Решение № 2607 от 13.3.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4812/2022 г.

Производството е по реда на чл. 176 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Р. Станиславова за допълване на Решение 1921 от 21.02.2023 г. по адм. дело 4812/2022 г. на Върховния административен съд. Молителката твърди, че съдът е пропуснал да се произнесе по всички изложени от нея съображения и възражения срещу оспорения съдебен акт, обективирани в молба от 11.11.2022 г., поради което решението не притежава действителна правна сила. Ответникът Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), изразява становище за неоснователност на молбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на молбата за допълване. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид наведените доводи и данните по делото прие за установено следното: Молбата е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението, чието допълване се иска, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, е оставено в сила решение 835 от 15.02.2022 г. по адм. д. 9300/2021 г. на Административен съд София град и касационната жалбоподателка е осъдена да заплати на КПКОНПИ юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер 100,00 лева. Съгласно чл. 176, ал. 1 от АПК, когато съдът не се е произнесъл по цялото оспорване, по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едноседмичен срок, съдът постановява допълнително решение. Според правната теория непълно е решението, когато липсва формирана воля на съда, относно част от спорното право или по един от предметите на иска, или по допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет. Тезата на молителката е, че съдът е пропуснал да обсъди в мотивите на съдебното решение доводи и възражения, свързани с касационните основания. Съдебното производство е било образувано по касационна жалба на настоящата молителка срещу решение на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение РС-7379-21-066/18.08.2021 г. на КПКОНПИ. Това е обхватът на контрола, който Върховният административен съд осъществява в производството по чл. 208 и сл. от АПК. С допълнителен съдебен акт съдът се произнася, когато постановеният акт не изчерпва предмета на делото и част от спора остава висящ. С потвърждаването на решението на Административен съд София-град е изчерпан предметът на делото пред Върховния административен съд, поради което настоящият състав намира за неоснователни изложените в молбата от 11.11.2022 г. доводи. Съгласно чл. 223 от АПК, касационното решение е окончателно и липсва правна възможност за пререшаване на правния спор посредством приложението на чл. 176 от АПК, тъй като е налице произнасяне по цялото оспорване - предмет на касационното производство. Решението, чието допълване се иска не е непълно. Съдът безпротиворечиво и ясно е изразил волята си в мотивите и диспозитива на решението. Поради това молбата за допълване следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 176 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,