Решение № 5950 от 18.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3606/2021 г.

Решение № 5950 от 18.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3606/2021 г., IV о., докладчик председателят Румяна Борисова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. З. лично и като законен представител на А. С., граждани на Ливан, чрез адвокат Д., срещу решение № 6796/27.11.2020 г., по адм. дело № 5000/2020 година по описа на Административен съд – С. град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата им срещу решение № 1391/22.05.2020 г., на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), с което е било отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по реда на Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 вр. с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Твърди се неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива доводи в касационната жалба и иска отмяна на решението на АССГ със законните последици. Ответникът – председателя на ДАБ, чрез процесуалния представител оспорва касационната жалба. Излага доводи в подкрепа на твърдението си за правилност на решението на съда и на административния акт. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл. 218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежни страни, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – С. град е образувано по жалба на Б. З. гражданка на Ливан, лично и като законен представител на малолетния си син А. С., срещу решение № 1391/22.05.2020 г., издадено от председателя на ДАБ при МС, с което е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният съд приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила, и в съответствие с материалния закон. Съдът е анализирал твърденията на жалбоподателите, както и представените доказателства към административната преписка. Извел е фактическите изводи за липса на данни за преследване поради религиозна, политическа или друга принадлежност, както и липса на лична бежанска история, която да води до необходимостта от предоставяне закрила на лицата. Подробно е разгледал обстановката в страната на произход, от която се установявало, че ситуацията в държавата не разкрива наличието на въоръжени конфликти или опасност от тежки посегателства. Въз основа на тези фактически установявания, съдът е направил извод за липса на предпоставките по Закона за убежището и бежанците за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен. Решението е правилно. Не са допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на съдебния акт. Правилно са установени релевантните факти по делото, изложени са подробни и обосновани мотиви, от които са изведени законосъобразни правни изводи. Обосновано първостепенният съд е приел, че оспореният административен акт е постановен от компетентен орган и съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59 АПК, мотивиран е с фактически и правни основания за формирания отказ. Решението е постановено съобразно изяснената от събраните доказателства фактическа обстановка, при спазване на процесуалните изисквания на чл. 35 и чл. 36 АПК. В съответствие с изискванията на чл. 75, ал. 2 ЗУБ е обсъдена личната бежанска история на кандидатката и нейното дете, преценена е нейната достоверност, включително и в контекста на ситуацията, и общата политическа обстановка в страната по произход. Правилно и аргументирано административният съд е преценил, че причините, поради които чужденката е напуснала страната си по произход – Ливан, не са сред предвидените в нормата на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. При проведеното интервю с жалбоподателката на 21.11.2019 г. са изложени твърдения, които не сочат за наличие на риск за нейния или този на детето живот или свобода в държавата им на произход. Правилно административният съд е приел, че не са доказани твърденията за оказано насилие и преследване спрямо жалбоподателите и семейството им, поради което не са налице основанията за предоставяне на бежански и хуманитарен статут. Страхът от преследване и опастност следва да е съвсем конкретен и да има някаква обективна причина за това, каквато в случая не се сочи. Поради което и съдът е направил законосъобразни изводи. Обосновано съдът е приел, че посочените от Б. З. фактически обстоятелства не са подкрепени с относимите доказателства и не са сред изброените в чл. 9, ал. 1 ЗУБ основания за хуманитарен статут. Съдът се е съобразил и с практиката на Европейския съд и ги е приложил правилно към настоящия казус с оглед изложеното от административния орган и твърдяното от жалбоподателката. Няма лична бежанска история, която да налага предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен такъв. Проблемите с лошото състояние на въздуха, водата и почвата в страната не обосновават приложението на закона. Липсата на данни за лични посегателства или въоръжен конфликт в държавата на произход не дават основание за промяна в решението на съда и в изводите на административния орган. Решението следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение