Решение № 1965 от 13.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7593/2017 г.

Решение № 1965 от 13.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7593/2017 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "С. Т." ООД, гр. С., чрез процесуален представител, срещу Решение № 3109 от 4.05.2017 г., постановено по адм. дело № 86 от 2017 г. по описа на Административен съд - С. град. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че съдът е игнорирал част от събраните доказателства, установяващи достоверността на датите на касовите ордери за изплатени трудови възнаграждения. Намира, че след като облагаемите доходи са изплатени окончателно през 2012 г., то към 31.12.2011 г. дружеството не е дължало авансов данък за доходи от трудови правоотношения за м. 09 и м. 12.2011 г. Поради това счита, че са изпълнени общите изисквания на чл. 167 ЗКПО за преотстъпване на корпоративен данък за 2011 г. Навежда доводи, че декларираните задължения не са подлежащи на принудително изпълнение по смисъла на чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО. Акцентира върху довода, че съдът се е произнесъл свръхпетитум, като е обсъдил ново фактическо основание за отказ на претендираното право на преотстъпване на данъка. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата, като по същество претендира отмяна на обжалваното решение и на РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" С., чрез процесуален пълномощник, оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт № Р-2210-1403496-091-01 от 19.12.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с Решение № 332/6.03.2015 г. от Директора на Дирекция "ОДОП"- С., с който на "С. Т." ООД са определени допълнително дължим корпоративен данък по ЗКПО за 2011 г. в размер на 31 996.97 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 15 338.83 лв. За да достигне до извод за неоснователност на предявеното оспорване първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: С РА е извършена корекция на декларирания от ревизираното дружество корпоративен данък за 2011 г. в резултат на непризнато данъчно облекчение - преотстъпен данък в размер на 31 996.97 лв. на основание чл. 189б ЗКПО. Органите по приходите са обосновали корекцията с констатацията, че към 31.12.2011 г. дружеството е имало подлежащи на принудително изпълнение задължения - дължим данък върху доходите за трудови възнаградения за м. 09. и м. 10.2011 г., деклариран с Декларация обр. 6., с оглед на което са счели, че не е налице общото изискване по чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО за преотстъпване на корпоративен данък . След анализ на събраните доказателства, първоинстанционният съд е съобразил, че изплащането на трудовите възнаграждения към 28.10.2011 г. и 30.11.2011 г. е декларирано от самия ревизиран в подадените от него декларации обр. 6, поради което не следва да кредитира представените 10 броя касови ордери от 3.02.2012 г. за изплатени възнаграждения на служители на дружеството. Счел е, че в качеството си на частни свидетелстващи документи без достоверна дата тези ордери не дерогират доказателствената сила на декларациите обр. 6 в частта им, съдържаща признания за неизгодни за декларатора факти. Поради това е достигнал до извода, че към 31.12.2011 г. ревизираният е имал подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Уточнил е, че разпоредбата на чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО не съдържа изискване да е започнало изпълнително производство и да са предприети действия по чл. 182 от ДОПК, с оглед на което е приел, че законосъобразно с РА не е признато правото на преотстъпване на данъка за 2011 г. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора, че първоинстанционният съд се е произнесъл свръхпетитум, като е изследвал ново фактическо основание за непризнаване на претендираното данъчно облекчение. Действително, в РА констатацията за подлежащи на принудително изпълнение задължения на ревизирания към 31.12.2011 г. е обоснована и с дължимостта на лихви за забава, но основните релевантни обстоятелства, мотивирали извършената корекция, са неплатените в срок задължения за данък върху доходите от трудови и приравнени към тях правоотношения за м. 09 и м. 10. 2011 г. Ирелевантни за дължимата преценка са и аргументите в касационната жалба относно соченото нарушение на чл. 155, ал. 8 ДОПК при произнасянето на решаващия орган, тъй като предмет на съдебен контрол е законосъобразността и обосноваността на РА, а не на потвърждаващото го решение по чл. 155 ДОПК. Нормата на чл. 166 ЗКПО дефинира преотстъпването на корпоративен данък като право на данъчно задължено лице да не внася в държавния бюджет определените по реда на този закон суми за корпоративен данък, които остават в патримониума на данъчно задълженото лице и се разходват за цели, определени със закон. Общите изисквания за преотстъпване на корпоративен данък са регламентирани в нормата на чл. 167, ал. 1 ЗКПО в приложимата към 2011 г. редакция, съобразно която корпоративният данък се преотстъпва или намалява, съответно се намалява счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, при условие че към 31 декември на съответната година данъчно задълженото лице няма: 1. подлежащи на принудително изпълнение публични задължения; 2. задължения за санкции по влезли в сила наказателни постановления, свързани с нарушаване на нормативните актове относно публичните задължения и 3. лихви, свързани с невнасянето в срок на задълженията по т. 1 и 2. В случая, както правилно е приел и първоинстанционният съд, спорът се концентрира върху изпълнението на общото изискване по чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО за преотстъпване на корпоративен данък - данъчно задълженото лице да няма подлежащи на предварително изпълнение публични задължения. Несподелими в тази връзка са доводите на касатора, че представените касови ордери, ценени в съвкупност с оборотната ведомост за м. 12.2011 г., справка по хронология на сметка 421 "Персонал" за 2011 г. и счетоводен баланс към 31.12.2011 г. обосновават извода, че трудовите възнаграждения на работниците и служителите в дружеството за м. 09 и м. 10. 2011 г. са изплатени на 3.02.2012 г., респективно - данъкът за тях не е дължим през 2011 г. По аргумент от чл. 182 ГПК вр. с § 2 ДР ДОПК, вписванията в счетоводните книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед другите обстоятелства по делото. При подадени пред НАП от самия ревизиран декларации обр. 6 по реда на Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, в които са удостоверени датите на изплащане на трудовите възнаграждения за м. 09 и м. 10.2011 г., обосновано първоинстанционният съд е приел, че тези частни свидетелстващи документи съдържат извънсъдебно признание за неизгодни за издателят им факти и в тази им част се ползват с доказателствена сила. При декларирано от самия ревизиран изплащане на трудовите възнаградения през 2011 г., правилен е изводът на решаващия състав, че към 31.12.2011 г. "С. Т." ООД е имало подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Настоящият състав не споделя тезата на касатора, че "подлежащи на предварително изпълнение публични задължения" по смисъла на чл. 167, ал. 1 ЗКПО са само тези, за които са предприети действия по чл. 182, ал. 1 ДОПК / в приложимата редакция/. Подлежащи на принудително изпълнение са онези публични задължения, които са установени с годно изпълнително основание по чл. 209 от ДОПК. Това следва от нормата на чл. 209, ал. 1 ДОПК, според която принудително изпълнение се допуска въз основа на предвидения в съответния закон акт за установяване на вземането. В случая такива са задълженията за данък върху доходите от трудови и приравнени към тях правоотношения за м. 09 и м. 10. 2011г, за които декларациите обр. 6, подадени от ревизирания, представляват изпълнителни основания по чл. 209, ал. 2, т. 2 ДОПК. Ето защо, като е приел, че към 31.12.2011 г. не е налице изискването по чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО за преотстъпване на данъка и законосъобразно с РА претендираното данъчно облекчение е отказано на ревизираното дружество, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, възлизащо на сумата от 1951.57 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение