Решение № 8842 от 23.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3934/2021 г.
ВАССедмо отделение23.07.2021 г.
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение 40 от 09.02.2021 г., постановено по адм. дело 712/2020 г. по описа на Административен съд Стара Загора, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ решение от 05.11.2020 г. на зам.-министъра на околната среда и водите и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда" 2014-2020 г. за определяне на финансова корекция в тежест на РИОСВ в размер на 25% от допустимите разходи, представляващи безвъзмездна финансова помощ, по засегнатите от нарушението договори, сключени с избрания за изпълнител по обособена позиция 1 и 2 по проведената обществена поръчка участник "Интерлесомат Компания" ЕООД, както следва: договор ОПОС-09-437/28.09.2020 г., на стойност 41 000,00 лева без ДДС, и договор ОПОС-09-438/28.09.2020 г., на стойност 16 400,00 лева без ДДС.
Мотиви
Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Образувано е по касационна жалба на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ/Инспекцията) Стара Загора, представлявана от директора, чрез гл. юрисконсулт И. Станева, срещу решение 40 от 09.02.2021 г., постановено по адм. дело 712/2020 г. по описа на Административен съд (АС) Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата на инспекцията против решение от 05.11.2020 г. на зам.-министъра на околната среда и водите и ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Околна среда" (ОПОС) 2014-2020 г. за определяне на финансова корекция в тежест на РИОСВ в размер на 25% от допустимите разходи, представляващи безвъзмездна финансова помощ (БФП), по засегнатите от нарушението договори, сключени с избрания за изпълнител по обособена позиция (ОП) 1 и ОП 2 по проведената обществена поръчка участник "Интерлесомат Компания" ЕООД, както следва: договор ОПОС-09-437/28.09.2020 г., на стойност 41 000,00 лева без ДДС, и договор ОПОС-09-438/28.09.2020 г., на стойност 16 400,00 лева без ДДС. По поддържани оплаквания за неправилност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК, се претендира неговата отмяна. Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за неправомерно наложена финансова корекция. Мотивира становище, че в проведената възлагателна процедура не е допуснато соченото в акта нарушение на чл. 2, ал. 2, вр. с чл. 60, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), квалифицирано като нередност по т. 10, буква "а" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС 57 от 28.03.2017 г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г. (Наредба за посочване на нередности/Наредбата). Счита, че ръководителят на УО (РУО) е дал неправилна правна квалификация на нарушението, позовавайки се чл. 60, ал. 1 ЗОП, доколкото в случая не се установява поставеното изискване да има за адресат участник в процедурата. Поддържа, че критерият касае професионалната компетентност на член от екипа на участника, поради което би следвало фактите да се подведат под хипотезата на чл. 63, ал. 1, т. 5 ЗОП. По същество счита, че липсва нарушение, водещо до ограничаване участието на чуждестранните икономически оператори, които биха имали интерес да се включат в процедурата по възлагане, т.к. моментът, към който следва да е налице съответствието с поставените условия, е изрично регламентиран в закона, а установяването на нови факти във фазата на сключване на договор със спечелилия поръчката участник е недопустимо. Счита, че Законът за горите (ЗГ) не предвижда възможност за извършване на дейности в горски територии въз основа на еквивалентно вписване. По тези съображения поддържа, че изискването на вписване към момента на подаване на офертите е в съответствие с регламентацията на процесните обществени отношения, поради което не се явява ограничително по смисъла на чл. 2, ал. 2 ЗОП. По подробно изложените в касационната жалба доводи, моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване на спора по същество, с отмяна на оспорения индивидуален административен акт. Ответникът ръководителят на УО на ОПОС 2014-2020 г. и зам.-министър на околната среда и водите, чрез В. Димитров главен експерт, в писмен отговор, оспорва подадената касационна жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Ответникът ръководителят на УО (РУО) на ОПОС 2014-2020 г. и зам.-министър на околната среда и водите, чрез главен експерт, притежаващ юридическа правоспособност, В. Димитров, в писмен отговор, оспорва подадената касационна жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, същата е основателна. С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата на РИОСВ против решение от 05.11.2020 г. на зам.-министъра на околната среда и водите и ръководител на УО на ОПОС 2014-2020 г. за определяне на финансова корекция в тежест на РИОСВ в размер на 25% от допустимите разходи, представляващи БФП, по засегнатите от нарушението договори, сключени с избрания за изпълнител по ОП 1 и ОП 2 по проведената обществена поръчка участник "Интерлесомат Компания" ЕООД, както следва: договор ОПОС-09-437/28.09.2020 г., на стойност 41 000,00 лева без ДДС, и договор ОПОС-09-438/28.09.2020 г., на стойност 16 400,00 лева без ДДС. Решението на РУО е изпратено на бенефициера с писмо с изх. 3-007-0010-2-734/05.11.2020 г. За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че със Заповед РД-ОП-95/26.09.2018 г. на министъра на околната среда и водите и ръководител на ОПОС 2014-2020 г. на бенефициера РИОСВ е предоставена БФП в максимален размер до 547 058,82 лева, от които: 465 000,00 лева финансиране от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и 82 058,82 лева национално съфинансиране от държавния бюджет на Република България (РБ), по процедура чрез директно предоставяне на БФП BG16M1OP002-3.007 "Подобряване на природозащитното състояние на видове и типове природни местообитания на територията на мрежата Натура 2000, попадащи в национални паркове, природни паркове и поддържани резервати" от ОПОС 2014-2020 г., по приоритетна ос 3 "Натура 2000 и биоразнообразие" за проект ИСУН BG16M1OP002-3.007-0010 "Подобряване природозащитното състояние на природни местообитания 91F0 и 92A0 в поддържани резервати (ПР) "Долна Топчия" и "Балабана". В изпълнение на ангажиментите при осъществяване на разходите по проекта, РИОСВ е провела процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет "Отстраняване на инвазивни видове, почвоподготовка, засаждане и отглеждане на залесителен материал в ПР "Долна Топчия" и ПР "Балабана", с две обособени позиции. В резултат на проведената процедура по възлагане, с избрания за изпълнител по двете обособени позиции участник - "Интерлесомат Компания" ЕООД, са сключени два договора за обществена поръчка: договор ОПОС-09-437/28.09.2020 г. на стойност 41 000,00 лева без ДДС и договор ОПОС-09-438/28.09.2020 г. на стойност 16 400,00 лева без ДДС. Обществената поръчка е била предмет на последващ административен контрол, при който е констатирано, че в публикуваната от възложителя обява за събиране на оферти е заложено следното изискване: "Участникът трябва да разполага с персонал със следната професионална компетентност за изпълнение на поръчката: Експерт-лесовъд, който да е вписан в публичния регистър на ИАГ, съгласно чл. 235 от Закона за горите (ЗГ). За доказване на горепосоченото минимално изискване участникът попълва съответното поле от раздел В: "Технически и професионални способности" в част IV "Критерии за подбор" от ЕЕДОП, като предостави данни и информация относно:
имената на предложените от него технически лица;
позицията, за която е предложено лицето, съобразно минималните изисквания на Възложителя, посочени по-горе;
Данни за удостоверението по чл. 235 от Закона за горите ./г.
професионален опит. Преди сключване на договор за обществена поръчка, възложителят изисква от участника, определен за изпълнител, да представи списък на персонала, който ще изпълнява поръчката, и/или на членовете на ръководния състав, които ще отговарят за изпълнението, както и документи, които доказват професионалната компетентност на лицата. При съобразяване на приложимите материалноправни разпоредби от ЗГ, ЗОП и ЗУСЕСИФ проверяващите са счели, че в проведената възлагателна процедура е допуснато нарушение на чл. 2, ал. 2, вр. чл. 60, ал. 1 ЗОП, т.к. не е предвидена възможност за чуждестранните лица да представят еквивалентен на посоченото удостоверение по чл. 235 ЗГ документ, и вписването в регистъра по ЗГ е изискано да бъде налице към момента на подаване на офертите, а не на по-късен етап преди сключването на договора с избрания за изпълнител участник. След проведена процедура по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, в рамките на която бенефициерът е подал своето възражение, РУО е издал оспорения административен акт, с който, възприемайки изцяло изводите, обективирани в изпратеното до бенефициера уведомление, е индивидуализирал нарушените национални разпоредби, както следва: чл. 2, ал. 2, вр. с чл. 60, ал. 1 ЗОП, квалифицирайки ги като нередност по т. 10, буква "б" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности, обосноваваща определянето на финансова корекция в размер на 25 % от допустимите разходи по засегнатите от нарушението договори. Въз основа на установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба на общностно и национално ниво съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган и при спазване на процедурата по чл. 73 ЗУСЕСИФ. При преценка за съответствието на наложената финансова корекция с материалния закон, съдът е съобразил регламентацията в ЗГ, релевантните разпоредби от ЗОП и ЗУСЕСИФ и приложимите подзаконови нормативни актове, като ги е тълкувал с оглед твърденията за наличие на нередност по т. 10, буква "б" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности. Приел е, че с анализираното изискване е създадена необоснована административна тежест за чуждестранните участници в процедурата, доколкото, на първо място от тях е изискано представяне на данни за удостоверение, издадено по реда на ЗГ, без предвидена възможност за деклариране на информация относно вписване в еквивалентен чуждестранен регистър, и на второ място защото съответствието с процесното изискване за вписване в регистъра по ЗГ следва да е налице към момента на подаване на офертите, към който момент те все още нямат сигурност, че ще бъдат избрани за изпълнители. Възлага се задължение за разходване на ресурс времеви и финансов, което би могло да окаже възпиращ ефект спрямо потенциалните участници от други държави. Изискването за подобно вписване, според решаващия състав, е допустимо по ЗОП и обосновано с оглед предмета на обществената поръчка, но следва да се поставя единствено към избрания за изпълнител участник. По тези съображения съдът е стигнал до извод за установеност на сочените в акта нарушения на ЗОП и е отхвърлил подадената от РИОСВ жалба срещу оспореното решение на РУО на ОПОС 2014-2020 г. Решението е неправилно. Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, спазването на формата и процедурата по издаването му, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Спорна е правната интерпретация на установените от първоинстанционния съд факти в контекста на упражненото от административния орган властническо правомощие и по-конкретно дали липсата на предоставена от възложителя възможност за доказване на съответствието с изискване за вписване в регистъра по чл. 235 ЗГ, чрез еквивалентно удостоверяване на аналогична правоспособност, придобита в друга държава-членка на Европейския съюз (ЕС), противоречи на правилото по чл. 60, ал. 1 ЗОП, според чието предписание възложителите имат право да изискват от кандидатите или участниците да са вписани в търговския регистър и/или в съответен професионален регистър, а за чуждестранни лица в аналогични регистри съгласно законодателството на държавата членка, в която са установени. Спорно между страните е и дали вписването в регистъра по чл. 235 ЗГ е допустимо да се изисква още към момента на подаване на офертите, или с оглед избягване възлагането на допълнителни административни тежести и разходване на времеви и финансов ресурс, вписването може да се извърши и след този момент, а именно преди сключването на договора за възлагане на обществената поръчка с избрания за изпълнител участник. Процедурите за възлагане на обществени поръчки, уредени в ЗОП, са способ за задоволяване на потребностите на възложителите с предмет строителство, услуги или доставки на стоки, при ефективно разходване на публичните средства, средствата, предоставяни от европейските фондове и програми и тези на дружествата и предприятия, които са възложители по смисъла на ЗОП. При възлагане на обществена поръчка възложителят има право да извърши проверка на годността и потенциала на участниците да изпълнят поръчката, използвайки за целта подходящи критерии за подбор. Чрез тях по същество възложителят определя минимални изисквания за допустимост на участниците във връзка с участието им в процедурата за възлагане на обществена поръчка, за да прецени способността на всеки от тях да изпълни точно поръчката, в случай, че бъде избран за изпълнител. В рамките на оперативната самостоятелност на възложителя е да определи предмета на поръчката и изискванията към потенциалните участници, като при спазване на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗОП е необходимо същите да не ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. В този смисъл преценката за законосъобразност на извършената финансова корекция, чрез отмяна на финансова подкрепа със средства от ЕСИФ, е обусловена от проверка доколко възложителят при въвеждане на изискванията и критериите за допустимост е спазил границите на оперативната самостоятелност и не е нарушил забраната, въведена с императивната разпоредба на чл. 2, ал. 2 ЗОП. В конкретния случай нарушенията са фактически обосновани с твърдението, че от страна на РИОСВ в качеството му на възложител е поставено изискване участникът да разполага с експерт-лесовъд, който към момента на подаване на офертите да бъде вписан в регистъра по чл. 235 ЗГ и още на този етап от процедурата да притежава удостоверение, от което да е видно това обстоятелство. Не е предвидена възможност за доказване съответствието с посоченото изискване от чуждестранни участници, разполагащи с документи, удостоверяващи аналогична правоспособност, придобита в държавата-членка на ЕС, в която са регистрирани. С оглед императивното предписание на чл. 60, ал. 1 ЗОП, описаните факти са възприети от РУО като нарушение в проведената процедура по възлагане на обществена поръчка. Обективността на фактическите констатации не се оспорва от касатора и се установява от представените по делото писмени доказателства, в т.ч. документацията за участие. Предмет на преценка е дали моментът, към който се изисква да е налице съответното вписване, както и липсата на възможност за представяне на данни за еквивалентно вписване, както сочи РУО, са дискриминационни по смисъла на т. 10 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередностите условия, които водят до необосновано ограничаване участието на чуждестранни икономически оператори в процедурата по възлагане.