Решение № 12790 от 19.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7675/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от управителя на Националната здравноосигурителна каса, действащ чрез процесуален представител главен юрисконсулт срещу Решение 3205/15.05.2023г. ,постановено по адм.д. 2188/2023г. по описа на АССГ, с което е отменено Решение РД- Е-126-22 от 02.02.2023 г. на управителя на Националната здравноосигурителна каса и върната административната преписката на управителя на Националната здравно осигурителна каса за произнасяне по заявление вх. Е126-01-188/24.11.2022 г. на малолетния Т. Патарински, действащ чрез своята майка и законен представител А. Патаринска, в срок от 14 дни от получаване на съобщението, съобразно дадените разяснения в мотивите на съдебния акт и присъдени разноски в полза на лицето. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено. Ответникът по касация малолетния Т. Патарински, действащ чрез своята майка и законен представител А. Патаринска в писмен отговор оспорва касационната жалба и твърди законосъобразност на първоинстанционното решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е валиден, допустим и правилен. Съображенията по касационната жалба не следва да бъдат споделени. С Решение 3205/15.05.2023г. ,постановено по адм.д. 2188/2023г. по описа на АССГ е отменено Решение РД- Е-126-22 от 02.02.2023 г. на управителя на Националната здравноосигурителна каса и върната административната преписката на управителя на Националната здравно осигурителна каса за произнасяне по заявление вх. Е126-01-188/24.11.2022 г. на малолетния Т. Патарински, действащ чрез своята майка и законен представител А. Патаринска. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е Решение РД- Е-126-22 от 02.02.2023 г. от управителя на Националната здравноосигурителна каса, с което на основание чл. 19, ал. 3, т. 1 от Вътрешните правила за реда, начина и критериите относно възстановяване на извършени разходи по реда на чл. 25, буква Б, пар. 5 9, чл. 26Б, пар. 6 и 7 от Регламент (ЕО) 987/2009 г. и Директива 2011/24/ЕС е отказано възстановяване на заявените разходи във връзка със заявление вх. Е126-01-188/24.11.2022 г. на малолетния Т. Патарински, действащ чрез своята майка и законен представител. Заявената за възстановяване сума е в размер на 12 391,91 евро, като е установен непрекъснат здравноосигурителен статус на заявителя. Държавата по място на оказване на медицинската помощ е Германия, периодът на престой 06.09.2022 г. до 08.09.2022 г. с постановена диагноза [диагноза], а предоставената медицинска услуга е [заличен текст]. Административният орган е обосновал отказа си с издадена предходна Заповед РД-Е-113-01-827/10.06.2022 г. на управителя на НЗОК, с която е отказано заплащането по реда на чл. 7, ал. 1 от Наредба 2/2019 г. за тези, като е взето становище на двама специалисти, според които заявеното лечение в Германия може да се извърши чрез оперативна интервенция в България по КП [номер] [заличен текст]. В оспорения административен акт е прието, че са осъществени планови медицински дейности извън държавата членка без наличието на предварително разрешение от управителя на НЗОК, поради което не следва да се възстановяват заявените парични средства от бюджета на НЗОК. Съдът е отменил оспореното решение, като изложил правни доводи за нарушение на материалния закон. За да отхвърли възраженията на ответника за липсата на трансграничното здравно обслужване, предвид осъществени медицински дейности по [заличен текст] в Германия, съдът цитирал разпоредбите на чл. 80д, ал. 1 и ал. 3 ЗЗО и чл. 80, ал. 2 ЗЗО. В съдебното решение изрично е прието, че не са налице хипотезите, изброени в чл. 80д, ал. 4 ЗЗО и чл. 4, ал. 1 от Наредба 5/2014 г., изключващи правото на трансгранично здравно обслужване. Правните изводи в съдебното решение са основани на незаконосъобразно позоваване на предходно издадена Заповед РД-Е-113-01-827/10.06.2022 г. от управителя на НЗОК, която е по искане да се заплати медицинска услуга извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани, когато не се касае за лечение по график . Съдът е приел за неотносими изводите на административния орган за възможността лечението да се извърши чрез оперативна интервенция в България по КП [номер], така както е посочено в становище на лекари специалисти в хода на предходната административна процедура. Според съда специалистите кардиолози предлагали един от методите на лечение. В мотивите на съдебния акт е обосновано приложението на чл. 19 от Регламент (ЕО) 883/2004 г. и приложимият ред по чл. 25, б. Б, т. 