Решение № 4664 от 30.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11709/2011 г.

Решение № 4664 от 30.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11709/2011 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Алексей Сергеевич Волчек, гражданин на Руската федерация срещу решение № 3143/27.06.2011 г. по адм. дело № 5448/2010 г. на Административен съд - София - град. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - директор на Дирекция "Външни финанси и международно сътрудничество" при Министерство на финансите (МФ), чрез процесуален представител в съдебно заседание, оспорва жалбата. Претендира съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура представя заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на Алексей Сергеевич Волчек против отказ № У-ЧИ-249/28.06.2010 г. на директор на Дирекция "Външни финанси и международно сътрудничество" при МФ, с който се отказва издаване на удостоверение по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7 и 8 ЗЧРБ. Съдът е приел, че към момента на постановяване на отказа за жалбоподателя не са били налице предпоставките за издаване на исканото удостоверение, т. к. извършената от чужденеца пряка инвестиция (под формата на закупуване на недвижим имот) не попада в хипотезите на цитираната законова разпоредба. Решението е правилно. Законосъобразността на административния акт се преценява към датата на неговото издаване, както е приел и решаващият съд. Към момента на постановяване на оспорения отказ на директора на Дирекция "Външни финанси и международно сътрудничество" при МФ да издаде удостоверение за подлежащи на доказване пред МВР обстоятелства, не са били налице основанията по чл. 25, ал. 1, т. 6 - 8 ЗЧРБ, а в хода на съдебното производство чужденецът, въпреки изричните указания на съда, не е ангажирал доказателства за наличието на такива основания. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че Волчек не удовлетворява законовите изисквания, при което изводът на АССГ, че не са налице материалноправните предпоставки за издаване на документ с претендираното съдържание, кореспондират на данните по делото. Противно на доводите на касатора, разпоредбата на § 17 ПЗР на ЗЧРБ е относима към висящите административни производства по издаване на разрешение за постоянно пребиваване, каквото настоящото производство не съставлява (заявлението на Волчек за издаване на документа е с вх. № 94-00-113/26.01.2010 г.). В тази връзка обосновано е отбелязано, че след като в процесния случай, предвид изтичане на срока на предишното удостоверение на 25.01.2010 г., касационният жалбоподател е сезирал МФ и е започнало ново административно производство във връзка с издаването на удостоверение, което е отделно и различно от производството пред органите на МВР, то към него е неотносим § 17 ПЗР на ЗЧРБ. Във връзка с неприключилото производство по издаване на разрешение за постоянно пребиваване касаторът е следвало да защити правата си по реда на АПК пред съответния орган на МВР, но в рамките на административната процедура пред МФ не може да се позовава на права, произтичащи от тази норма. Правилно съдът е приел още, че разпоредбата на чл. 23 от Закона за насърчаване на инвестиции (ЗНИ) е неотносима към процесния казус, т. к. с този закон се уреждат условията и реда за насърчаване на инвестициите в РБ, закрилата им и дейността на държавните органи в тази област (чл. 1, ал. 1), докато ЗЧРБ определя условията и реда за влизане, пребиваване и напускане на РБ на чужденците (чл. 1 ЗЧРБ). При уреждане на тези обществени отношения законодателят изрично е разписал основанията и предпоставките за пребиваването на чужденците и с изменението на чл. 24 и чл. 25 ЗЧРБ не е предвидил разпоредби, регламентиращи съобразяване с други нормативни актове, включително ЗНИ. На плоскостта на изложеното, Административният съд е приложил правилно материалния закон, изводите му са обосновани и се подкрепят от ангажирания доказателствен материал. При липса на нарушения на правораздавателната дейност на АССГ, оспореното решение следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото в полза на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, на основание чл. 7, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,