Решение № 10402 от 3.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4210/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири" - гр. София срещу Решение 8196 от 28.12.2023 г., постановено по адм. дело 10762/2023 г. по описа на Административен съд София град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли атакуваното решение да бъде отменено, като, вместо него, Върховният административен съд да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени дадените в раздел V от Констативен протокол 03-01-39/23.08.2023 г., издаден от длъжностни лица в регионален отдел Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях - Северозападна България, офис Враца към Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор предписания като незаконосъобразни. Касационният жалбоподател, Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири" гр. София, редовно призован, не изпраща представител и не депозира писмени бележки по съществото на спора. Ответниците, И. Д. И. - старши инспектор в регионален отдел "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" Северозападна България към ГД "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" при ДАМТН и В. Х. Н. главен инспектор в регионален отдел "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" Северозападна България към ГД "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" при ДАМТН, редовно призовани, не се явяват, не се представляват и не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение АССГ е отхвърлил жалбата на Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири" (ДПУСЯ) гр.София против дадените предписания в раздел V от Констативен протокол 03-01-39/23.08.2023 г., издаден от длъжностни лица в регионален отдел Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях Северозападна България към Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор по осъществяване на безопасна техническа експлоатация на язовир Лиляче 142, находящ се в землището на [населено място], община Враца, област Враца, а именно: да се извършат ремонтно възстановителни работи за привеждане на основния изпускател в експлоатационно състояние и да се извършат ремонтно възстановителни работи за привеждането на преливника, бързотока и енергогасителя след преливника в експлоатационно състояние. Даденият срок за изпълнение е 30.10.2023 г. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че административният акт е законосъобразен и не страда от нито един от пороците, визирани в чл. 146 от АПК - същият е издаден от компетентен по закон административен орган в рамките на материалната му компетентност, отговаря на всички изисквания за форма и реквизити по чл. 59 от АПК, при постановяването му не са допуснати каквито и да било нарушения на административнопроизводствените правила и са налице всички материалноправни изисквания за издаване на посочените предписания, които съответстват на целта на закона с оглед класификацията на язовира в първа, висока степен на потенциална опасност. Съдебното решение е правилно. Касационната инстанция споделя изцяло направените от първоинстанционния съд фактически установявания и изложените въз основа на тях правни изводи, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт в упражняване на правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. Обосновано АССГ е заключил, че административният акт е издаден от материалнокомпетентен при условията на чл. 190, ал. 4 във връзка с чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите административен орган. Със Заповед А-776/22.12.2021 г., изм. със Заповед А-142/18.03.2022 г., Заповед А-354/27.05.2022 г., Заповед А-577/23.08.2022 г. и Заповед А-603/02.09.2022 г. на председателя на ДАМТН, са оправомощени конкретни длъжностни лица, сред които и издателите на акта, да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или съоръженията към тях, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Правилен е и изводът на административния съд за постановяване на обжалваното решение при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с изискванията на материалния закон и в съгласие с целта на закона. Правилно съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 190а от ЗВ предписанията, дадени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4, са адресирани именно до собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях , които съгласно разпоредбата на чл. 190а, ал. 2 от ЗВ, са длъжни да ги изпълнят. Предписанията за извършване на ремонтно-възстановителни работи на основния изпускател и на преливника, бързотока и енергогасителя след преливника на язовира цели поддържане на обекта в нормално и безопасно състояние и е съобразено с изискванията на чл. 144, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 6 и т. 7 от Закона за водите и чл. 46 и чл.47 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние /Наредбата/, според които собственикът на язовира следва да стопанисва и поддържа техническата и безопасната му експлоатация и да се грижи за опазването на околната среда. Даването на задължителни предписания, които следва да се изпълнят в кратки срокове, е изключително важно и необходимо при констатиране на неизправности в техническото състояние на язовирната стена с цел предотвратяване евентуална опасност за живота и здравето на населението. Неоснователни са развитите от касатора доводи за постановяване на съдебното решение при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, тъй като съдът не бил отчел, че издадените предписания в раздел V от Констативния протокол попадало извън материалната компетентност на издалите го длъжностни лица. Разпореденото извършване на ремонтно-възстановителни работи основния изпускател и на преливника, бързотока и енергогасителя след преливника на язовира всъщност е в изпълнение на правомощията на съставилите на констативния протокол по чл. 190, ал. 4, т. 2 от Закона за водите - предложените от тях в тази част от предписанието ремонтни работи целят осигуряване на изправното техническо състояние на язовирната стена и осигуряване безопасната експлоатация на язовира /в т.см. и разпоредбата на чл.46 от Наредбата/. С оглед гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение