Решение № 9546 от 11.10.2023 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от кмета на Община Генерал Тошево, чрез адв.М. Пенчев, срещу решение 45/09.02.2023г., постановено по адм. дело 401/2022г. по описа на Административен съд Добрич, с което е отменен негов мълчалив отказ да се произнесе по заявление вх. ТР-06-05-5524 от 07.05.2021г., подадено от В. Тодоров и Т. Тодоров, за издаване на заповед за прокарване на временен път, който да осигури достъп до имота им УПИ ХVIII-604, кв.64 по РП на гр.Генерал Тошево. Счита решението за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди недопустимост на първоинстанционната жалба поради просрочие. Развива доводи, че с прокарването на временен път ще се засегнат заварени сгради и постройки на трети лица, които не са дали съгласие за прокарването му. Иска се отмяната му, с присъждане на разноските по делото.С оглед изхода на спора, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от другата страна. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Ответниците В. Тодоров и Т. Тодоров, чрез адв.К. Николова, в писмен отговор, изразяват становище и развиват подробни доводи за неоснователност на касационната жалба. Молят решението да бъде потвърдено. Претендират присъждане на направените пред касационната инстанция разноски. Не се явяват и не се представляват в съдебно заседание. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Процесното съдебно производство е започнало по жалба на В. Тодоров и Т. Тодоров, срещу мълчалив отказ на кмета на Община Генерал Тошево да издаване, на осн. чл.190, ал.6 от ЗУТ, заповед за прокарване на временен път, който да осигури достъп до имота им УПИ ХVIII-604, кв.64 по РП на гр.Генерал Тошево. За да отмени оспорения акт и върне преписката на кмета на Генерал Тошево за произнасяне по депозираното до него заявление вх. ТР-06-05-5524 от 07.05.2021г., подадено от В. Тодоров и Т. Тодоров, съдът приема, допустимост на жалбата поради липса на произнасяне от компетентния административен орган с изричен акт в срока по чл. 57, ал. 1 АПК, като обосновава този извод със събрани доказателства по фактите, че заявлението с искането за прокарване на временен път е подадено на 07.05.2021г., 14-дневния срок за произнасяне на административния орган е изтекъл на 21.05. 2021 г., петък /присъствен ден/, едномесечния срок по чл. 149, ал. 2 от АПК за обжалване на мълчаливия отказ изтича на 21.06.2021 г., а в случая жалбата е подадена преди това, на 08.06.2021г. по пощата. Установил, че в заявлението си искателите са вписали изрично, че молят за издаване на заповед по реда на чл. 190, ал. 6 от ЗУТ за прокарване на временен път за осигуряване на достъп до собствения им недвижим имот УПИ ХVІІІ- VІІІ-604, кв. 64 по РП на гр.Генерал Тошево, като представили нотариални покани по преписката, от които се установява липсата на съгласие между заинтересуваните собственици на поземлени имоти, съответно липсата на писмен договор между заинтересуваните собственици на поземлени имоти с нотариална заверка на подписите, както и предходно подадена на 11.09.2020 г. молба от В. Тодоров до кмета на общината, с направено искане за издаване на заповед за временен път до процесния имот и приложена към нея обяснителна записка, изготвена от инженер, по която също няма произнасяне. Установил, че процесното искане не е разгледано, нито административният орган е изпълнил задължението си по чл.30, ал.1 и ал.2 от АПК, в случай, че прецени, да изиска отстраняване на недостатъците в подаденото до него писмено искане. Съдът извел правни изводи, че жалбата е подадена срещу годен за оспорване административен акт, изразен в непроизнасяне на компетентния административен орган - кмета на общината, в случай, когато същият има задължение да се произнесе по направено пред него искане за издаване на заповед по реда на чл. 190, ал. 6 от ЗУТ, която безспорно представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Липсата на произнасяне в срока по чл. 57, ал. 1 от АПК вр. с чл. 190 от ЗУТ, е формирало мълчалив отказ на кмета на Община Генерал Тошево по подаденото на 07.05.2021 г. заявление. Относимите за спора факти са установени от съда след анализ на приетите по делото доказателства. Въз основа на тях съдът е стигнал до извод, че по подаденото до органа искане липсва произнасяне, поради което е формиран мълчалив отказ, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. Така постановеното решение е недопустимо. Касационната инстанция споделя изцяло мотивите на първостепенния съд, че по подаденото до органа искане липсва произнасяне, поради което е формиран мълчалив отказ, подлежащ на оспорване. Жалбата срещу мълчаливия отказ обаче е просрочена. Със заявление вх. ТР-06-05-5524 от 07.05.2021г., подадено от В. Тодоров и Т. Тодоров, до кмета на Генерал Тошево е поискано издаване, на осн. чл.190, ал.6 от ЗУТ, заповед за прокарване на временен път, който да осигури достъп до имота им УПИ ХVIII-604, кв.64 по РП на гр.Генерал Тошево. Липсва произнасяне от компетентния административен орган с изричен акт в 14-дневния срок за произнасяне по чл. 57, ал. 1 от АПК, което обосновава извод за формиран мълчалив отказ, който е трябвало да се произнесе до края на 21.05. 2021 г., петък /присъствен ден/.