Решение № 4468 от 22.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7756/2014 г.

Решение № 4468 от 22.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7756/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. София срещу решение № 2941 от 7.05.2014 г. на Административен съд София град (АССГ), постановено по адм. д. № 575/2014 г., с което е отменен акт за прихващане и възстановяване (АПВ) № 1303285 от 1.08.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение № 2221/20.12.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. София относно отказано възстановяване на законна лихва върху възстановен ДДС за периода 20.12.2010 г. - 19.08.2011 г. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че приходната администрация не е изпаднала в забава с изтичането на срока по чл. 92, ал. 3 ЗДДС, тъй като регистрираното лице не е декларирало в клетка 81 на подадена от него справка-декларация (СД) за определения данъчен период данък за възстановяване съгласно чл. 70, ал. 2 ППЗДДС, респ. до нея не е достигнало изявлението на лицето, което от своя страна да породи задължения за приходните органи. Претендира съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и по същество на спора да потвърди АПВ, като му присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Монтюпе" ЕООД, гр. Русе оспорва жалбата в писмен отговор от 6.06.2014 г. Счита за правилно решението на административния съд за дължимост на лихва за забава, считано от изтичане на 30-дневен срок от подаване на искане на 18.11.2010 г. до датата на ревизионен акт (РА) № 29001100181 от 19.08.2011 г. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че "Монтюпе" ЕООД е подало на основание чл. 129, ал. 1 ДОПК искане вх. № 26-11-14530 от 18.11.2010 г. за възстановяване на сума в размер на 254 959 лв., представляваща ДДС за данъчен период м. 04.2010 г., като не оспорва, че е пропуснало да попълни клетка 81 от СД за д. п. м. 04.2010 г., поради което не претендира законна лихва от изтичане на 30-дневния срок по чл. 92, ал. 3 ЗДДС от подаване на СД за м. 04.2010 г., а считано от подаване на искането от 18.11.2010 г. Във връзка с искането съгласно чл. 129, ал. 2, т. 1 ДОПК е възложена ревизия, приключила с РА № 29001100181 от 19.08.2011 г., с който е потвърден претендираният от дружеството данък за възстановяване за д. п. м. 04.2010 г. За да отмени акта, административният съд е приел, че съгласно чл. 129, ал. 6, изр. 2 ДОПК възстановяване на данъка е дължимо заедно с лихвите от деня, в който данъкът е следвало да бъде възстановен. Обратното би било в нарушение на основен принцип на правото на Европейския съюз, потвърден в практиката на Съда на Европейския съюз - принципа на пропорционалността, а именно данъчният субект да бъде санкциониран за удължаването на срока за възстановяване на ДДС от страна на приходната администрация. Приел е, че оспореният акт е издаден при неправилно приложение на материалния закон, тъй като съгласно чл. 92, ал. 10 ЗДДС лихва за забава се дължи и в случаите, когато данъкът е възстановен след ревизия, поради което лихва се дължи след изтичане на 30-дневния срок от подаване на искането от 18.11.2010 г. (от 20.12.2010 г.) до датата на издаване на РА, с който е признато право на възстановяване на ДДС за д. п. м. 04.2010 г. и този данък е прихванат с други задължения на лицето. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Страните по делото не спорят относно установените в първоинстанционното съдебно производство факти и обстоятелства, а спорът е съсредоточен само относно правото. Приложимите материалноправни норми правилно са издирени и приложени от административния съд. Позоваването от касатора на разпоредбите на чл. 70, ал. 1 и ал. 2 ППЗДДС е неоснователно, тъй като лицето не претендира лихва за забава, считано от подаване на СД за м. 04.2010 г., за която не оспорва, че е с непопълнена клетка 81 - данък за възстановяване. Претенцията на лицето е за лихва за забава, считано от подаване на искане по чл. 129, ал. 1 ДОПК от 18.11.2010 г. По искането е възложена ревизия, приключила с РА № 29001100181 от 19.08.2011 г., с който данъкът за възстановяване е потвърден. Съгласно чл. 92, ал. 8 от ЗДДС независимо от разпоредбите на ал. 3 - 6, когато е започнала ревизия на лицето, срокът за възстановяване на данъка е срокът за издаване на ревизионния акт. За защита интересите на лицето от несвоевременно възстановяване на подлежащ на възстановяване данък, данъкът, подлежащ на възстановяване, невъзстановен без основание или невъзстановен поради отпаднало основание (включително при отмяна на акт) в предвидените в този закон срокове по ал. 3, се възстановява заедно със законната лихва, считано от датата, на която е следвало да бъде възстановен по този закон, до окончателното му изплащане, независимо от разпоредбата на ал. 8 и от спирането на данъчното производство (чл. 92, ал. 10 ЗДДС). Невъзстановени суми в законоустановения срок се връщат със законната лихва, начислявана от деня, в който е следвало да бъдат възстановени (чл. 129, ал. 6 ДОПК). Този срок правилно е определен от решаващия съд на 30 дневния срок по чл. 92, ал. 3 ЗДДС, но не считано от подаване на СД за м. 04.2010 г., а считано от подаване на искането от 18.11.2010 г., срокът за произнасяне по което (в случай, че не беше възложена ревизия) също е 30 дневен съгласно чл. 129, ал. 3 ДОПК. В идентичен смисъл са съображенията на СЕС, изложени в т. 53 от решение от 12.05.2011 г. по дело С-107/10 "Енел Марица Изток 3" АД: "От това следва, че срокът за възстановяване на надвзетия ДДС по принцип може да се продължи, за да се направи ревизия, без да трябва така продълженият срок да се счита за неразумен, стига продължаването да не надхвърля необходимото за надлежното приключване на това производство. Доколкото обаче данъчнозадълженото лице временно не може да се разпорежда със средствата, които отговарят на надвзетия ДДС, в икономически план то понася неудобство, което може да се компенсира с изплащането на лихва, като по този начин се гарантира спазването на принципа на данъчен неутралитет. Такъв ред и такива условия трябва да позволяват на данъчнозадълженото лице при адекватни условия изцяло да възстанови вземането, което произтича от надвзетия ДДС, което означава, че възстановяването трябва да се направи в разумен срок чрез плащане в брой или по равностоен начин и че при всички случаи възприетият метод на възстановяване не трябва да създава никакъв финансов риск за данъчнозадълженото лице" (т. 33 от същото решение на СЕС). Възражението на касатора за неотносимост на позоваването на решението на СЕС поради различия във фактическата обстановка е неоснователно, тъй като в тази му част решението касае основни принципи на системата на ДДС. По изложените съображения и като е достигнал до извод за материална незаконосъобразност на оспорения АПВ, съдът е постановил правилно решение. На основание чл. 221, ал. 2 АПК същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на ответника по касация се дължат сторените в производството разноски, но същият не е заявил искане в тази насока. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение,