чието знаме имат право да плават, като всяка държава издава на корабите, на които предоставя правото да плават под нейно знаме документи, удостоверяващи това – чл. 91, т. 1 и т. 2. Съгласно чл. 94 от Конвенцията относно задълженията на държавата на знамето, всяка държава осъществява ефективно своята юрисдикция и упражнява контрол върху корабите под нейно знаме в административната, техническата и социалната сфера; води корабен регистър, съдържащ имената на корабите под нейно знаме и техните данни и взема мерките, необходими за осигуряването на безопасността по море. Във вътрешното ни законодателство, връзката между кораба и държавата на знамето е уредена в чл. 27 от Кодекса за търговското корабоплаване (КТК), който гласи, че под знамето на Република България плава само кораб, който: 1. е собственост на държавата; 2. който е собственост на българско физическо или юридическо лице; 3. повече от половината, от който е собственост на българско физическо или юридическо лице; 4. който е собственост на физическо или юридическо лице от страна - членка на Европейския съюз, при условие, че за изпълнението на техническите, административните и другите изисквания на българското законодателство по отношение на корабите са упълномощени български физически или юридически лица, или физически или юридически лица от страна - членка на Европейския съюз, установени в Република България и кораб, който е нает по договор за беърбоут чартър от лицата по т. 1 - 4 за времето на действие на договора. Тази уредба гарантира, че под български флаг е възможно да плават само кораби с доказана и съществуваща реална връзка с Република България. Съгласно чл. 33, ал. 1 КТК, всеки кораб, плаващ под българско знаме, трябва да бъде вписан в регистровите книги на корабите в едно българско пристанище, като регистровите книги се водят от регионалните звена на Изпълнителната агенция "Морска администрация". Регистровите книги на отделните категории кораби, подлежащи на вписване, съставят общ единен регистър на корабите, плаващи под българско знаме. Кораб, нает при условията на договор за беърбоут чартър, може да бъде вписан в регистровите книги, ако е нает от българската държава или от лице по чл. 27, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 КТК. Съгласно чл. 35 КТК, на корабите, вписани в регистровите книги се издава свидетелство за регистрация, а съгласно чл. 35 а КТК, на корабите, наети по договор за беърбоут чартър се издава временно свидетелство за регистрация, удостоверяващ правото на кораба да плава под българско знаме за срока на действие на договора за беърбоут чартър, но за не повече от 5 години. При тази уредба на закона, корабите, наети по договор за беърбоут чартър от лице, извън обхвата на тези по чл. 27, ал. 1 КТК не могат да плават под знамето на Република България и не могат да бъдат вписани в регистровите книги на Изпълнителна агенция "Морска администрация" (чл. 39 а, ал. 1 КТК), нито може да им бъде издадено временно свидетелство за регистрация удостоверяващо правото на кораба да плава под българско знаме (чл. 35 а КТК). Всяко вписване, извършено в нарушение на тези императивни норми на закона се явява недействително и не може да породи правни последици. Когато корабът, нает по договор за беърбоут чартър, е плавал под български флаг с временно свидетелство за регистрация, издадено на лице в кръга на тези по чл. 27, ал. 1 КТК, валидно е вписването в регистровите книги на беърбоут чартьора, комуто е издадено това свидетелство, удостоверяващо вписването на лице, което отговаря на законоустановените изисквания. Извършено последващо недействително вписване в регистровите книги на Изпълнителна агенция "Морска администрация" е непротивопоставимо по отношение на всички трети лица, в т. ч. на екипажа на кораба, чието правно положение, съгласно чл. 12 КТК, се урежда от закона на знамето на кораба. По процесуалноправния въпрос, свързан с тълкуването на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК: Мотивите на съдебното решение, както е разяснено още в Постановление № 7 от 30.12.1959 г. на Пленума на ВС РБ, съдържат кратък отговор на важните и съществени въпроси, поставени за решаване на делото; необходимите фактически и правни съображения. Съдът трябва конкретно, точно и ясно да каже какво приема за установено относно фактическите положения и да изложи своите аргументи относно изведените правни изводи, като обсъди всички релевантни доводи и възражения на страните. Подобно задължение има и въззивният съд, който е също инстанция по съществото на спора - с определени ограничения в предмета на изследване при действието на ГПК от 2007 г. (така разясненията в решение № 621/22.10.2010 г. на IV г. о. на ВКС; решение № 643/12.10.2010 по гр. д. № 1246/2009 на ІV г. о., решение № 237/2010 г. по гр. д. № 826/2009 г. на ІV г. о., решение № 60/05.06.2013 г. по гр. д. № 546/2012 г. на ІV ГО ВКС, решение № 209/10.08.2013 г. по гр. д № 2796/13 на IV г. о. на ВКС, решение № 120/04.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 964/2012 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 166/15.097.2013 г. по гр. д. № 1285/2012 г. на III г. о. на ВКС). При постановяването на своя съдебен акт, въззивният съд дължи изследване на възраженията и доводите на страните, доколкото това има отношение към предмета на спора, съответно към предмета на въззивното обжалване. Както е изяснено в решение № 74/25.07.2019 г. по гр. дело № 2999/18 г. на IV г. о. на ВКС, за да може съдът да даде защита срещу незаконосъобразното развитие на гражданските правоотношения и да възстанови тяхното законосъобразно състояние, той подчинява процесуалните си действия на принципа за установяване на истината (чл. 10 ГПК), като съобразява и законовите ограничения (преклузии за въвеждане на нови обстоятелства и нови доказателства в процеса; недопустимост на определени доказателствени средства). Установяването на истината се постига чрез преценка на всички доказателства по делото и доводите на страните, по вътрешно убеждение, което почива на приложимия закон, логическите и житейски правила (чл. 12 ГПК). Изчерпателното мотивиране на съдебното решение е и гаранция за справедлив съдебен процес – релевантните и надлежно заявени аргументи следва задължително да са разгледани и преценени, на страните трябва да е гарантирана възможността ефективно да упражнят евентуалното си право на обжалване. В обжалваното решение, в противоречие с даденото тълкуване на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, съдът не е обсъдил въведените по надлежен ред релевантни доводи, че в корабния дневник е вписано наименование на корабособственика "Булминерал" АД, комуто е издадено и временното свидетелство за регистрация; че корабът е плавал под българско знаме, както и че вписването в Регистъра на корабите на договора с "Шипинг Лоджистик" С. А. е в нарушение на българското законодателство; относно отговорността на ответника "Булминерал" АД като корабопритежател. Съдът не е преценил поотделно и в съвкупност следните относими доказателства: временно свидетелство за регистрация на кораба в пристанище Варна, издадено на "Булминерал" АД, с което му е разрешено да издигне националното знаме на Република България на кораб "Батя", извлечение от корабния дневник на м/к "Батя" и удостоверения на Агенция "Морска администрация" от 02.02.2016 г. и от 30.06.2016 г. за извършените вписвания в регистъра на корабите. Налице са съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неизяснена фактическа обстановка и неточност в правните изводи, което се е отразило върху крайния резултат по спора. Въззивният съд е формирал изводите си за неоснователност на исковете и при неточно приложение на чл. 39 а, ал. 1 КТК, вр. с чл. 27, ал. 1 КТК. Неотносимо е подвел установените факти към правилата на Кодекса на труда, без да съобрази, че приложимите норми към морския трудов договор са: Конвенция на организацията на Обединените нации по морско право (Обн. ДВ. бр. 73 от 27 август 1996 г., обн. ДВ. бр. 74 от 30 август 1996 г.); Морска трудова конвенция (ратифицирана със закон, приет от 40-ото НС на 27.05.2009 г. - ДВ, бр. 42 от 5.06.2009 г., обн., ДВ, бр. 76 от 30.08.2013 г., в сила от 20.08.2013 г., ); Кодекс на търговското корабоплаване; Наредба за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя (приета с ПМС № 226 от 14.10.2003 г., обн., ДВ, бр. 93 от 21.10.2003 г., в сила от 22.01.2004 г.); Наредба № 1 от 10.01.2003 г. за вписване в регистъра на корабите (обн. ДВ, бр. 7 от 24.01.2003 г.) и Наредба № 5 от 01.09.2004 г. за корабните документи (обн. ДВ, бр. 88 от 08.10.2004 г.). Съгласно Глава Втора (Трудови отношения) от Морска трудова конвенция (т. 1, б. а и б. с), моряците, работещи на кораби, плаващи под знамето на държава, ратифицирала конвенцията, притежават моряшки трудов договор, подписан както от моряка, така и от корабособственика или негов представител, които се явяват страни по трудовия договор. Във вътрешното ни законодателство това правило е регламентирано в чл. 88 б, ал. 1 КТК, съгласно който текст трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа и на обслужващия персонал на кораб, плаващ под българско знаме, и корабопритежателя се уреждат от този кодекс и с наредба на Министерския съвет. Съгласно Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя, "работодател" е корабособственикът или беърбоут чартьорът, наемащи лица на борда на кораба (§ 1, 7 ДР), а съгласно чл. 6, преди постъпване на работа между кандидата и работодателя или негов представител, се сключва трудов договор в писмена форма, който трябва да съдържа данни за моряка и работодателя: наименование, седалище, адрес на управление, БУЛСТАТ или ЕИК. Така установената уредба на трудовите правоотношения с екипажа на кораб, плаващ под българско знаме, изключва възможността морският трудов договор да бъде сключен с лице, което не е корабособственик (беърбоут чартьор) или негов представител. Мениджърът (лице, компания, институция, агенция или друга организация, занимаваща се с набиране на моряци от името на корабособственици или настаняване на работа на моряци при корабособственици - чл. ІІ, б. h от Морска трудова конвенция) не е работодател по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на Наредбата за трудовите отношения с екипажа на кораба. Мениджърът комплектува корабния екипаж от името и за сметка на корабопритежателя (чл. 225 а, т. 2 КТК), поради което данните за представителната му власт са включени в минималното съдържание на договора за корабен мениджмънт (чл. 225 б КТК). Той действа като представител на корабопритежателя (беърбоут чартьора) - работодател, поради което правните последици от договора възникват пряко в сферата на представлявания - чл. 36, ал. 2 ЗЗД. По силата на чл. 27, ал. 1, т. 5 КТК, под знамето на Република България може да плава кораб, който е нает по договор за беърбоут чартър от българската държава или от лице по чл. 27, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 КТК, т. е. от българско физическо или юридическо лице; повече от половината от кораба да е собственост на българско физическо или юридическо лице, или от физическо или юридическо лице от страна - членка на Европейския съюз при спазването на определени изисквания. Корабът трябва да бъде вписан в регистровите книги на Изпълнителната агенция "Морска администрация" (чл. 33, ал. 1 КТК), а условията за вписване на договора за беърбоут чартър, съгласно чл. 39 а, ал. 1, т. 1 КТК е корабът да бъде нает от лицата по чл. 27, ал. 1, т. 5 КТК. Само при спазване на тези изисквания на кораба, може да бъде издадено свидетелство за регистрация, удостоверяващо правото на кораба да плава под българско знаме - чл. 35 а КТК. Без такова свидетелство корабът не може да отплава от българско пристанище и следва да бъде задържан от капитана на пристанището или от оправомощено от него лице – чл. 363, ал. 1 и ал. 2 КТК. Въззивният съд, в противоречие с материалния закон, е достигнал до извод, че моряците на кораб "Батя" са били наети от "ВМ Интернешанъл" ЕООД от името и за сметка на "Шипинг лоджистик" С. А., който е корабопритежател по смисъла на чл. 9, ал. 3 КТК; че "Булминерал" АД не е имал качеството на работодател, поради което отговорността му не може да бъде ангажирана. По изложените съображения, въззивното решение в обжалваната му част, допусната до касационно разглеждане, следва да бъде касирано като неправилно, като съставът на Върховния касационен съд следва да се произнесе по съществото на спора, съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК и исковете бъдат уважени за сумите, установени с неоспореното заключение по допуснатата по делото съдебна експертиза. Касационният състав по висящия пред него спор не е обвързан от дадената от ищеца квалификация по отношение на ответниците - "работодател" и "корабопритежател". Правнорелевантните факти, от които черпи права ищецът по исковата молба са твърденията за наличие на договор между него и "ВМ Интернешанъл", по силата на който Д. е полагал труд на длъжност "трети механик", на кораб "Батя", чийто корабопритежател е ответникът "Булминерал" АД. Кой измежду двамата ответника, посочени в исковата молба, е действителният работодател на ищеца и дължи ли трудовото възнаграждение самостоятелно или при условията на солидарност той, е въпрос на правна преценка и се следва от правната уредба на правоотношението. Искането за солидарното осъждане на ответника "Булминерал" АД ведно с "ВМ Интернешанъл" ЕООД също не обвързва съда, който извършва самостоятелна преценка дали вземането се дължи при условията на солидарност. Ако в исковата молба се претендира солидарност (активна или пасивна), а такава, предвид материалното правоотношение не е налице, съдът разглежда и се произнася за правата/задълженията на страните поотделно. В този случай не нарушава диспозитивното начало и не се произнася по нещо различно, защото винаги, когато е сезиран за нещо вповече от действително дължимото, съдът не само има право, но и е длъжен да се произнесе за "по-малкото". При солидарността е така – всеки от солидарните кредитори има право, съответно всеки от солидарните кредитори отговаря в размера на цялото вземане. Ако липсва солидарност, тогава съдът, като установи същността на спорното правоотношение, отхвърля претенцията за солидарно получаване (плащане) на исковата сума и, съответно се произнася с отделни диспозитиви по отделните субективно съединени претенции (в този смисъл разясненията по чл. 290 ГПК, дадени в решение № 164/07.07.2012 г. по гр. дело № 570/2011 г. на IV г. о. на ВКС). Обстоятелството, че има влязло в сила решение, с което първият ответник - "ВМ Интернешанъл" ЕООД, е осъден да заплати дължимото на Д. Д. трудово възнаграждение и лихва за забава, няма отношение към допустимостта на иска, предявен и разгледан срещу втория ответник - "Булминерал" АД, както и за основателността на същото. Съдът не е обвързан от влезлия в сила съдебен акт поради липсата на субективен идентитет. Между страните не е спорно, а и от доказателствата по делото се установява, че "Шипинг лоджистик" С. А. е учредено по правото на Република Маршалови острови, т. е., акционерното дружество е правен субект извън кръга на изчерпателно посочените в чл. 39 а, ал. 1 КТ – не е българско юридическо лице, нито повече от половината е собственост на българско физическо или юридическо лице, нито е собственост на физическо или юридическо лице от страна - членка на Европейския съюз. Ето защо, договорът от 07.05.2013 г. за подбеърбоут чартър с "Шипинг лоджистик" С. А. за моторен кораб "Батя" не е следвало да бъде вписан в регистровите книги на Изпълнителна агенция "Морска администрация". Вписването на този договор е извършено в нарушение на императивни норми на закона и е недействително. Поради тази причина и на "Шипинг лоджистик" С. А. не е издадено временно свидетелство за регистрация, удостоверяващо правото на кораб "Батя" да плава по време на действие на договора под българско знаме. Корабът е отплавал от българско пристанище, под българско знаме, с временно свидетелство за регистрация, издадено на "Булминерал" АД, вписан като корабопритежател и в корабния дневник, удостоверяващ фактите, изискващи се, както от международните договори, страна по които е Република България, така и от националното законодателство - чл. 2 от Наредбата за корабните документи. Договорът за подбеърбоут чартър от 07.05.2013 г., сключен между "Булминерал" АД и "Шипинг лоджистик" С. А., е валиден в отношенията между страните, доколкото чартьорът е могъл да плава под чуждо (но не и българско) знаме. Същият обаче е непротивопоставим на членовете на екипажа на кораба, явяващи се трети добросъвестни лица. Такова спрямо тях се явява и извършеното в нарушение на закона вписване на договора в регистровите книги на Изпълнителна агенция "Морска администрация". Съгласно чл. 225 а, т. 2 КТК комплектува корабния екипаж от името и за сметка на корабопритежателя, т. е. действа като негов представител, поради което, съгласно чл. 6 от Наредбата за трудовите отношения в трудовия договор, следва да се посочат данни за работодателя и представителната власт на мениджъра, което не е сторено от ВМ Интернешанъл" ЕООД в трудовия договор, сключен с ищеца. При сключването на трудовите договори и изпълнението им, работникът е действал добросъвестно, поради което и съгласно принципите на трудовото право, отношенията с работника следва да се уреждат като при действителен трудов договор – на работника се дължи уговореното по недействителния договор трудово възнаграждение и то се дължи от работодателя, независимо дали той е точно посочен в трудовия договор. Кой е работодателят на екипажа на кораба следва от легалната дефиниция на § 1, т. 7 от Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя, поради което, съгласно чл. 199 ж, ал. 1 КТК корабопритежателят отговаря пряко за трудовите възнаграждения на екипажа. По отношение на екипажа на кораб "Батя" работодател по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на Наредбата за трудовите отношения е корабопритежателя "Булминерал" АД, вписан валидно като такъв в регистровите книги на Изпълнителна агенция "Морска администрация" и в корабния дневник, с чието свидетелство за регистрация корабът е плавал в процесния период през 2015 -2016 година. По делото няма спор, а е и установено по несъмнен начин, че Д. Д. е престирал труда си в изпълнение на поетите по договора задължения. Корабопритежателят (беърбоут чартьор) "Булминерал АД е приел изпълнението на работата - осигурил е отплаването на кораба с наетия в него екипаж от българското пристанище под националния ни флаг, предоставил е временното си свидетелство за регистрация, както и плаването на кораба в процесния период с документи, осигуряващи му правото да плава по море с този екипаж под българско знаме, изплатил е трудовото възнаграждение на част от екипажа, независимо от твърдението, че плащането е извършено в изпълнение на чужд дълг. Разгледани в тяхната съвкупност, посочените факти обуславят несъмнения извод, че беърбоут чартьорът "Булминерал" АД е работодател на екипажа по смисъла на § 1, 7 ДР от Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя, поради което, съгласно чл. 199 ж, ал. 1 КТК отговаря пряко за трудовите възнаграждения на екипажа. Предвид изложеното, ответникът "Булминерал" АД дължи трудово възнаграждение на ищеца Д. за исковия период от време. Няма спор, че суми не са изплащани. Видно от заключението на съдебния експерт, неоспорено от страните, кредитирано изцяло от съда, като обективно и компетентно дадено, дължимото неизплатено нетно трудово възнаграждение е в общ размер 5455, 98 щ. д., от които – 2863, 87 щ. д. за месец март 2015 г. и 2592, 11 щ. д. за април 2015 г. Искът по чл. 128, ал. 1 КТ следва да бъде уважен в посочения размер и отхвърлен за разликата до 5 463, 87 щ. д. Работодателят е изпаднал в забава по всяко от месечните задължения от датата, определена за плащане – в случая 26.04.2015 г. Съгласно заключението на съдебния експерт натрупаната мораторна лихва върху възнаграждението за месец април 2015 г. е в размер на 291, 43 щ. д., до който размер искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата до 292, 31 щ. д. Изцяло следва да се уважи искът в размер на 321, 98 щ. д. - натрупаната мораторна лихва до датата на предявяване на иска върху трудовото възнаграждение за месец март 2015 г. По съдебноделоводните разноски: Работодателят "Булминерал" АД следва да заплати по сметка на съдебната власт дължимите по делото за всички инстанции държавни такси по уважените срещу него искове – 526, 10 лв. за първа инстанция; 263, 05 лв. за въззивна инстанция и 293, 05 лв. за касационна инстанция. Касаторът – ищец не претендира разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК, а предвид резултата по спора, такива не се дължат на ответника. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 205/08.02.2018 г., постановено от Варненския окръжен съд по въззивно гр. д. № 2541/2017 г. в частта, с която е отхвърлен искът на Д. Н. Д. против "Булминерал" АД, [населено място] за заплащане на трудово възнаграждение до размера на 5455, 98 щ. д., дължими за месец март и април 2015 г., на осн. чл. 128, ал. 1 КТ; обезщетение за забава в размер на 321, 98 щ. д., представляващо натрупаната лихва върху възнаграждението за м. март 2015 г. в периода 27.04.2015 г. - 03.06.2016 г.; обезщетение за забава в размер до 291, 43 щ. д., представляващо натрупаната лихва върху възнаграждението за април 2015 г. в периода 27.04.2015 г. - 03.06.2016 г., на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД и съдебноделоводните разноски, присъдени в полза на "Булминерал" АД, [населено място]. и вместо това ПОСТАНОВИ ОСЪЖДА "Булминерал" АД (в несъстоятелност), [населено място] ЕИК[203107778], с назначен синдик Я. Н. С. от [населено място], [улица], ет. 2, ап. 4, да заплати на Д. Н. Д. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], сумата в размер на 5 455, 98 щ. д., представляваща неплатено трудово възнаграждение за положен труд на кораб "Батя" в периода м. март – м. април 2015 г., на осн. чл. 128, т. 2 КТ; лихва за забава, натрупана от 27.04.2015 г. до 03.06.2016 г., както следва: 321, 98 щ. д. само върху възнаграждението за м. март 2015 г. и в размер на 291, 43 щ. д. върху възнаграждението за месец април 2015 г., а още и обезщетение за забава в размер на законната лихва за времето след подаване на исковата молба – 06.06.2016 г. до окончателното издължаване, натрупана върху дължимото трудово възнаграждение в размер общо на 5 455, 98 щ. д., на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. ОТХВЪРЛЯ иска Д. Н. Д. против "Булминерал" АД, [населено място] за солидарно осъждане с ВМ Интернешанъл" ЕООД, [населено място]. ОСЪЖДА "Булминерал" АД (в несъстоятелност), [населено място] ЕИК[203107778], с назначен синдик Я. Н. С. от [населено място], [улица], ет. 2, ап. 4, да заплати в полза на съдебната власт дължимите по делото държавни такси, както следва: 526, 10 лв. по сметка на Варненски районен съд, 263, 05 лв. по сметка на Варненски окръжен съд и 293, 05 лв. по сметка на Върховен касационен съд, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 205/08.02.2018 г., постановено от Варненския окръжен съд по въззивно гр. д. № 2541/2017 г. в частта, с която е отхвърлен искът на Д. Н. Д. против "Булминерал" АД, [населено място] за заплащане на трудово възнаграждение за разликата над 5455, 98 щ. д., ведно със законната лихва върху отхвърлената част от главницата за времето след подаване на исковата молба до окончателното издължаване, както и за заплащане на обезщетение за забава в размер над 291, 43 щ. д., представляващо натрупаната в периода 27.04.2015 г. - 03.06.2016 г. лихва върху трудовото възнаграждение за месец април 2015 г., на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. РешениеТО не подлежи на обжалване. ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Боян Цонев Подписвам посоченото решение с особено мнение, тъй като не съм съгласен с решаващите правни изводи и съображенията на мнозинството от съдебния състав, че ответното "Булминерал" АД (в несъстоятелност) дължи заплащането на процесното трудово възнаграждение на основание чл. 199 ж от КТК в качеството на работодател на касатора-ищец и на корабопритежател (беърбот чартьор, наемател) на кораба "Батя" през процесния период, за който се дължи трудовото възнаграждение. Съображенията ми за това са следните: Ищецът е сключил процесния трудов договор с "ВМ интернешанъл" ЕООД. Последното е действало при сключването на трудовия договор от свое име, а не – съгласно чл. 225 а, т. 2 от КТК и чл. 6, ал. 1, във вр. с § 1, т. 7 от Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя (НТНСТОМЧЕКК – заглавието в приложимата й редакция) – от името (като представител) на корабопритежателя (подбеърбот чартьора, пренаемателя) на кораба "Батя" – "Шипинг Лоджистик С. А", с което е било обвързано от договор за корабен мениджмънт, нито от името на първоначалния наемател (беърбот чартьора) – ответното "Булминерал" АД (н), с което не е имало никакви договорни правоотношения. Поради това, правните последици от процесния трудов договор не биха могли да настъпят пряко в правната сфера на ответното "Булминерал" АД (н), респ. – последното няма качеството на работодател на касатора-ищец, както приема мнозинството от съдебния състав, нито по силата на чл. 36, ал. 2 от ЗЗД, нито по силата на императивните правни норми на чл. 88 б и чл. 225 а, т. 2 от КТК, чл. 6, ал. 1 и ал. 2 и § 1, т. 7 от НТНСТОМЧЕКК, в нарушение на които е сключен трудовият договор. КТК и НТНСТОМЧЕКК не уреждат материята относно недействителността на трудовия договор и последиците от нея, поради което съгласно препращащите разпоредби на чл. 1, ал. 2 и чл. 88 б, ал. 15 (отм. ДВ, бр. 93/2017 г., но действала през процесния период) от КТК, приложими са разпоредбите на чл. 74 и чл. 75 от КТ. Страните по делото и конкретно – касаторът-ищец не се е позовавал на недействителност на процесния трудов договор (чл. 74, ал. 2, изр. 1 и ал. 5 от КТ). Напротив – в исковата си молба се е позовал на самия трудов договор и е поискал осъждането на "ВМ интернешанъл" ЕООД – в качеството му на работодател – да заплати процесните трудови възнаграждения, като с влязлата в сила част на първоинстанционното решение по делото този негов иск е уважен. Дори да се приеме, че касационната съдебна инстанция може служебно да установи в рамките на трудовия спор за заплащане на трудово възнаграждение недействителността на трудовия договор, като сключен в нарушение на императивни правни норми, в случая – чл. 88 б и чл. 225 а, т. 2 от КТК, чл. 6, ал. 1 и ал. 2 и § 1, т. 7 от НТНСТОМЧЕКК (което по същество се приема от мнозинството на съдебния състав), то тази недействителност не може да доведе до промяна на страните по трудовия договор, които са го сключили, и конкретно – в случая не би могло "ВМ интернешанъл" ЕООД да бъде заместено като работодател от ответното пред настоящата инстанция "Булминерал" АД (н). Това е така, защото съгласно чл. 74, ал. 4 от КТ, повелителни правни норми могат да заместят единствено отделни недействителни клаузи от трудовия договор, но не и страна по него. Поради това, в случая процесният трудов договор обективно е изцяло недействителен – сключен е от страна на работодателя от лице, което не може да има това качество съгласно императивните разпоредби на чл. 88 б и чл. 225 а, т. 2 от КТК и § 1, т. 7 от ДР на НТНСТОМЧЕКК, тъй като няма качеството "корабопритежател". И в този случай, обаче, предвид установената по делото добросъвестност на ищеца, съгласно разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от КТ (също императивна), отношенията между страните по недействителния трудов договор, т. е. – между ищеца и "ВМ интернешанъл" ЕООД – до момента на установяване на недействителността с настоящото касационно решение, т. е. – и в течение на процесния по делото период, за който се дължи процесното трудово възнаграждение, се уреждат както при действителен трудов договор; респ. – процесното трудово възнаграждение се дължи от "ВМ интернешанъл" ЕООД (резултат, който вече е постановен с влязлата в сила част на първоинстанционното решение по делото), а не от ответното пред настоящата инстанция "Булминерал" АД (н). Последното не дължи на касатора-ищец процесното трудово възнаграждение (включително – солидарно с "ВМ интернешанъл" ЕООД) и на основание чл. 199 ж, ал. 1 от КТК – в качеството си на корабопритежател (беърбот чартьор, наемател) на кораба "Батя" през процесния период. Видно от систематичното й място, тази разпоредба урежда единствено отношенията между страните по договора за беърбоут чартър (наем на кораб) – корабособственика (наемодателя) и беърбот чартьора (наемателя) – чл. 199 ж, във вр. с чл. 199 б от КТК, респ. – между страните по договора за подбеърбоут чартър (пренаемане на кораб) – първоначалния беърбот чартьор (наемател и последващ наемодател) и подбеърбоут чартьора (пренаемателя) – чл. 199 ж, във вр. с чл. 199 г от КТК. Поради това, разпоредбата на чл. 199 ж, ал. 1 от КТК не поражда никакви права за членовете на екипажа на кораба, включително в частта й, съгласно която възнаграждението на екипажа е за сметка на беърбот чартьора (наемателя), респ. – тълкувана във вр. с чл. 199 г, ал. 2 от КТК – за сметка на подбеърбоут чартьора (пренаемателя). За корабопритежателя (било той корабособственик, беърбот чартьор или подбеърбоут чартьор) задължение за заплащане на трудово възнаграждение на член от екипажа може да възникне единствено в рамките на трудово правоотношение, т. е. – ако има и качеството на работодател. Това качество корабопритежателят може да придобие в две хипотези: първата – ако е сключил трудов договор (включително чрез корабен мениджър, действал като негов представител) със съответния член на екипажа; и втората – при условията на чл. 123 а от КТ – ако негов праводател (наемодател) е сключил такъв трудов договор. Във втората хипотеза отговорността на наемодателя и наемателя (стария и новия работодател) за заплащането на трудовото възнаграждение, съгласно чл. 123 а, ал. 3 от КТ, е солидарна към члена на екипажа (работника/служителя), като разпоредбата на чл. 199 ж, ал. 1 от КТК, както вече беше посочено, урежда единствено вътрешните отношения между двамата корабопритежатели (стария и новия работодател) – солидарни длъжници, а именно – трудовото възнаграждение е за сметка на наемателя (респ. на пренаемателя). Налице е и възможност, без да е сключен трудов договор, да се обяви съществуването на трудово правоотношение, но компетентен за това е не съдът, а единствено контролните органи на инспекцията по труда – по реда на чл. 405 а от КТ. В случая ответното "Булминерал" АД (н) не е придобило качеството на работодател на касатора-ищец в никоя от посочените хипотези, като по изложените по-горе съображения не дължи процесното трудово възнаграждение по силата на процесния трудов договор, сключен между жалбоподателя и "ВМ интернешанъл" ЕООД, нито на основание чл. 199 ж, ал. 1 от КТК.