Решение № 8446 от 30.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3979/2016 г.

Решение № 8446 от 30.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3979/2016 г., VI о., докладчик съдията Димана Йосифова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Сдружение"Български червен кръст"- С./БЧК/, представлявано от председателя на Управителния съвет- Х. Г., чрез адв. И. Т. от АК-Б., против решение № 1965/23.12.2015 г., постановено по адм. д. № 2044/2015 г. по описа на Административен съд - Б., с което е отхвърлена жалбата на сдружението БЧК против решение № 1040-02-41/30.09.2015 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. Б., с което е потвърдено разпореждане № 56/16/24.08.2015 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ- Б. с което деклариранната от наследник на пострадалия злополука № 56/26.04.2013 г., настъпила на 19.08.2012 г. с Б. Ц. Б. е призната за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО. Касационният жалбоподател поддържа, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат подробни съображения, че съдът неправилно е приел, че административният орган при извършване на разследването по чл. 9 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудови злополуки /НУРРОТЗ/ не е допуснал процесуални нарушения или че допуснатите такива не са съществени; че необосновано и в нарушение на материалния закон е приел, че са установени всички елементи на фактическия състав на чл. 55, ал. 1 КСО. Касатора твърди, че инцидентът е станал извън работно време, той няма връзка с работата на пострадалия, защото не е възникнал по време на тренировка, а по време на демонстрация на плажа, която не може да се квалифицира и като работа извършвана в интерес на предприятието на работодателя, защото не е разпоредена от него, а от трето лице. Твърди се, че разпореждането на длъжностното лице при ТП НОИ-Б. от 24.08.2015 г., е незаконосъобразно, тъй като в случая не е изпълнен фактическия състав на нормата на чл. 55, ал. 1 от КСО, настъпилото внезапно увреждане на здравето не е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа нито при извършване на работа в интерес на предприятието. Твърди, че не са обсъдени задълбочено всички доводи в жалбата пред първата инстанция. Касаторът моли съдебното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП НОИ/ гр. Б., не е изразил становище. Заинтересованата страна-П. Ц. Б. в отговора на касационната жалба изразява становище, че постановеното решение на Административен съд -Б. е правилно. Правилно е прието от съда, че злополуката, довела до смъртта на Б. Ц. Б. е трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Станала е при извършване на работа от Б. Ц. Б. в качеството му на спасител на плаж и в интерес на работодателя - Сдружение "Български червен кръст". Твърди, че това обстоятелство е посочено и в Протокол № 14 от 29.05.2013 г. на РУСО -Б., където е посочено, че трудово задължение на спасителя е да поддържа личната си подготовка на необходимото ниво за извършване на спасителни акции. Твърди, че по време на настъпилата смърт той не е участвал самостоятелно в организирана от него тренировка, а е взел участие в организирана и контролирана от работодателя тренировка за установяване на личната подготовка на всички спасители на плажната ивица. Не е установено и по делото участието в плуването да е било доброволно или по инициатива на работниците. Това е изведено и акцентирано и в Постановление за прекратяване на наказателно производство от 18.01.2013 г. на Окръжна прокуратура- Б.. П. се на безспорно установеното с ЕР № 2412/02.10.2013 г. на ТЕЛК за общи заболявания I състав, МБАЛ "Проф. Д-р С. К." АД С. З., с което е установена "причинна връзка трудова злополука", както и че " непосредствената причина за смъртта на Б. Ц. Б. е удавяне след прилошаване във водата. Решението на ТЕЛК е потвърдено с ЕР № 178 от 11.04.2014 г. на НЕЛК, специализиран състав по белодробни болести. Решението на НЕЛК е потвърдено с Решение № 7802 от 15.12.2014 г. по адм. д. № 4857/2014 г. по описа на Административен съд- С. - град, което пък е потвърдено с неподлежащото на обжалване и окончателно Решение № 7796 от 26.06.2015 г. по адм. д. № 2473/2015 г. на Върховен административен съд. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че изводите на съда относно наличието на хипотезата на чл. 55, ал. 1 КСО са обосновани и правилни и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение на Административен съд- Б. е отхвърлена жалбата на сдружението БЧК против решение № 1040-02-41/30.09.2015 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт-Б. /ТП на НОИ-Б./, с което е потвърдено разпореждане № 56/16/24.08.2015 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ - Б. с което декларираната от наследник на пострадалия злополука № 56/26.04.2013 г., настъпила на 19.08.2012 г. с Б. Ц. Б. е призната за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО. За да постанови това решение съдът е приел, че оспорения акт - решение на директора на ТП НОИ-Б., е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му. Издаден е писмена форма и съдържа всички необходими реквизити. Актът е мотивиран, като в решението изрично са изложени съображенията на органа, поради които приема, че разпореждането е постановено след преценка на фактическата обстановка. Спазена е процедурата, предвидена в КСО и нормативните актове по прилагането му относно срока и начините на деклариране на злополуката, в случая от наследник на пострадалия, както и изискванията на чл. 58 от КСО относно разследването на декларираната злополука. Безспорно установено е, че на 19.08.2012 г. в края на работното време на морски плаж С. В., свидетелят Г. Ч. - управител на ТД "Венид бийч" ООД, което стопанисва Морски плаж С. В. и началник на морския плаж, лице измежду лицата на които Б. Б. е бил подчинен по длъжностната си характеристика е събрал всички спасители, тъй като имал забележки към тяхната дейност и поискал от тях да извършат плуване, за да демонстрират уменията си пред събралите се туристи. Б. Б. е бил в трудови правоотношения с жалбоподателя Сдружение "Български червен кръст", имащо качеството на осигурител. Длъжността, която е изпълнявал към момента на злополуката е била воден спасител, а местоработата - Морски плаж С. В. О. е за всички осигурителни случаи. В деня на злополуката 19.08.2012 г., е изпълнявал възложената му от работодателя трудова функция по охрана на плажа. След края на работното време в 18:00 часа, той е продължил да изпълнява трудовата си функция под формата на участие в тренировъчно занятие на спасителите - извънреден труд по смисъла на чл. 143 от КТ. Съгласно представената по делото длъжностна характеристика Б. Б. е бил на пряко подчинение на началника на морския плаж - св. Чапкънов и неговите разпореждания са били задължителни. Именно в хода на това тренировъчно занятие по плуване Б. Б. починал вследствие на удавяне. Към момента на удавянето Б. Б. е изпълнявал дейност по трудовото си правоотношение, която има връзка с неговата работа, доколкото е бил задължен да поддържа необходимата подготовка. Безспорно установено е от първоинстанционният съд, че увреждането е настъпило в работна среда; по време, през което пострадалият е изпълнявал служебните си задължения и участието му в тренировъчното занятие е квалифицирано, като извънреден труд за което му е било разпоредено от лице, на което той дължи служебно подчинение съгласно длъжностната си характеристика. Съдът е приел, че участието в тренировъчни занятия, било то от доброволен или задължителен характер, за да се поддържа личната подготовка на спасителя на необходимото ниво, е вменено като задължение и на Б. Б., в качеството му на воден спасител и в длъжностна му характеристика - т. 4.8 и т. 4.9, където е посочено, че следва да поддържа личната си подготовка в необходимата степен за извършване на спасителни акции, чрез участието си в тренировъчни занятия, както и да участва по график съвместно със спасителите при провеждането на тренировки, включващи плувна подготовка, оказване на долекарска помощ, техника и практика на спасяване и други. Посочено, че длъжността му е пряко подчинена на директора на Секретариата на ОС на БЧК, началника на морския плаж, началника на сектор и старшия спасител. Пред настоящата инстанция касационният жалбоподател отново оспорва извода на административния орган, който е възприет и от съда, че не са налице данни за трудова злополука, а се касае за нещастен случай, че инцидентът не е свързан с трудовата дейност на пострадалия, нито е по повод на същата, а е станал в извънработно време. Плуване не е било тренировка, а демонстрация за летуващите. Пред първоинстанционният съд обаче не са представени доказателства в подкрепа на твърдението на жалбоподателя, че инцидентът е станал извън работно време, и че няма връзка с работата на пострадалия, защото не е възникнал по време на тренировка, а по време на демонстрация, която не може да се квалифицира и като работа извършвана в интерес на предприятието на работодателя, защото не е разпоредена от работодателя, а от трето лице-св. Чапкънов. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното съдебно решение е правилно. Същото е постановено при подробно и последователно обсъждане на събраните доказателства и на доводите на страните. Направените от съда фактически изводи са обосновани, а правните изводи съответстват на приложимия материален закон. В конкретния случай от анализа на всички доказателства се налага извода, че злополуката е настъпила през време и във връзка с извършваната работа в интерес на предприятието, от което следва, че са налице всички предвидени от закона материално-правни предпоставки за квалифициране на злополуката като трудова. Установена е и функционалната връзка между условията на труд и причиненото увреждане, установено е, че увреждането е станало по време на работа, във връзка или по повод извършваната работа и тя е извършвана в интерес на предприятието. Плуването по време на което е станало удавянето е проведено на плажа, проведено е като част от тренировъчния процес е извършено от голяма група спасители на работното им място. То е в интерес на предприятието и представлява екипно действие. Правилно първоинстанционният съд е приел, че злополуката е възникнала при полагането на извънреден труд, а пострадалият е починал на работното си място, както и, че не са били налице право-изключващите предпоставки по смисъла на чл. 55, ал. З от КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 КСО за трудова злополука се приема всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. За да се приеме, че злополуката е трудова, трябва да са налице всички посочени в закона съществени конститутивни признаци на това понятие, които са: Увреждане на здравето, което се състои в накърняване на телесната цялост или функциите на човешкия организъм, което следва да е настъпило внезапно; Наличието на функционална връзка с извършваната работа; Резултатът от увреждането да води до неработоспособност или смърт, и Наличието на причинна връзка между внезапното увреждане и настъпилия неблагоприятен резултат. В конкретния случай причинната връзка е установена с административни актове на ТЕЛК и НЕЛК, потвърдени с влязло в сила съдебно решение. Безспорно установено е от първоинстанционният съд, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административно производствени правила, които да обосновават незаконосъобразност на акта и заради това да представляват основание за неговата отмяна. При този резултат на правния спор, не се възлагат разноски за настоящото производство на ответника по жалбата ТП НОИ-Б., тъй като такива не са претендирани от ответната страна. На основание чл. 143, ал. З от АПК разноски се дължат на заинтересованата страна и същите възлизат на 420 лв., съгласно представения договор за правна помощ и са платени изцяло, съгласно представените платежното нареждане за банков превод от 10.02.2016 г., поради което следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя. По изложените съображения, следва да се приеме, че не са налице твърдяните касационни основания за отмяна на атакуваното първоинстанционно решение, а при извършената проверка по чл. 218, ал. 2 АПК се установи, че е решението е валидно и допустимо и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,