Решение № 16846 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15008/2011 г.

Решение № 16846 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15008/2011 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 267, ал. 8 от Изборния кодекс, във връзка с чл. 208 - чл. 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Шенол Шабан Кадир от с. Лозенец, Община - Крушари, подадена чрез пълномощник адв. Даниел Маринов против решение № 181 от 18.11.2011 г. по адм. д. № 800/2011 г. на Административен съд - Добрич, с което е потвърдено решение № 138 от 31.10.2011 г. на Общинска избирателна комисия /ОИК/ - с. Крушари, с което е обявен изборният резултат за избор на кмет на кметство с. Лозенец, проведен на 30.10.2011 г. Излага доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че са допуснати нарушения на изборния процес по чл. 3, ал. 4 от ИК и допускане до гласуване на лица, които не отговарят на изискванията на закона за уседналост. Излага, че съдът не е съобразил, че е допусната до гласуване Фатме Тосин Мустафа, която няма право да гласува, поради липса на постоянен адрес, с което е нарушен чл. 46, ал. 3 от ИК. Моли, да бъде отменено обжалваното решение. Ответникът - Общинска избирателна комисия - с. Крушари, редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Ответникът - Мюзекяр Салим Ахмед, редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Заинтересованата страна - ПП "Единна народна партия", редовно призована не се явява и не взема становище по жалбата. Заинтересованата страна - ПП "Движение за права и свободи", чрез пълномощника си адв. Диана Далакманска, в съдебно заседание и писмена защита оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение, с искане да бъдат присъдени направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Излага, че решението е правилно, като изложените от съда мотиви и правни изводи съответстват на доказателства и законовите норми и следва да се възприемат. Смята, че разликата в гласовете между избрания за кмет и касатора е 2 гласа и е неоснователен доводът, че е нарушен чл. 3, ал. 4 от ИК, като доказателство за това са удостоверенията за постоянен адрес изпратени с писмо № ПО-02-5625 на служба ГРАО, от които е видно, че седем от посочените за неправилно гласували имат постоянен адрес и адресната им регистрация е направена преди повече от шест месеца от датата на избора. Излага, че не е допуснато и съществено нарушение с оглед отказа да бъдат разпитани свидетели, което не обуславя неправилност на решението, тъй като съдът законосъобразно е преценил за недопустимо оборването на резултатите посочени в официалните документи /протокола от комисията и удостоверенията на ГРАО/ със свидетелски показания /арг. чл. 164, ал. 1-ва т. 3 ГПК /. По възражението за "забранителен списък" на гласоподавателите смята, че съдът законосъобразно е приел, че не следва да обсъжда с оглед родовата подсъдност на този спор пред Районния съд - чл. 48, ал. 1 от ИК. Излага, че обжалваното решение не страда от пороците на чл. 209, т. 3 АПК и следва да се остави в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 267, ал. 8 от ИК и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С решение № 181 от 18.11.2011 г. по адм. д. № 800/2011 г. на Административен съд - Добрич, е потвърдено решение № 138 от 31.10.2011 г. на Общинска избирателна комисия - с. Крушари, е обявен изборния резултат за избор на кмет на кметство с. Лозенец, проведен на 30.10.2011 г. С обжалваното решение съдът е приел, че при провеждане на избора за кмет на с. Лозенец не са допуснати съществени нарушения, които да обуславят опорочаване на изборния процес и да влияят на изборния резултат, поради което е потвърдил решението за обявяване на избора за кмет. Касационният жалбоподател е изложил доводи за наличие на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение приема доводите на касационния жалбоподател за неоснователни, като в съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК, първоинстанционният съд е преценил всичките доказателства по делото и е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства и върху приложимия материален закон. Производството на основание чл. 267, ал. 1 от ИК е образувано пред административния съд по жалба на Шенол Шабан Кадир кандидат за кмет на с. Лозенец, Община - Крушари издигнат от ПП "Единна народна партия" против решение № 138 от 31.10.2011 г. на Общинска избирателна комисия - с. Крушари, с което е обявен изборния резултат за избор на кмет на кметство с. Лозенец, като за избран е обявен - Мюзекяр Салим Ахмед, издигнат от ПП "Движение за права и свободи". Установена е процесуалната легитимация на жалбоподателя и допустимостта на жалбата. По съществото на административноправния спор е установено, че по протокол от 30.10.2011 г. на ОИК - Крушари, въз основа на протокола на СИК, са отразени резултатите от гласуването, като от общо гласувалите 308 избиратели, за действителни гласове /бюлетини/ са определени - 292, а за недействителни - 16. От действителните гласове за жалбоподателя Шенол Шабан Кадир са гласували 145, а за Мюзекяр Салим Ахмед - 147. В протоколите на СИК и ОИК е отразено, че няма жалби и възражения при провеждане на избора. Въз основа на протокола на ОИК с решение № 138 от 31.10.2011 г. е обявен резултатът от избора. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за нарушение на материалния закон при приложение на чл. 3, ал. 4 от ИК. Обективно съдът е съобразил материалноправните предпоставки за упражняване на активно избирателно право и е извършен контрол за законосъобразност относно допускане на лица, които не отговарят на законовите изисквания. След извършени справки в ГРАО и представени удостоверения, правилно съдът е приел, че избирателните списъци са съставени в съответствие с чл. 41, ал. 2 от ИК, при съобразяване наличието на предпоставките по чл. 3, ал. 4, във връзка с § 1, т. 4 от ДР на ИК относно лицата, за които жалбоподателят твърди, че са допуснати до гласуване в нарушение на посочените изисквания. Принципът за "уседналост" не е легално дефиниран, но нормативно е заложено изискването по § 1, т. 4 от ДР на ИК за упражняване на активното избирателно право, избирателят да е "живял най-малко през последните 6 месеца в съответното населено място". Последователна е практиката в тази връзка на Конституционни съд по Решение № 3/2001 г. по к. д. № 16/2000 г. и Решение № 4/2011 г. по к. д. № 4/2011 г. относно въвеждането на изискване за "живеене" в съответно населено място и възможността за упражняване на правото на българските граждани да избират по силата на чл. 42, ал. 1 от Конституцията на Р. България. Изводите на решаващият съд относно спазването на изискването за конкретно посочените лица от жалбоподателя съответстват на законовото изискване и на конкретните фактически установявания. Освен това в съответствие с № 10, ал. 3 от ПЗР на ИК - при произвеждане на изборите за президент и вицепрезидент на републиката и изборите за общински съветници и кметове през 2011 г., право да избират общински съветници и кметове имат българските граждани и гражданите на друга държава - членка на Европейския съюз, които са живели най-малко през последните 4 месеца в съответното населено място, като разпоредбите на чл. 3, ал. 4 и § 1, т. 4 се прилагат съответно към дата 4 месеца. Следователно при провеждане на изборите за 2011 г. за упражняване правото на избирателя да избира в съответното населено място е приложим срока от 4 месеца за "уседналост". Неоснователни са възраженията за незаконосъобразност по отношение изводите на съда за допуснато нарушение по чл. 46, ал. 3 от ИК. Установено е в производството, че е допусната до гласуване Фатме Тосун Мустафа, която е с постоянна адресна регистрация в с. Лозенец от 10.08.2011 г., като е дописана в избирателния списък в изборния ден. Съдът законосъобразно е приел с оглед фактическото установяване, че лицето Фатме Мустафа е допусната до гласуване в нарушение на чл. 46, ал. 3 от ИК, но е съобразил, че това нарушение не е съществено по отношение на крайния изборен резултат и с оглед извършена цялостна проверка на изборния процес, при която не са установени нарушения. Действително при упражняването на правото да избира от гласоподавател в нарушение на чл. 46, ал. 3 от ИК е допуснато нарушение на изборния процес, при което гласуване обаче не може да се установи при отчитане на изборния резултат дали този вот е действителен или не, както и ако е действителен по отношение на кой от кандидатите е даден. В случая административният съд, макар и при липса на правно основание е приел, че дадения вот следва да се приспадне от действителните гласове на избрания кандидат, но който безспорно е недействителен и не следва да се отразява в изборния резултат. След приспадане на този вот от броя на действителните гласове в полза на избрания кандидат, в случая не се променя изборния резултат, обявен по реда на чл. 246, ал. 6 от ИК, и за избран е обявен кандидата получил най-много действителни гласове. Съгласно трайната практика на Върховния административен съд не всички нарушения на избирателния процес водят до недействителност на избора, а само съществените такива. Съществени са тези нарушения, при които, ако не са били допуснати, констатираният изборен резултат би бил различен. По тези съображения настоящият съдебен състав приема за законосъобразен извода на административния съд, че не е допуснато съществено нарушение, което да промени обявения изборен резултат. Следва да се отбележи, че съдът е извършил и цялостен контрол за законосъобразност на изборния процес в съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК, при който не е установил нарушения обуславящи извод за недействителност на избора. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са допуснати твърдените от касатора нарушения обуславящи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и при проверката в съответствие с чл. 218 от АПК не се установиха пороци на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса и с оглед направеното искане от пълномощника на заинтересованата страна ПП "Движение за права и свободи" за присъждане на разноски по делото, в съответствие с чл. 143, ал. 4 от АПК следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати на ПП "Движение за права и свободи" разноски по делото за един адвокат в размер на 600,00 лева по договор за правна защита и съдействие № 70166 от 30.11.2011 г. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение