Решение № 8601 от 12.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7270/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 – чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. Х., гражданин на Сирия, чрез пълномощника адв. Д. Гитева срещу решение № 22293 от 03.06.2026г., постановено от Административен съд София-град по адм.д. № 6401/2026г, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 366з-1464 / 20. 04. 2026 г. на ВПД директор на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД МВР) – Велико Търново, за принудително настаняване на чужденец в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) към дирекция „Миграция“ - Любимец. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Касаторът счита, че съдът не е обсъдил всички сочени от него основания за незаконосъобразност на оспорената заповед, игнорирал е липсата на мотиви и не е констатирал непропорционалността на мярката. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по същество на спора, с което да се отмени разпореденото настаняване в СДВНЧ и да се постанови незабавно прекратяване на настаняването освобождаване на касационния жалбоподател с допускане на предварително изпълнение. Ответникът - ВПД директор на (ОД МВР – Велико Търново, с представено по делото писмено становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба и прави искане за оставяне в сила на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и от страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване от Х. Х., гражданин на Сирия на заповед № 366з-1464 / 20. 04. 2026 г. на ВПД директор на ОДМВР – Велико Търново, за принудително настаняване на чужденец в СДВНЧ към дирекция „Миграция“ - Любимец. От фактическа страна е установено, че с предложение рег. № 5389р-519 от 20. 04. 2026 г. на началник сектор „Миграция“ директорът на ОД МВР- Велико Търново е уведомен, че при извършена полицейска проверка на 20.04.2026г е установен чуждия гражданин Х. Х., роден на [дата на раждане], гражданин на Сирия, който е с отказан хуманитарен статут от 07. 01. 2026 г. Посочено е, че чужденецът няма паспорт или заместващи документи, както и регистриран адрес на територията на страната, поради което е предложено издаването на ПАМ „Връщане до страната на произход“ и поради опасност от укриване на чужденеца до създаване на организация за извеждането на чужденеца е предложено да бъде издадена заповед за принудителното му настаняване в СДВНЧ. Със Заповед № 366з-1462 / 20. 04. 2026 г. на ВПД директор на ОДМВР – Велико Търново на Х. Х. е наложена ПАМ „Връщане до страната на произход“. За да отхвърли оспорването против заповед № 366з-1464 / 20. 04. 2026 г. на ВПД директор на ОДМВР – Велико Търново, с която Х. Х. е принудително настанен в СДВНЧ към Дирекция „Миграция до отпадане пречките за изпълнение на наложената ПАМ, съдът приема, че заповедта е законосъобразна. Посочва, че е издадена от компетентен административен орган, съобразно чл. 44, ал. 6, вр. ал. 1 от ЗЧРБ, съобразно приложената заповед № 8121к-5002/02.03.2026 г. на министъра на вътрешните работи, от която се установява, че издалият оспорената заповед М. Л. е временно преназначен на длъжността директор на ОД МВР - Велико Търново. На следващо място обосновава, че заповедта е мотивирана с посочване както на фактическите, така и на правните основания за издаването ѝ, с оглед на което е спазено изискването на чл. 59, ал. 1 във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Като правни основания за издаване й са посочени разпоредбите на чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 от ЗЧРБ, а от фактическа страна органът е приел, че по отношение на чужденеца е приложена ПАМ по чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ, той няма адресна регистрация и разрешен срок за пребиваване в страната, налице е опасност да се укрие и да се отклони от изпълнението на наложената му ПАМ. Според съда е безспорно обстоятелството, че спрямо касатора е издадена заповед за налагане на принудителна административна мярка „Връщане до страната на произход“. Решаващият съдебен състав напълно споделя становището на административния орган за необходимостта от настаняването в СДВНЧ, като е мотивирал акта си (съобразно препращащите мотиви в предложението) от фактическа страна с липсата на адресна регистрация за чужденеца и разрешен срок за пребиваване в страната, както и с опасност да се укрие и да се отклони от изпълнението на наложената му ПАМ. По отношение на извършената преценка за материална законосъобразност на оспорената заповед е обоснован извод, че доколкото мярката по чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ има за цел да обезпечи изпълнението на влязлата в сила мярка за отвеждане на лицето до границата на РБ, с оглед събраните доказателства са изпълнени материалните предпоставки на издаване на процесната заповед. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обосноват наличие на касационни отменителни основания. При напълно изяснена фактическа обстановка, след обстойно обсъждане на приобщените писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд е достигнал до обосновани и съответни на закона изводи. Обсъдени са всички доводи на оспорващия за незаконосъобразност на оспорената заповед и аргументирано са отхвърлени като неоснователни. С оглед на това неоснователни са доводите, изложени в касационната жалба, за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Принудителното настаняване в специален дом за временно настаняване, предвидено в чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ, има за цел да обезпечи изпълнението на взета по отношение на чужденеца предходна принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1 от ЗЧРБ, която в конкретната хипотеза е - връщане до страна на произход. Законът предвижда, че мярката „Принудително настаняване в СДВНЧ“ се прилага в случаите, когато чужденецът възпрепятства изпълнението на заповедта, с която се налага мярката по чл. 39а, ал. 1 от ЗЧРБ или е налице опасност от укриване. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ, "опасност от укриване" е налице, когато с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че същото лице ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка. Данни в тази насока могат да бъдат обстоятелството, че лицето не може да бъде намерено на обявения от него адрес на пребиваване, наличие на предходни нарушения на обществения ред, на предходни осъждания на лицето, независимо от реабилитацията, не е напуснало страната в рамките на предоставения му срок за доброволно напускане, ясно е показало, че няма да се съобрази с наложената му мярка, притежава подправени документи или няма никакви документи, представило е невярна информация, вече се е укривало, не е спазило забрана за влизане и друго подобно поведение. Съображения в насока опасност от укриване се съдържат в предложение рег. № 5389р-519 от 20. 04. 2026 г. на началник сектор „Миграция“ при ОД МВР - Велико Търново. Предвид това АССГ правилно е преценил наличието на мотиви в оспорената заповед, включително при съобразяване на дадените разяснения в Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС. По делото е установено, че на Х. Х. е отказано предоставяне на закрила в Република България, влязло е незаконно на територията на страната и няма разрешен срок на пребиваване, не разполага с документи за установяване на. самоличността, не пребивава на регистрирания адрес в гр. Харманли (не са ангажирани доказателства за друг адрес, включително в гр. София) и е обявено за общодържавно издирване на 11.12.2025г. Показанията като свидетел на българската гражданка И. Н., с която касаторът има сключен религиозен брак, че има възможност да му осигури жилище и издръжка, са неубедителни. При така установените факти, обоснован е правният извод на решаващият съд, че налагането на обезпечителната мярка по чл.44, ал.6 от ЗЧРБ е допустимо, необходимо, обосновано и пропорционално от гледна точка на индивидуалната ситуация на касатора. Този извод не се променя от представените в съдебно заседание заповед № 366з-2180 от 10.06.2026 г. на директора на ОД МВР Велико Търново; заповед № 366з-2183 от 10.06.2026 г. и Заповед № 366з-2195 от 11.06.2026 г., всички на ВПД директор на ОД МВР, гр. Велико Търново, за които няма данни да са влезли в сила. Освен това, на основание чл.220 АПК, касационната инстанция проверява прилагането на материалния закон съобразно фактическите установявания на първоинстанционния съд, а цитираните заповеди са издадени след постановяване на обжалваното решение. Действително в заповедта не е посочено, че настаняването в СДВНЧ следва да продължи не повече от 6 месеца, но това не опорочава административния акт до степен да обуслови отмяната му. Липсата на този реквизит сама по себе си не води до безсрочност на наложената мярка доколкото в закона е разписана продължителност - до отпадане на обстоятелствата по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, като изрично е определен максимален срок, в който се ограничава действието й. Напълно се споделят изводите на съда, че при изменение на обстоятелствата и наличие на законовите предпоставки може да се приложи някоя от другите мерки по чл. 44, ал. 5 от ЗЧРБ. В случая това е направено като касаторът е освободен от СДВНЧ –Любимец на 02.07.2026г след издадена заповед рег. № 5364З-4764/ 30.06.2026г на директора на дирекция .“Миграция“ при МВР за налагане на обезпечителна мярка „Ежеседмично явяване в териториална структура на МВР по местопребиваване“, видно от писмо рег. № 105450-2727 от 28.. 07.2026г. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал релевираните нарушения, поради което решението следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд