Решение № 10128 от 6.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2993/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници"/АМ/ , чрез процесуален представител юрк. Йорданова против Решение 113/15.01.2021г., постановено по а. д. 960/2020 г. по описа на Административен съд-Пловдив. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна издадена от касатора Заповед 3295 от 22.04.2020 г., с която е прекратено служебното правоотношение на Г. Георгиев в Агенция "Митници", на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл. Недоволен от решението, директорът на Агенция "Митници" го обжалва чрез процесуалния си представител. Счита решението за неправилно като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и необосновано. Моли отмяната му и постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се отхвърли първоначалната жалба на Георгиев . Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Г. Георгиев чрез процесуалния си представител адв. Кемалов, счита касационната жалба за неоснователна.Претендира присъждане на направените разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура застъпва становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, за да се произнесе, възприе изцяло установеното от фактическа страна от състава на АС-Пловдив, което не се оспорва от страните. Фактически, с касационната жалба се оспорват правните изводи на съда. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Доводите за необоснованост на решението касаят правния извод на АС -Пловдив, че не са налице материалноправните предпоставки по чл.103,ал.1,т.1 ЗДСл- не се установява валидна и действителна воля на Георгиев за прекратяване на служебното правоотношение. Установена е следната фактическа обстановка Георгиев е заемал по служебно правоотношение длъжността директор на дирекция Митническо разузнаване и разследване в Централно митническо управление, считано от 04.09.2017г. Със Заповед за изменение на служебното правоотношение 2212 от 07.01.2019г. Георгиев е преназначен на длъжност главен директор на главна дирекция Митническо разузнаване и разследване в Централно митническо управление. Установено е , че в кадровото досие на служителя се съдържа документ, именуван заявление, адресирано до директора на Агенция Митници, с дата 21.04.2020г., подписано от Георгиев и с което е отправено предложение за прекратяване на служебното правоотношение, считано от 22. 04. 2020 год. Същото е заведено с регистрационен номер 32- 117 503/22.04. 2020г.; с поставена резолюция Да , с положени саморъчен подпис и щемпел на датата- 22.04.2020 г. под резолюцията. Въз основа на заявлението е издадена оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 103,ал.1,т.1 ЗДСл., считано от 22.04.2020 година. Спорните въпроси, разгледани от първоинстанционния съд, са: надлежно ли е извършена регистрацията на подаденото заявление за прекратяване на служебното правоотношение и налице ли е взаимно съгласие между страните, постигнато свободно , несъмнено и без колебание- за прекратяване на служебното правоотношение помежду им. Въз основа на цялостен анализ на събрания доказателствен материал- правилник за вътрешния трудов ред в АМ ; правила за вътрешния оборот на електронни документи на електронен носител и заключение на съдебно- техническа експертиза за извършена проверка в деловодната система АИДА на АМ- съда заключава, че заявлението, съдържащо предложение за прекратяване на служебното правоотношение не е надлежно регистрирано- по начин не позволяващ по несъмнен начин да се установи от кого и кога е депозирано; дали е заведено преди или след отразяване на съгласие със същото. На тази плоскост извода на съда е, че не се установява по несъмнен начин волята на Георгиев за прекратяване на служебното правоотношение- да е взета и изразена свободно, с желание да стигне до другата страна по служебното правоотношение. Решението е неправилно. За да са налице материалноправните предпоставки по чл. 103, ал. 1, т. 1 ЗДСл., следва да е налице безспорно взаимно съгласие на двете страни по правоотношението - от органа по назначаването и на държавния служител. Същото е изразено писмено в отправено заявление от Георгиев , заведено с регистрационен номер 32- 117 503/22.04. 2020г.;. до директора на Агенция Митници , с която служителят изрично е заявил, че желае да бъде прекратено служебното му правоотношение по взаимно съгласие на страните, считано от 22.04.2020 г. Молбата е подписана лично от служителят и заведена в регистъра за входящите заявления при АМ. Служителят не оспорва авторството на положеният в молбата с искане за прекратяване на служебното правоотношение подпис. Твърди, че така подписаният от него документ, не е изготвен от него, нито е внесен лично на 21.04.2020,респективно 22.04.2020 г. , нито от упълномощено лице. Отделно от изложеното, твърди, че не е спазен 10 дневният срок по чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл. и служителят не е уведомен от органа по назначаване, че предложението му е прието. Материалноправните предпоставки по чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. за прекратяване на служебното правоотношение по взаимно съгласие на двете страни са изпълнени, според настоящата съдебна инстанция. На 21.04.2020 г. Георгиев е подписал писмено заявление за прекратяване на служебното правоотношение до директора на АМ по взаимно съгласие.. На 22.04.2020г. заявлението е регистрирано и директора на АМ е поставил резолюция "Да", следователно е взето отношение по така направеното заявление от служителят в 10 дневен срок от получаването му. Процедурата е спазена, в 10 - дневния срок от подаване на заявлението е налице произнасяне от страна на органа по назначаването, който е приел предложението с поставяне на резолюция за съгласие на 22.04.2020 г., от който момент предложението е неоттегляемо. Незаконосъобразни са изводите на съда за липсата на свободно изразена воля и доказателства, че заявлението е достигнало до ответната страна. Предвид изложеното единственият обоснован и законосъобразен извод е, че към момента на издаване на заповедта е било налице взаимно съгласие между страните по служебното правоотношение за прекратяване - тоест налице са материалноправните предпоставки на чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл. Административният орган не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила и оспорената заповед не противоречи й на целта на закона - а именно при наличие на взаимно съгласие между органа по назначаването и държавния служител за прекратяване на служебното правоотношение, последното да бъде прекратено. Като е приел обратното, административния съд е постановил необосновано и материално незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде отхвърлена жалбата срещу оспорената заповед, предвид липсата на отменителни основания по чл. 146 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,