Решение № 146 от 23.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 130/2012 г.

Решение № 146 от 23.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 130/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев Производството е по чл. 303 и сл. от ГПК. Образувано е по молби на И. Н. А., постъпили на 7.09.2011 г. и 11.10.2011 г., за отмяна на влязлото в сила решение на Пловдивски районен съд № 1910 от 15.06.2010 г. по гр. д. № 5470/2009 г., с което са отхвърлени исковете на молителя против [фирма], поделение за Т- п. - П., за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 68/9.03.2009 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 3 886 лв. и за заплащане на удържана от работодателя без основание сума от 647,69 лв. В молбата от 7.09.2011 г. молителят поддържа, че след приключване на производството се е снабдил с наредби с номера 50/2001 г. и 54/2003 г. които са от значение за делото и от които е видно, че не са съставени надлежните доказателства за извършено от него нарушение на трудовата дисциплина. Излага и доводи, че уволнението е незаконно, тъй като е извършено без да е преодоляна предварителната закрила по чл. 333 от КТ, от която се е ползвал. В молбата от 11.10.2011 г. молителят поддържа, че при разглеждане на делото ответника се позовал на психологическо изследване, вместо на специален формуляр, от който представя копие. Документът не могъл да представи в производството, тъй като по време на провеждане на съдебното заседание бил на лечение в ОДПЗС - П.. На тези основания моли да се отмени влязлото в сила решение. Ответникът по молбите ги оспорва като поддържа, че същите не са редовни и не следва да се разглеждат по същество. Евентуално излага, че молбите са неоснователни и не следва да бъдат уважени. Върховният касационен съд намира молбите за допустими, тъй като молителят е изложил в тях защо счита, че са налице основания за отмяна на влязлото в сила решение. Те обаче са неоснователни. "Нови писмени доказателства" по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК могат да са документи за правнорелевантни факти, за наличието на които страната не е знаела или не е могла да придобие в държане по извинителни за нея причини до приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по същество по спора. Те трябва да са от такова естество, че ако са били представени пред инстанцията по същество, изводите й за правнорелевантните факти биха били различни, в сравнение с направените във влязлото в сила решение. Тези предпоставки в случая не са налице. Представеният от молителя формуляр - бланкетна карта за предварителен медицински преглед - не съдържа информация, която да има значение за предмета на делото. Същата не е попълнена и представлява бланка на документ, който се представя при постъпване на работа, но няма отношение към въпроса дали по време на изпълнение на работата работникът е извършил нарушение на трудовата дисциплина. Поради това е без значение дали съществуват причини, които да извиняват непредставянето на документа в производството пред редовните инстанции. Този документ не би повлиял на изводите на съда по същество, дори да е бил приобщен към доказателствата по делото. Що се касае до посочените от молителя две наредби, те също не съставляват писмени доказателства от значение за спорното право. Касае се за актове с нормативен характер, в които не се съдържа информация за конкретното правоотношение, по което молителят е сезирал съда с претенции за защита. Наредбите установяват правила за поведение, адресирани към определяем кръг адресати, а не конкретни факти, които да се преклудират от силата на пресъдено нещо на съдебното решение. Доводите на молителя за това, че се ползва от предварителна закрила при уволнение, не могат да бъдат разглеждани в настоящето производство. Те са изложени и пред редовната касационна инстанция и са обсъдени. По реда на извънредните средства за отмяна на влязло в сила решение не е допустимо да се преразглеждат разрешени в редовното производство правни въпроси. Поради това молбите за отмяна се явяват неоснователни и Върховният касационен съд