3 от Регламент (ЕО) 987/2009 г. Анализирайки приложимите правни разпоредби, съдът прави извод, че при издаване на оспореното решение разпоредбите на Регламент (ЕО) 883/2004 г. и Регламент (ЕО) 987/2009 г., не са съобразени, а е направен формален извод, че лечението, за което се иска възстановяване на средства е по график . Изложени са подробни съображения за немотивираност на административния акт предвид посочената в него необходимост от предварително разрешение за възстановяване на разходите. Необходимостта от такова разрешение е поставена под съмнение в съдебното решение в приложното поле на чл. 19, ал. 1 от Наредба 5/2014 г. поради липса на категорични данни, че проведеното лечение попада в обхвата на Приложението към чл. 19, ал.1 от Наредба 5/2014 г. Цитирани са и разпоредби т.34 и т.35 от преамбюла на Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 2011 г. за упражняване правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване. Като краен извод съдът е приел два различни метода на един вид лечение - [заличен текст], от които органът предпочел само единия, за да обоснове отказ за възстановяване на средствата, без да съобрази дадените насоки в т. 34 от преамбюла на Директива 2011/24/ЕС, и член 9, съгласно които предварително разрешение не следва да е необоснована пречка за свободното движение на пациенти. Съдът е приел, че административният орган, не е обсъдил дали извършеният метод на лечение в Германия, а именно [заличен текст], за който се иска възстановяване на средства е могъл да бъде предоставен на територията на Република България в рамките на срок, който е обоснован от медицинска гледна точка. Констатирана е непълнота на факти за правилното приложение на разпоредбата на чл. 80ж, ал. 6 ЗЗО, с оглед обосноваване на извод само на един посочен от експертите метод на лечение, чрез оперативна интервенция. Съдебното решение е правилно и законосъобразно постановено. С процесното Решение РД- Е-126-22 от 02.02.2023 г. , управителят на Националната здравноосигурителна каса се произнесъл по заявление вх. Е126-01-188/24.11.2022 г. на малолетния Т. Патарински, действащ чрез своята майка и законен представител А. Патаринска за възстановяване на извършени разходи по реда на чл.25/Б/, параграф 5-9, чл.26, параграф 6-7 от Регламент 987/2009г. В заявлението е посочена получена от лицето медицинска помощ за период 06.04.2022г. и 06.09.-08.09.2022г. на територията на Германия в немски кардиологичен център. В административната процедура по издаване на оспорения административен акт незаконосъобразно е приобщена административна процедура проведена при постановяване на предходен административен акт на Управителя на НЗОК, а именно Заповед РД-Е-113-01-827/10.06.2022 г. на управителя на НЗОК, с която е отказано заплащането по реда на чл. 7, ал. 1 от Наредба 2/2019 г., т.к. е постановена по заявление на същото лице с вх. Е 113-01-692/16.05.2022г. за заплащане на медицински услуги по чл.82, ал.1а и 3 от ЗЗ. Тази предходна административна процедура е проведена по реда на Наредба 2/2019 г. и в хода на административното производство е изследван въпроса доколко е необходимо предварително разрешение на НЗОК за планирано лечение и доколко лечението може да бъде извършено при същите условия на територията на България. Именно в това административно производство е взето становище на експерти специалист, след като заявлението ведно с приложените документи е разгледано от комисия по чл.27 от Наредба2/2019г. Събраните в хода на това административно производство доказателства не могат да се приобщят към доказателствения материал по облазувано друго административно производство по заявление вх. Е126-01-188/24.11.2022 г. на малолетния Т. Патарински, т.к. процедурата за разглеждане е различна. Съдът правилно е установил несъответствие в административния акт с приложимата административна процедура, т.к. липсват данни по кой процесуален ред е постановен административния акт. С оглед липсата мотиви в оспорения акт, съдът не би могъл да прецени дали процедурата следва да бъде по реда на чл.19, ал.1 от Наредба5 от 21.03.2014 г. за условията и реда за упражняване правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване или по реда на Наредба 2/2019г. за медицинските и други услуги по чл.82, ал.1а и 3 от ЗЗ. В Решение на Управителя на НЗОК от 02.02.2023г. не са обсъдени и приложимите разпоредби на чл. 19 от Регламент (ЕО) 883/2004 г. и приложимият ред по чл. 25, б. Б, т. 3 от Регламент (ЕО) 987/2009 г. В оспорения административен акт липсват мотиви, които да сочат на приложение на посочената като правно основание за издаване на акта правна уредба на чл.19, ал.3, т.1 от Вътрешните правила за реда, начина и критериите относно възстановяване на извършените разходи по реда на чл.25, б.Б, параграф 5-9, чл.26 б.Б, параграф 6-7 от Регламент 987/2009г на ЕС. В тази връзка по преписката липсват данни оказаното подходящо (планово лечение) да не фигурира в пакета от медицински дейности, заплащани от публичната система на здравеопазване на държавата по мястото на оказване на лечението, съответно да не е оказано от изпълнител на медицинска помощ чрез публичната система на здравеопазване на държавата по мястото на предоставянето му. Първоинстанционният съд обосновано е приел липсата на категорични мотиви в оспорения административен акт, като основание за отмяната му. В случай, че се приеме приложение на Наредба 5 от 21.03.2014 г. за условията и реда за упражняване правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване, с която е транспонирана Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за упражняване правата на пациентите при трансгранично обслужване, следва да се има предвид принципът въведен в т. 34 от Преамбюла -"държавите членки по осигуряване следва да представят на пациентите правото да получат в друга държава-членка най малко същите обезщетения, като предвидените в законодателството на държавата-членка по осигуряване", както и принципът въведен в т. 38 от Преамбюла на Директивата в който изрично е посочено, че предвид съдебната практика на Съда на Европейския съюз държавата-членка по осигуряване следва да не налага условието за предварително разрешение за поемане на разходите за здравно обслужване, предоставено в друга държава членка, когато при предоставянето му на нейна територия разходите за това обслужване биха поети от нейната законоустановена система за здравна сигурност или националната система на здравеопазване. Липсата на конкретни мотиви изложени в оспореното решение на управителя на НЗОК лишава съда от възможността да упражни законосъобразен съдебен контрол върху акта, като установи налице ли са изискуемите предпоставки за възстановяване на извършени разходи за лечение в държава-членка на Европейския съюз по заявлението подадено по реда на чл. 25 (б), § 5-9, чл. 26 (б), § 6 и 7 от Регламент (ЕО) 987/2009 от непълнолетния Патарински. Касационната инстанция подкрепя мотивите изложени в проверяваното решение като подробни и аргументирани, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК касационната инстанция препраща към тях. Доводът в касационната жалба, че процесното здравно обслужване своевременно би могло да бъде предоставено на територията на Република България е неоснователен. Липсват данни административният орган и специализираната комисия да са обсъждали къде конкретно на територията на нашата страна, колко често и с каква успеваемост се извършват такива операции, както и колко дълго се налага пациентите да чакат за подобно оперативно лечение и дали това би увеличило риска за здравето и живота им. Неоснователен е и доводът за неяснота в съдебното решение за приложимия процесуален ред, по който следва да се разглежда заявлението за възстановяване на разходи от трансгранично лечение. В хода на административното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, като процедурата по произнасяне по постъпилото заявление вх. Е126-01-188/24.11.2022 г. на малолетния Т. Патарински, е изначално объркана. Административният орган не е съобразил основанието, по което е подадено заявлението , поради което е постановил административния си акт при неизяснена фактическата обстановка , без мотиви съобразени с приложимите материално правни разпоредби. След като е констатирал материалната незаконосъобразност на оспорения административен акт, съдът правилно го е отменил съгласно чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК, като съобразно правилото на чл. 173, ал. 2 от АПК е разпоредил изпращане на преписката на компетентния да се произнесе по нея административен орган със съответните задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, определил е по силата на чл. 174, изр. 1 от АПК срок за това, и предвид изхода на спора е присъдил в полза на жалбоподателя направените от него разноски. Предвид изложеното, като е уважил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания за неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора акцесорната касаторова претенция за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение също се явява неоснователна, а ответникът по касация не е претендирал разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,