Решение № 4071 от 16.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9311/2024 г.

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. И. Д. и С. И. Д., двете чрез адв. К. Стоянова като процесуален представител, против Решение 942 от 17.07.2024 г., постановено по адм. дело 79/2024 г. по описа на Административен съд София област. В касационната жалба се релевира касационното основание по чл. 209, т. 3 от АПК неправилност на съдебното решение, поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Отрича се наличието на правни и фактически основания за издаване на процесната заповед с доводи за това, че ПУП по чл. 16, ал. 1 ЗУТ е приет в частен интерес. Оспорва се законосъобразността на проведената процедура за съобщаване на ПУП и за оценяване на засегнатите имотите. Възразява се срещу местоположението на новообразувания имот, което не отговаря на изискванията на чл.16, ал.4 ЗУТ. Прави се искане за отмяна на оспореното съдебно решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да се обяви нищожността на решение 1006 по Протокол 28/22.06.2017г. на ОбС-Самоков за одобряване на ПУП по чл.16, ал.1 ЗУТ, както и да се обяви нищожността или да се отмени обжалваната заповед по чл.16, ал.6 ЗУТ. Изложените оплаквания и искания се поддържат в съдебно заседание от адв. Стоянова, както и в представени писмени бележки. Претендират се разноски по приложен списък. С молба от 13.12.2024 г., поддържана устно и в представените писмени бележки, жалбоподателките са предявили и искане на основание чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Република България, за сезиране на Конституционния съд за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 16 ЗУТ. Твърди се несъответствие с чл. 17, ал. 1 и ал. 5 от Конституцията на Република България (КРБ), предвиждащи защита на правото на собственост и ограничения за принудително отчуждаване. Ответникът - кметът на Община Самоков, чрез пълномощника си юрк. Д. Оцетова, в писмен отговор и устно в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба като счита оспореното решение за обосновано и правилно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на касаторите. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на С. И. Д. и С. И. Д. срещу Заповед 01-2563/29.12.2023 г. на кмета на Община Самоков, с която на основание чл. 16, ал. 6 от ЗУТ и във връзка с влязъл в сила подробен устройствен план-план за регулация и застрояване по чл. 16, ал. 1 ЗУТ за землището на [населено място], одобрен с решение 1006 по Протокол 28 от 22.06.2017 г. на Общински съвет Самоков, нарежда жалбоподателките като собственици на ПИ 048132 по КВС за землището на [населено място], местност [заличен текст] , с площ 1,800 дка, да придобият право на собственост върху УПИ XІI, кв. 72 по плана на [населено място], представляващ ПИ с идентификатор 16599.47.544 по КККР, с площ от 1385 кв. м. и пазарна стойност 1792,48лв., при описани граници и съседи. За да отхвърли оспорването, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Излага съображения, че с оспорения акт се конкретизира имота на жалбоподателките в съответствие с влезлия в сила ПУП-ПРЗ, процедиран на основание чл. 16, ал. 1-6 ЗУТ, отразява се регулационния му режим, създаден с този план, като се индивидуализира точно новообразувания УПИ с описание на границите и определяне на идентификатора му съгласно § 5, т. 12 от ДР на ЗУТ. Във връзка с възраженията относно основанията за изработване и одобряване на ПУП по чл. 16 ЗУТ, площта на новообразувания имот, вкл. пространствения обхват на правото на собственост върху новообразувания имот, съдът се позовава на вещноправното действие на плана по чл. 16, ал. 1 ЗУТ, който е влязъл в сила по отношение на процесния имот поради неупражнено право на оспорване от страна на жалбоподателките. С горните доводи е отказано произнасяне по наведените от тях оплаквания срещу законосъобразността на решението на ОбС - Самоков за приемане на плана по чл.16, ал.1 ЗУТ по реда на косвения съдебен контрол. Обосноваван е извод, въз основа на заключение на вещо лице, че индивидуализирания имот в оспорената заповед е напълно идентичен с новообразувания имот по плана, с което се считат за изпълнени изискванията на чл. 16, ал. 6 ЗУТ. По горните съображения, съдът отхвърля предявената жалба срещу заповедта на кмета на община Самоков. Решението е валидно, допустимо и правилно. Оспореният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон и е обоснован от анализа на събраните доказателства. Не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 16, ал. 6 от ЗУТ въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план - план за регулация и застрояване за част от землището на [населено място], община Самоков, одобрен на осн. чл. 16, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно визираната разпоредба, с подробен устройствен план за територии с неурегулирани поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа регулация по предходен устройствен план се определят необходимите площи за изграждане на обектите на зелената система, на социалната и на техническата инфраструктура - публична собственост. В случая ПУП-ПРЗ е приет с Решение 1006 по Протокол 28/22.06.2017г. на Общински съвет Самоков, за неурегулирана територия, като са одобрени план на улична регулация и парцеларни планове за пътна връзка и за мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура /водопровод и електропровод/. Безспорно е, че решението за одобряване на плана е съобщено чрез обнародване в ДВ, не е обжалвано в частта за процесния имот и е влязло в сила. Следва заявление на засегнатите собственици вх. СЗ-40/11.12.2023г. и издаване на процесната заповед по чл. 16, ал. 6 ЗУТ за индивидуализиране на новообразувания с плана УПИ, като с разпоредбата е въведено изискването, индивидуализацията да е идентична с обективираното в плана по отношение на конкретния УПИ. Противно на изложените от касаторите доводи, от представените доказателства, в това число и от приетото заключение на СТЕ, е видно, че нормативно установената процедура по издаване на оспорената заповед е спазена и са осъществени изискуемите предпоставки. По делото е установено, че в процесния случай има влязъл в сила ПУП - ПРЗ по чл. 16, ал. 1 от ЗУТ. От горното следва, че вещноправното действие на ПУП - ПРЗ е настъпило, като жалбоподателките са придобили собствеността върху новообразувания УПИ XІI. Отчуждената от ПИ 048132 по КВС на землището, площ е 24,07 %, т. е. в рамките на допустимите до 25 % по чл. 16, ал. 1, изр. 2 ЗУТ, като е изготвена и пазарна оценка на имотите в обхвата на ПУП, приета с протокол 4А/07.07.2016г. на комисия по чл.210, ал.1 ЗУТ. Видно от заключението на вещото лице, с процесната заповед се индивидуализира точно по площ и граници урегулирания поземлен имот, отреден с ПУП-ПРЗ за жалбоподателките. Действително, същият не е разположен в местността, в която се е намирал имотът им, което процедиране обаче е допустимо съгласно разпоредбата на чл.16, ал.4, изр. първо ЗУТ. Органът е описал границите и е определил идентификатор на новообразувания УПИ съгласно § 5, т. 12 ДР ЗУТ. Следователно процесната заповед напълно съответства на влезлия в законна сила план по чл. 16, ал. 1 от ЗУТ, а изводът на съда за материална законосъобразност на същата, е правилен, както и оспореното съдебно решение. По отношение оплакванията в касационната жалба, се констатира, че същите са поддържани и в производството пред административния съд, който им е дал отговор с обжалваното решение. Изложените мотиви се споделят изцяло от настоящия състав на касационната инстанция, която на осн. чл.221, ал.2 АПК препраща към тях. Безспорен факт е влизането в сила на одобрения по реда на чл. 16, ал. 1 ЗУТ, ПУП, т.е. налице е стабилен административен акт, който не е предмет на висящото производство. Както правилно е приел административният съд, инцидентен съдебен контрол, включително за валидност по реда на чл.17, ал.2 ГПК, по отношение решението на общинския съвет, с който планът по чл. 16, ал. 1 ЗУТ е одобрен, е недопустим. Още повече, че пред настоящата инстанция е представено решение 2180/05.03.2025 г. на ВАС по адм. дело 10035/2024 г., с което се установява, че е отхвърлена жалба, предявена срещу горното Решение 1006 по Протокол 28/22.06.2017г. на Общински съвет Самоков с оплаквания за нищожност на същото. Страните по това дело са различни от страните по настоящото дело, но предметът на оспорване е същият административен акт. Последният е издаден на основание чл.16, ал.1 ЗУТ и е съобщен чрез обнародване в Държавен вестник, с оглед на което следва да намери приложение разпоредбата на чл.218, ал.11 ЗУТ. Същата предвижда, че решението на съда по дела, образувани по оспорване на индивидуални административни актове за одобряване на устройствени планове, чието съобщаване е извършено чрез обнародване в "Държавен вестник", има сила по отношение на всички заинтересувани лица. Безспорно е в случая, че жалбоподателките имат качеството на заинтересовани лица по см. на чл.218, ал. 11 ЗУТ и са обвързани от субективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, с което е разрешен спорът за валидността на акта. Пререшаването на последния е недопустимо. Както се посочи, решението за приемане на ПУП-ПРЗ по чл.16, ал.1 ЗУТ е стабилен административен акт и е предпоставка за издаване на заповед по чл. 16, ал. 6 ЗУТ, каквато е оспорената в първоинстанционното производство. След като подробният устройствен план е влязъл в сила при такъв размер и местоположение на имота, недопустимо е със съдебно решение, постановено по жалба срещу заповед по чл. 16, ал. 6 ЗУТ, да се подлага на контрол предвиждането в него. Заповедта по чл. 16, ал. 6 ЗУТ само констатира регулационния режим на имота на собственика, създаден с влезлия в сила ПУП. С този административен акт се индивидуализират точно новообразуваните урегулирани поземлени имоти. Със заповедта не се признават, нито се отнемат вещни права различни от тези, създадени с влезлия в сила ПУП. Административният орган е обвързан от данните по плана и е длъжен да се ограничи в рамките на съдържанието на влезлия в сила ПУП, както в процедирано в случая. Пазарната оценка на засегнатите имоти, определена в административното производство по одобряване на плана, се съобщава по реда на съобщаване на последния и не подлежи на самостоятелно оспорване, а се проверява само при надлежно упражнено право на оспорване на приетия план, каквото в случая не е предприето от жалбоподателките. Предвид изложеното, в настоящото производство е недопустимо да се преценява дали ПУП-ПРЗ е одобрен при наличие на предвидените в чл.16, ал.1 ЗУТ основания; дали процедурата по оценяване на засегнатите имоти и за съобщаване на акта за приемане на плана е проведена законосъобразно и дали планът е приет в частен интерес, вместо за обезпечаване на публични нужди, каквито оплаквания са наведени от касаторите. По горните съображения, като е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, административният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. Неоснователно е искането за сезиране на Конституционния съд (КС) за установяване противоконституционност на разпоредбата на чл.16 ЗУТ като несъответстваща на чл. 17, ал. 1 и ал. 5 от Конституцията на Република България (КРБ), предвиждащи защита на правото на собственост и ограничения за принудително отчуждаване, а процедурата по съобщаване на акта по чл.16,ал.1 ЗУТ чрез обнародване в Държавен вестник - като нарушаваща правото на защита на засегнатите лица. Искането е направено във връзка с изложените от жалбоподателите в първоинстанционното производство доводи относно нищожността на решение 1006/22.06.2017г. на Общински съвет - Самоков, с което е одобрен ПУП ПРЗ по чл. 16, ал. 1 ЗУТ. Съгласно чл. 150, ал. 2 КРБ, всеки съд по искане на страна по делото или по своя инициатива може да сезира КС при установено от него несъответствие между закон, приложим по конкретното дело, и Конституцията. В случая не са налице горните предпоставки. Настоящият състав приема, че искането за сезиране на КС е неотносимо към предмета на спора заповед по чл.16, ал.6 ЗУТ, а към обжалването на друг административен акт решението за одобряване на ПУП-ПРЗ, в което наведените доводи, обосноваващи упражняването на правомощието по чл.150, ал.2 КРБ, биха подлежали на обсъждане от съда. Предвид изложеното, искането за сезиране на КС като неоснователно следва да се отхвърли. При този изход на спора, искането на ответника за присъждане на разноски съставляващи юрисконсултско възнаграждение, е основателно, като размерът на същите съдът определя на 100, 00 лв., платими от жалбоподателките. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,