Решение № 2567 от 13.3.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение 2874 от 28.04.2022 г. по административно дело 11449/2021 г. Административен съд София-град (АССГ) е отхвърлил оспорването на Л. Трифонов против Отказ за издаване на документи за осигурителен стаж удостоверение УП 3 от Кауфланд България ЕООД енд Ко КД. Постановеният съдебен акт е оспорен с касационна жалба от Л. Трифонов. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и 3 от АПК нарушение на материалния закон и необоснованост, иска отмяна на атакуваното съдебно решение. Поддържа искането за издаване на образец УП-3 форма на основание чл. 40, ал. 4 от НПОС (Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж) във връзка с чл. 5, ал. 7, т. 2 от КСО (Кодекса за социално осигуряване). Касаторът претендира и присъждане на направените разноски по делото. Ответникът по касация Кауфланд България ЕООД енд Ко КД, действащ чрез процесуалния представител старши юрисконсулт П. Класса, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното решение, като моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението да се потвърди. Възвежда и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакувания с нея съдебен акт, поради което предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. По делото е установено, че Л. Трифонов е полагал труд по трудово правоотношение в КАУФЛАНД България ЕООД енд Ко КД в периода от 03.10.2016 г. до 06.01.2018 г., когато трудовият му договор е бил прекратен по взаимно съгласие. Тъй като при прекратяване на трудовия договор трудовата книжка на жалбоподателя е била оформена нечетливо, той е поискал да му бъде издаден документ за осигурителния стаж удостоверение обр. УП 3. Служител на КАУФЛАНД България енд Ко КД отказал издаването на удостоверение обр. УП 3. За да отхвърли като неоснователна жалбата на Трифонов против отказа на осигурителя да му издаде искания документ за осигурителен стаж, първоинстанционният съд е извел решаващ извод, че съгласно чл. 5, ал. 7, т. 2 от КСО ответникът няма задължение да издава такъв документ за периоди след 1 януари 2000 г. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касатора пороци, чието евентуално съществуване би обусловило наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В хода на съдебно-административното производство пред Административен съд София-град (инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесния отказ на осигурителя), са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва дословно да бъдат преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите в случая материалноправни разпоредби на КСО и НПОС, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения на жалбоподателя, на които е даден убедителен отрицателен отговор. Касаторовите възражения за противното са неоснователни. Съгласно чл. 5, ал. 7, т. 2 от КСО осигурителят е длъжен по искане на осигуреното лице да издаде безплатно в 14-дневен срок документи за осигурителен стаж и/или осигурителен доход, и/или категория труд за периоди преди 1 януари 2000 г., като разпоредбата на чл. 40, ал. 4 от НПОС, на която се позовава касаторът, е от по-нисък йерархично по степен нормативен акт, поради което не дерогира приложението на цитираната императивна норма от кодекса. В случая Трифонов е поискал да му бъде издадено удостоверение обр. УП 3 за период след 1 януари 2000 г. - от 03.10.2016 г. до 06.01.2018 г., при което осигурителят няма задължение да издава искания документ. Прекратяването на трудовото правоотношение на Трифонов е от 06.01.2018 г. и ако има несъответствие по отношение на декларираното от осигурителя в НОИ, то НОИ служебно в бъдещ момент ще поиска тази информация от работодателя и работодателят ще бъде задължен да я осигури на НОИ. Данните за осигурителния стаж на Трифонов се съдържат в осигурителното му досие в регистъра на осигурените лица съгласно Наредба Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете и начина на подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица и за самоосигуряващите се лица, като при наличие на противоречие между декларираните данни и наличните при осигуреното лице, НОИ има право служебно да изиска от работодателя да издаде документи удостоверение обр. УП 2 и УП 3. Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че като е отхвърлил сезиралата го жалба, АССГ е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора неоснователна се явява акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски за съдебното производство, а искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Поради това и на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК и с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 от АПК, в полза на Кауфланд България ЕООД енд Ко КД следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева (платимо от касатора), съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Размерът е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, която в случая не е голяма, и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, който е представлявал ответника. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,