Решение № 2281 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11046/2020 г.

Решение № 2281 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11046/2020 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Пловдив, подадена от процесуалния му представител юрк. А. Талева, против решение № 1552 от 19.08.2020 г., постановено по административно дело № 999/2019 г. на Административен съд – Пловдив, с което: 1) по жалба на Университетска многопрофилна болница за активно лечение (УМБАЛ) "Свети Георги" ЕАД, ЕИК[ЕИК], е отменена заповед за налагане на санкции № 29-02-1-155/25.03.2019 г., издадена от директора на РЗОК – Пловдив в следните и части: по т. ІІІ. 1 относно наложена санкция финансова неустойка на основание чл. 400, ал. 3 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2018 г. (НРДМД-2018) за нарушение по чл. 286, т. 8 от НРДМД-2018 във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) в размер на 200 лева; по т. V. 1 относно наложена санкция финансова неустойка на основание чл. 402, ал. 3 от НРДМД-2018 за нарушение по чл. 279, ал. 1 от НРДМД-2018 в размер на 200 лева, за ИЗ (история на заболяването) № 62204/2018 г.; по т. V. 2 относно наложена санкция финансова неустойка на основание чл. 402, ал. 3 от НРДМД-2018 за нарушение на чл. 279, ал. 1 от НРДМД-2018 във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, в размер на 200 лв. за ИЗ № 63458/2018 г.; 2) Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) гр. София е осъдена да заплати на УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД сумата от 490 лева, представляваща заплатените държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 от АПК, но сочи като основание чл. 209, т. 2 от АПК (вероятно в резултат на техническа грешка). Моли първоинстанционното решение да бъде обезсилено и да се прекрати образуваното съдебно производство на основание чл. 221, ал. 3 от АПК. В тази връзка твърди, че опонентът му УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД не е отстранил в срок нередовностите на първоначалната си жалба срещу процесната заповед и Пловдивският административен съд е следвало да прекрати на основание чл. 158, ал. 3 от АПК образуваното по нея съдебно производство, което не е сторил. Обосновава теза, че в първоинстанционния съдебен акт липсват мотиви, отговарящи на изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. В допълнителна молба поддържа исканията, като добавя към тях и такова за присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции и юрисконсултско възнаграждение в максимален размер. Ответникът по касация "Университетска многопрофилна болница за активно лечение "Свети Георги" ЕАД гр. Пловдив, ЕИК[ЕИК], действащ чрез процесуалния представител адв. Р. Владимирова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба, поради което моли тя да бъде отхвърлена, а оспореното с нея първоинстанционно решение да се потвърди като правилно. Подробни съображения в тази насока са изложени в писмени бележки, в които е възведена и претенция за присъждане на направените разноски по делото в размер на 180 лева, заплатени за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и валидност, допустимост и правилност на оспореното с нея решение, поради което предлага то да бъде оставено в сила, а жалбата да се отхвърли. Върховният административен съд в състав на шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е валиден и допустим. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Проверяваното решение е и правилно по своя резултат, като не страда от такива пороци, които биха обусловили отмяната му. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, от която е съществено да се отбележи следното: Със заповед № РД-ІV-13-27272/26.11.2018 г. на директора на РЗОК – Пловдив е наредено да бъде извършена съвместна извънпланова тематична проверка с участието на служители от НЗОК – София и РЗОК - Пловдив на изпълнителя на болнична медицинска помощ УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД по изпълнение на индивидуални договори № 161331/19.05.2017 г. и № 161331/23.05.2018 г. със задачи контрол по изпълнение на сключените договори с лечебното заведение за оказване на болнична медицинска помощ в съответствие с НРДМД-2017 и НРДМД-2018, и внезапен контрол по време на оказване на болнична медицинска помощ, като в заповедта са посочени поименно длъжностните лица, на които тази проверка е възложена. Резултатите от проверката са обективирани в констативен протокол от 30.11.2020 г. Въз основа на констатациите е издаден и протокол за неоснователно получени суми № РД-ІV-13-2772/17.12.2018 г. Срещу тях УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД е подало възражение, което съгласно чл. 75 от ЗЗО е разгледано от арбитражна комисия, документирано в арбитражен протокол № 8/12.02.2019 г. Комисията не е успяла да се произнесе с еднозначно решение, защото по спорните случаи е гласувала с по 3 гласа "за" и по 3 гласа "против" относно констатациите на контролния орган. Последвало е издаване на основание чл. 74, ал. 3 от ЗЗО и чл. 418, ал. 3 от НРДМД-2018 на частично отменената от Административен съд – Пловдив заповед № 29-02-1-155 от 25.03.2019 г., с която, в атакуваната й пред първоинстанционния съд част, директорът на РЗОК – Пловдив е наложил три санкции финансова неустойка в размер от по 200 лева, една от които за нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ, изразяващи се в неспазени критерии за дехоспитализация по КП (клинична пътека) № 29 "Диагностика и лечение на остра и изострена хронична сърдечна недостатъчност без механична вентилация", а другите две за нарушения в документирането на дейността. За да уважи сезиралата го жалба от УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД Пловдивският административен съд подробно е обосновал решаващ извод, че оспореният пред него административен акт е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила (липса на мотиви), съставляващо отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК, като е акцентирал върху това, че щом арбитражната комисия не е стигнала до решение при обсъждане на възраженията на лечебното заведение срещу оспорените констатации от протокола поради равен брой противоположни гласове, то директорът на РЗОК – Пловдив може да наложи санкции само ако изложи собствени мотиви, обсъждайки наведените доводи от лицето, обект на проверката. Съдът е посочил, че такива мотиви издалият заповедта орган не е изложил. Касационната инстанция споделя крайният правен извод за незаконосъобразност на обжалваната заповед в атакуваните й части, който е в съответствие с константната практика на VІ-то отделение на ВАС по сходни казуси. Първоинстанционният съд е събрал и кредитирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, и е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 3 от ЗЗО в случай, че арбитражната комисия не се произнесе с решение в срока по чл. 75, ал. 7 или е налице равен брой гласове, поради което не е налице прието решение, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите. В същия смисъл е и уредбата в чл. 418, ал. 3 от НРДМД-2018. Т. е., понеже арбитражната комисия не е стигнала до решение с мнозинство по възраженията срещу оспорените три констатации, издателят на санкциониращата заповед е бил длъжен да изложи мотиви защо счита, че изпълнителят на медицинска помощ е допуснал нарушения на задълженията си, като обсъди и обори възраженията му по констатациите от протокола от проверката, и посочи установените нарушения, водещи именно към отговорността за извършването им. В процесния случай само след изпълнение на това задължение директорът на РЗОК е можел законосъобразно да санкционира изпълнителя на медицинска помощ, излагайки самостоятелни мотиви в заповедта си досежно вменените на лечебното заведение нарушения. За пълнота във връзка с касаторовите възражения трябва да се подчертае, че независимо от факта, че касаторът сочи разпоредбата на чл. 209, т. 2 от АПК, която визира като касационно основание недопустимост на съдебното решение, наведените от него доводи са в насока, че съдебният акт е неправилен като постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон, т. е. за наличието на касационни отменителни основания по смисъла на т. 3 от същия член. От друга страна, не намира опора в закона и данните по делото оплакването, че първоинстанционният съд е следвало да прекрати съдебното производство на основание чл. 158, ал. 3 от АПК поради изтичане на 7-дневния срок, даден от съда на първоначалния жалбоподател за конкретизиране на претенцията му. Касаторът не е съобразил разпоредбата на чл. 60, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс, приложима в съдебно-административното производство по силата на чл. 144 от АПК, която регламентира как се изчислява срокът в дни. Неоснователен е и доводът на касатора относно липсата на мотиви в съдебното решение. Съдът е постановил своя акт след изясняване на фактите от значение за правния спор, като е изложил подробни аргументи за направените от него изводи от фактическа и правна страна в изпълнение на изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Направените от първата инстанция изводи кореспондират със събраните по делото доказателства и с неоспореното от страните заключение на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза. Предвид гореизложеното тезата, която се силаеше да докаже касаторът, за неправилност на първоинстанционния съдебен акт и законосъобразност на отменената с него писмена покана, не може да бъде кредитирана. Административен съд – Пловдив е постановил правилно по своя резултат съдебно решение, което при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора акцесорната касаторова претенция за присъждане на направените деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение също се явява неоснователна и не следва да се уважи. На свой ред именно с оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на направените за настоящото съдебно производство разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 180 лева. На основание § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК разноските трябва да се поемат от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,