Решение № 6745 от 20.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5146/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Ц. Н. С. и Г. Н. Г. и двамата от гр. Пловдив, чрез процесуалния им представител адв. Площаков, срещу решение 3101 от 02.04.2025г., постановено по адм.д. 1365/2024г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед 24РД09 - 253 от 28.05.2024г. на кмета район Северен на община Пловдив, с която на основание чл. 225 ал. 2 т. 2 и чл. 225а ал. 1 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж "пристройка с допълнително входно стълбище към съществуваща жилищна сграда и стопанска постройка, разположена в ПИ с идентификатор 56784.504.149 по кадастралната карта и регистър на гр. Пловдив, [улица]. С решението жалбоподателите са осъдени да заплатят и разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Твърди се, че е неправилен извода на съда за законосъобразност на заповедта. Навеждат се съображения, че няма извършени нови строежи, които да са незаконни. Посочва се, че и пристройката и стълбището са в обема на съществуващата сграда, за която е издадено удостоверение за търпимост, като единствено при извършен ремонт през 2018г. са поставени изолации, сменена дограма, а стълбището е ситуирано на мястото на старото дървено стълбище, но всичко а съществувало към издаването на удостоверението за търпимост и е част от сградата. По отношение на стопанската сграда навежда съображения, че представлява поставено остъкление на навес изграден много преди 2018г. В тази връзка навежда съображения, че търпимостта на строежите, като част от самата сграда, е установена по надлежния ред и съответно е пречка за издаването на заповедта за премахването им. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта. Ответникът кметът на район Северен на община Пловдив с писмен отговор чрез процесуалния си представител юрк. Тилева изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, от надлежна страна адресат на оспореното решение, и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното решение АС гр. Пловдив е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, при издаването й не са нарушени изискванията за форма и не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Посочил е, че спорният строеж е индивидуализиран в достатъчна степен и не е налице съмнение относно обектите, предмет на заповедта. Приел е, че от доказателствата безсорно се установява, че се касае за строеж по смисъла на § 5 т. 38 ДР на ЗУТ, за чието извършване е следвало да се издаде разрешение за строеж, както и, че безспорно от събраните доказателства се установява, че спорната постройка, бетонно стълбище и стопанска сграда, са извършени без строителни книжа, поради и което описаният и нареден за премахване обект като незаконен подлежи на премахване. По отношение на твърдяната търпимост на пристройката и стълбището, включително твърдението, че същите са част от сградата, за която е издадено удостоверение за търпимост, съдът е приел, че от доказателствата това не се потвърждава, тъй като сградата, за която е издадено удостоверението за търпимост е от 58 кв.м., а с пристройката и стълбището площта става с 21,25 кв.м. повече. Посочил е, че не може безспорно да бъде установена годината на построяване на пристройката и стълбището, но след като не са включени в обема на сградата по издаденото удостоверение за търпимост от 2019г., то е приел, че най вероятно са извършени след тази година, което пък изключва приложимостта на разпоредбите на § 16 ПР на ЗУТ, както и на § 127 ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Приел е обаче, че дори да се приеме, че са извършени към 1977г. каквото твърдение има, то същите не са търпими, поради липсата на действащ за територията и имота застроителен план, съответно е направил извод за липсата на първата предпоставка по § 16 ал. 1 ПР на ЗУТ. По отношение на наредената за премахване стопанска постройка съдът е приел, че същата не е търпима както поради това, че не е извършена в релевантния период, който макар и да не може точно да бъде установен, е най вероятно след издаването на удостоверението за търпимост на сградата, както и поради това, че за територията няма действащ план за застрояване. Посочил е и че липса съгласието и договор с нотариална форма, а именно съгласие на всички съсобственици на имота, каквото е необходимо за извършване на строителство в съсобствен имот. По тези съображения е приел, че заповедта е законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Решението е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не са изяснени основани за спора факти и обстоятелства и не са събрани съответните доказателства за това, като не са и дадени указания на страните за представяне на такива доказателства. В случая е правилен извода на съда за това, че заповедта е издадена от компетентен орган и без допуснати нарушения на администартивно производствените правила, както и че безспорно е налице строеж по смисъла на § 5 т. 38 ДР на ЗУТ. Необоснован е извода на съда за това, че нареденият за премахване строеж е правилно индивидуализиран в частта, в която е наредено да бъде премахната стопанска сграда предвид доказателствата, включително заключението на приетата съдебно техническа експертиза, която установява, че се касае не за стопанска сграда, а за навес, който е остъклен. Необоснован е и извода на съда за това, че наредените за премахване строежи и в трите части пристройка към къщата, стълбище и стопанска постройка не са търпими строежи. В тази връзка съдът не е установил първия елемент от преценката за търпимост на строежите, както по § 16 и в трите му алинеи ПР на ЗУТ, така и по § 127 ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ, а именно не е установил годината на извършване на строежите. В тази връка съдът се е позовал само на посочването от вещото лице, че не може да установи годината на извършването им, като не е положил усилия да събере доказателства за времето на построяване, включително с други писмени доказателства, справки в регистри, както и със събирането на гласни доказателства. Не е указал и на страните, че за този релевантен въпрос не сочат доказателства, което също представлява нарушение. На второ място съдът не е събрал и доказателства досежно твърдението, че наредената за премахване пристройка представлява и винаги е представлявала част от сградата. Приетото от съда, че това не е така само въз основа на разминаването на квадратурите на място и нанасянето й в кадастралната карта, с каквато квадратура е посочена и в удостоверението за търпимост. Видно от доказателствата сградата е нанесена с площ от 58 кв.м. по кадастралната карта, но по нотариален акт същата е посочена с площ от 64 кв.м., което само по себе си е индикация по скоро за неточности в измерването, а не за доказателство за извършено пристрояване. Съответно не е изяснен въпроса дали действително се касае за наличие на пристройка или същата е част от сградата, като този въпрос също е относим към изясняването на спорния въпрос за търпимостта на строежите. На следващо място е неправилен извода на съда за това, че строежите не са търпими, тъй като за района липсва застроителен план. Това е така, тъй като и ЗУТ и предшестващия го ЗТСУ, предвид евентуално извършване на строежа при неговото действие, допускат строителство и в неурегулирана територия, като тогава преценката се извършва с оглед на допустимостта на строежите по правилата и нормите по устройство на територията, действали към момента на извършването им или по сега действащите норми. Такава проверка в случая не е извършена. Най накрая неправилен е извода на съда за това че строежите не са търпими, тъй като липса съгласието и договор с нотариална форма на всички съсобственици на имота, каквото е необходимо за извършване на строителство в съсобствен имот. Неотносимо в производство по установяването на търпимостта на строежите е обстоятелството за наличието или не съгласие или договор с нотариална форма за строеж в съсобствен имот, предвид предпоставките визирани в § 16 ал. 1, 2 и3 ПР на ЗУТ и чл. 127 ал. 1 ПРЗ на ЗИД на ЗУТ, в които такова изискване не е посочено. По изложените съображения оспореното съдебно решение като издадено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при непълнота на доказателствения материал, който не може да бъде попълнен само с писмени доказателства, следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да установи релевантните към спора факти и обстоятелства във връзка с твърдението за търпимост на наредените за премахване строежи, а именно година на построяване, вид и индивидуализация на същите, съответствие с правилата и нормите по устройство на територията действали при извършването на строежите или по сега действащите, както и да събере относимите за това доказателства писмени, гласни, включително с използване на специални знания, както и да укаже на страните за кои факти и обстоятелства следва да ангажират доказателства. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,