Решение № 915 от 25.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7570/2020 г.

Решение № 915 от 25.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7570/2020 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/, чрез процесуален представител, срещу решение № 462 от 23.01.2020 г., постановено по административно дело № 9361/2019 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменена негова заповед № 1627/29.07.2019 г. С посочената заповед е прекратено служебното правоотношение с А. Чергова от [населено място], на длъжност "старши експерт", IV ранг в отдел "Оторизация на плащанията по частни проекти", в Дирекция "Оторизация на плащанията по прилагане на мерки за развитието на селските райони" в ДФЗ, на осн. чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 от Закона за държавния служител/ЗДСл/, във вр. с утвърдено със заповед на ИД на ДФЗ длъжностно разписание, поради съкращаване на длъжността. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба и писмени бележки. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба– А. Чергова, чрез процесуален представител-адв. Василев оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да отхвърли касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение Административен съд София-град е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма, но при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, в несъответствие с материалния закон и неговата цел. Страните не спорят по фактите. Установено е от първоинстанционния съд, че с влезли в сила съдебни актове/подробно описани/ е отменена заповед № 210 от 5.03.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ за съкращаване на длъжността й. В срока по чл. 122, ал. 1 ЗДСл Чергова се е явила в ДФЗ, за да заеме длъжността на която е съдебно възстановена, като й е отправена покана за явяване на 22.07.2019 година. На сочената дата е издадена заповед № 1625 от изпълнителния директор на ДФЗ, с която служителят е допусната до работа и е възстановена на заеманата преди уволнението й длъжност- "старши експерт" в отдел "Мерки за обучение и местни стратегии" в Дирекция "Оторизация на плащанията по прилагане на мерки за развитие на селските райони". В същия ден е издадена и заповед по чл. 82а ЗДСл № 1626, с която Чергова е преназначена в друг отдел "Оторизация на плащанията по частни проекти" и оспорената заповед № 1627/29.07.19 г., с която е прекратено служебното й правоотношение от длъжността на която е преназначена. Сочи се също така, че със заповед № 03-РД-2894 от 23.07.2019 г., издадена от касатора, е утвърдено щатно разписание, съгласно което в отдела на жалбоподателката щатните бройки за длъжността "старши експерт", са 30. С последваща заповед /от 29.07.2019 г. /, с която се утвърждава щатно разписание, където сочените длъжности в отдела на Чергова са намалени с 1 бройка- от 30 на 29, като тази бройка е преминала в отдел "Методология и мониторинг". Констатирано е от съда, че за периода от 29.07.19 до 31.10.2019 година, в отдела на ответницата по касационната жалба е назначен един държавен служител. При тази фактическа установеност правилни и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, споделени изцяло от касационната инстанция. Липсата на изразено съгласие от служителя, непосочване на срок прави преместването на Чергова по чл. 82а ЗДСл формалистично, целящо да заобиколи закона и обслужи други интереси. Последните проличават от едновременно издадената заповед за съкращаване на длъжността на която Чергова е преместена и последващото назначаване на нов служител. В тази връзка АССГ правилно е приел, че не са налице нито фактическите нито правните основания за издаване на оспорената заповед, и същата е издадена в нарушение принципа за съразмерност и при преследване на цел различна от законната, а именно- прекратяване правоотношението с нежелан от органа по назначаване служител. На следващо място касационната инстанция приема, че обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и същото е обосновано. АССГ е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Решението е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища, като изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски касатора следва да заплати на ответницата сумата 1000 лева разноски за тази инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение