Решение № 10456 от 1.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5593/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Е. Янков, К. Кръстанов, Б. Илиева, О. Илиева, Ц. Вучков, С. Янков и В. Вучков, чрез адв. Стоев, срещу решение 1574/10.03.2023 г., постановено по адм. дело 6614/2021 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменена като незаконосъобразна заповед 18-5574 / 21.05.2021г. на началник Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/- София. С доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон, се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество, ведно със законните последици. Ответникът началник на СГКК София не ангажира становище по касационната жалба. Ответникът кмет на Столична община, чрез юрк. Донкова, в писмен отговор , излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно, обосновано и правилно. Претендира юрк.възнаграждение за касационната инстанция. Ответникът район Витоша при Столична община не изразява становище. Ответниците Ц. Цветанов, Р. Илиев, И. Тасева и С. Цончева не вземат становище по касационната жалба. Останалите ответници М. Георгиев, Д. Драганов, М. Петрова и Д. Митрев, чрез особен представител адв. Велинова, изразяват становище за обоснованост и законосъобразност на обжалваното решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението изцяло. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни и е процесуално допустима. След извършена проверка на правилността на обжалваното решение, настоящият състав счита, че касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна заповед 18-5574 / 21.05.2021г. на началник Служба по геодезия, картография и кадастър - София, с която на основание чл.54, ал.1 и ал.4 във вр. с чл.51,ал.1,т.2 от ЗКИР е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/, одобрена със заповед РД-18-3/11.01.2011 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия картография и кадастър /АГКК/, състоящо се в нанасяне на поземлен имот с идентификатор 68134.1979.1801, находящ се в строителните граници на кв. Драгалевци, м. Породин, представляващ част от имот 14. кад. лист 717, 734 от приетия аерофотоплан, изготвен от аерофотоснимка от 1959 г., и нанасяне на нови имоти с идентификатори 68134.1979.1802, 68134.1979.1803, 68134.1979.1804, 68134.1979.1805, 68134.1979.1806, 68134.1979.1807, 68134.1979.1808, 68134.1979.1809 и 68134.1979.1810, образувани от засегнатите от нанасянето имоти /заличени поземлени имоти с идентификатори 68134.1979.26, 68134.1979.27, 68134.1979.28, 68134.1979.29, и 68134.1979.1137/, както и промяна на границите на имоти с идентификатори 68134.1979.207, 68134.1979.1138 и 68134.1979.1570. Прието е, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, при липса на основанията за нищожност на същата. Установено е неспазване на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК във вр. с чл.54 , чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР и § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, тъй като действителното състояние на имотите и техните заснети граници към момента на одобряване на КККР и тези по оспорената заповед не съответства на заявеното изменение по скица - проект 15-1234069/12.11.21г. Прието е също, че с процесното изменение на КККР се засяга имот публична държавна и общинска собственост, което води до засягане правото на собственост на Столична община, която оспорва изменението на КККР, т.е налице е индиция за спор за собственост. Изложени са мотиви и за неизпълнение от административният орган на задължението за изследване в пълнота на фактическата и правна обстановка по казуса. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите му се споделят от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл.второ от АПК. В допълнение следва да се изложат и следните мотиви, сочещи на незаконосъобразност на процесната заповед: Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР предвижда възможност за изменение на одобрените КККР когато съдържат непълноти или грешки. Отстраняването им е едно от основанията за поддържане на КККР в актуално състояние - чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. Съгласно § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, непълноти или грешки са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние, т.е. изисква се да е налице несъответствие със заснетите при изработване на първоначалната КК граници по фактическото им състояние. Това означава, че несъответствията следва да са налице към датата на одобряване на КК за съответната територия, в случая към 2011 г. / КК е одобрена със заповед РД-18-3/11.01.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК/, а не след одобряването й. В тази връзка е безспорно по делото обстоятелството, че не е налице такова основание за изменение на действащата КК по отношение на заявеното изменение на КККР с нанасяне на нов имот с идентификатор 68134.1979.1801, тъй като от събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че към момента на одобряване на първоначалната КККР този имот не е съществувал фактически с очертани на място /материализирани/ граници. Възстановяването на собствеността на наследодателката на заявителя В. Вучкова е настъпило в последващ одобряването на КККР момент през 2017г. Следователно заповедта се явява издадена на несъответно правно основание по чл.54 във вр. с чл.51, ал.1,т.2 от ЗКИР, тъй като изначално заявлението не покрива изискванията за изменение на КК в хипотезата на непълнота и грешка. Следва да се вземе предвид и това, че по административната преписка е приложена предходна заповед 18-3929/04.05.2020г. на началника на СГКК - София, с която е постановен отказ за изменение на КККР за същия имот на същото правно основание по чл.54, ал.2 ЗКИР. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. С оглед изхода на спора и надлежно и своевременно заявената претенция за разноски от ответникът кмет на Столична община , касаторите дължат в полза на Столична община поравно разноските за настоящата инстанция, съставляващи юрк. възнаграждение в минимален размер от 100 лв, определен по реда на чл. 78 ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,