Решение № 96 от 27.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 10/2010 г.

Решение № 96 от 27.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 10/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Кети Маркова Касационното производство е образувано по протест на СОФИЙСКА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА, срещу въззивно решение № 399 от 11.11.2009 г., на Софийски апелативен съд, наказателно отделение, 8 състав, постановено по ВНОХД № 498/2009 г., по описа на съда, с което е потвърдена присъда № 123 от 26.03.2009 г., на Софийски градски съд, наказателно отделение, 26 състав, по НОХД № 2619/2007 г. В касационния протест се поддържа, че наложените наказания на подсъдимите И. Г. Н. и Ц. В. Л., в определения им, при условията на чл. 55 НК размер, и с приложението на института на условното осъждане, по чл. 66 НК, са явно несправедливи - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Искането е за отменяване на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста в съдебно заседание пред касационната инстанция, по изложените в него съображения, със заявеното искане. Счита, че при индивидуализацията на наказанията, САС неправилно е оценил като смекчаващи обстоятелства младата възраст на подсъдимите и предходното поведение на пострадалия. Частният обвинител М. К. П., по отношение на когото делото е разгледано при условията на чл. 353, ал. 3 НПК, не се явява в съдебно заседание, и не взема становище по протеста. Подсъдимите И. Г. Н. и Ц. В. Л., лично и чрез своите защитници поддържат, че протестът е неоснователен, поради което считат, че атакуваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в протеста, становищата на страните в съдебно заседание, и провери протестирания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационният протест на Софийска апелативна прокуратура е неоснователен. С първоинстанционната присъда Софийският градски съд, наказателно отделение, 26 състав, е признал подсъдимите И. Г. Н. и Ц. В. Л., за виновни в това, че на 26.02.2007 г., в гр. С., в съучастие помежду си като извършители, отвлекли М. К. П., от гр. С., с цел противозаконно да го лишат от свобода, като деянието е извършено от две лица, поради което и на основание чл. 142, ал. 2, т. 2, предл. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, ги е осъдил на по една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил, на основание чл. 66, ал. 1 НК - за срок от по три години, считано от влизане в сила на присъдата, за всеки от тях. Присъдил е разноски по делото, възложени в тежест на подсъдимите. С протестираното въззивно решение, Софийският апелативен съд, наказателно отделение, 8 състав, е потвърдил изцяло цитираната първоинстанционна присъда За да заключи, че наказанията лишаване от свобода, определени с проверяваната от него присъда, с приложение на института на условното осъждане, по чл. 66, ал. 1 НК, са законосъобразни и справедливи, въззивният съд е споделил изцяло изводите на първата инстанция за присъствието на многобройни смекчаващи отговорността на всеки от двамата подсъдими обстоятелства. К. такива правилно са отчетени чистото съдебно минало и добрите характеристични данни на Н. и Л., тяхното отношение към пострадалия, предхождащо деянието, наред с последвалото го некоректно поведение на последния, липсата на значителни вредни последици за пострадалия, както и младата възраст на дейците. По въпроса за последната констатация на апелативния съд, изрично поставен в протеста, касационната инстанция не може да сподели тезата на прокурора, че лица под 30-годишна възраст (съответно на 26 и 29 години към датата на деянието), не следва да бъдат считани за млади. Предвид образованието на всеки от подсъдимите (средно - за И. Н., и висше - за Ц. Л. ), към датата на деянието, и двамата са били в началото на трудовата си кариера, очевидно без изградени все още поведенчески модели в междуличностните служебни отношения, респ. умения за разрешаването на различни конфликти, възникващи в условията на работната среда, което в голяма степен е способствало за извършване на престъплението. Вярна и съответна на доказаните по делото фактически обстоятелства е и оценката, дадена от предходните инстанции, че в случая и най-лекото, предвидено в санкционната част на особената наказателноправна норма наказание (три години лишаване от свобода), е несъразмерно тежко. Затова, правилно и справедливо наказанието е отмерено, в размер под минималния, предвиден в закона, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, а именно - по една година лишаване от свобода - за всеки от подсъдимите. Законосъобразно е приложен и институтът на условното осъждане по чл. 66, ал. 1 НК, по отношение на двамата. Освен наличието на всички формални предпоставки за това, съдилищата по същество правилно са заключили, че за поправянето и превъзпитаването на И. Н. и Ц. Л. не е необходимо те да бъдат откъсвани от обичайната си семейна и социална среда, за да изтърпяват ефективно наказанията си. Установеният с присъдата изпитателен срок е определен в подходящ размер, за да осъществи и необходимата превантивна функция по отношение на всеки от дейците. По този начин, наказанията, наложени на подсъдимите, са съобразени както с реализиране целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК, така и с принципа за съответствие на наказанието с извършеното престъпление, уреден с нормата на чл. 35, ал. 3 НК. Ето защо, наказанията, наложени на подсъдимите Н. и Л., нямат характера на явно несправедливи, по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 и 2 НПК, за да обосноват ревизията на проверяваното въззивно решение в протестираната му част, с удовлетворяване на заявеното искане. Предвид гореизложеното, ВКС в настоящия си състав намери, че протестът на Апелативна прокуратура - София е неоснователен, а атакуваното с него въззивно решение, като законосъобразно и справедливо, следва да бъде оставено в сила, съобразно правомощията на касационната инстанция, по чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение