Решение № 10696 от 24.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4511/2012 г.

Решение № 10696 от 24.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4511/2012 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на Георги Любомиров Бойков, от гр. София, против решение № 233 от 13.01.2012 г., постановено по адм. д. № 2018/2011 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е нищожно, недопустимо и излага доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 1, 2 и 3 от АПК. Ответникът - Столична община- не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Георги Любомиров Бойков против Решение № РД-09-ЗДОИ-15/28.12.2010 г. на Ралица Стоянова -секретар на Столична община, с което е отказан достъп до обществена информация по заявление № 0414-4/11/от 16.12.2010 г., подадено от Бойчев. Обжалваното решение е допустимо. Същото е постановено по жалба на лице с правен интерес от оспорването. Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване. Ето защо сочената от касатора недопустимост на решението не е налице. Обжалваното решение е валидно. Видно от протокола от проведеното съдебно заседание по делото, когато същото е обявено за решаване е, че заседанието е водено от съдия Весела Николова, която е постановила и обжалвания съдебен акт. Решението е постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Ето защо твърденията за касатора за нищожност на обжалваното решение, са неоснователни. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Изводите на съда, че оспореният отказ за достъп до обществена информация е постановен в съответствие с материалноправните норми на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. По несъмнен начин по делото е установено, че Георги Любомиров Бойков е поискал достъп до обществена информация, като е заявил, че желае да му бъде предоставена възможност да се запознае с документите по административна преписка между министерството на правосъдието и Столична община, съответно с изх. № 03-00/2010 г. и вх. № 0414-4/2010 г., както и да му бъдат представени заверени копия на хартиен носител на всички документи от цитираната административна преписка. Към заявлението заявителят е приложил писмо изх. № 03-00-6/22.01.2010 г. 2010 г. от исканата административна преписка. С обжалваният административен акт задълженият субект е формирал отказ, мотивирайки се, че поисканата информация не попада в приложното поле на ЗДОИ, а същата има подготвителен и спомагателен характер и не представлява краен административен акт. С оглед на така установената фактическа обстановка изводът на първоинстанционния съд, че в случая се касае до служебна информация е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Съгласно Глава първа, Раздел II на ЗДОИ обществената информация е официална и служебна, като правилото на чл. 11 от ЗДОИ регламентира, че служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации. От събраните по делото доказателства е установено, че исканата информация касае преговори между министерството на правосъдието и Столична община за прехвърляне на конкретен имот от общината за министерството на правосъдието, поради което е налице хипотезата на чл. 13, ал. 2, т. 2 от ЗДОИ, съгласно която достъпът до служебна обществена информация може да бъде ограничен, когато тя съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи. В случая се касае именно до позиции и преговори относно безвъзмездното прехвърляне на имота от Столична община на министерството на правосъдието, поради което е осъществен фактическият състав на цитираната правна норма. Законосъобразно съдът е приел, че не е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителна разпоредба на закона във чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ. По делото не са налице доказателства за наличие на такъв интерес. Водената кореспонденция между администрациите не може да доведе до разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, тъй като е относима за имот частна общинска собственост и евентуалното му безвъзмездно прехвърляне на министерството на правосъдието. С оглед на изложеното обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,