Решение № 7328 от 18.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11379/2014 г.

Решение № 7328 от 18.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11379/2014 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Варна при ЦУ на НАП против решение № 1958 от 31.07.2014 г., постановено по адм. дело № 1888/2014 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е обявен за нищожен ревизионен акт (РА) № 031305416/25.02.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с решение № 196/16.05.2014 г. на. директора на дирекция "ОДОП"- Варна, относно допълнително определени на Людмил Кръстев Николов, действащ като ЕТ "Кристи-ЛС-Людмил Николов" задължения за данък върху доходите по чл. 48 ЗДДФЛ за 2011 г. и не е признато преотстъпване на корпоративен по чл. 189б ЗКПО. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Според касатора съдът неправилно е приложил нормата на § 35, ал. 1 ПЗР на ЗИД ДОПК, тъй като под висящи производства законодателят има предвид тези производства, за които има възложена със заповед ревизия, издадена преди изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК (в сила от 1.03.2013 г.), а в случая заповедта за възлагане на повторна ревизия е издадена след тази дата. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което оспорването да се отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Людмил Кръстев Николов, действащ като ЕТ "Кристи-ЛС-Людмил Николов", чрез адв. Роман Иванов като процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски, за които представя списък и документи за плащане на адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба, становищата на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: За да обяви нищожност на оспорения РА, първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от некомпетентен орган. Този извод е мотивиран с обстоятелството, че в случая на повторна ревизия след отмяна в хода на административното му оспорване с решение на ДД "ОДОП" на първоначално издадения ревизионен акт и връщане на преписката на ревизиращите органи, се възстановява висящността на ревизионното производство. Обосновал е извод, че в случая е налице образувано преди 1.01.2013 г. ревизионно производство, неприключило през 2012 г. и висящо към датата на изменението на ДОПК, ДВ, бр. 82/2012 г., в сила от 1.01.2013 г. В тази хипотеза началото на ревизионното производство се счита поставено с издаването на първата по ред заповед за възлагане на ревизия (ЗВР). Предвид настъпилите законодателни промени в нормата на чл. 119, ал. 2 ДОПК, съдът е приложил разпоредбата на § 35, ал. 1 ПЗР ЗИД ДОПК, като е приел, че в случая е налице образувано и висящо ревизионно производство, което следва да бъде приключено по стария ред. Този процесуален ред изисква издателят на РА да бъде определен по правилото на чл. 119, ал. 2 ДОПК до изменението му, в сила от 1.01.2013 г., чрез нарочна заповед за определяне на компетентен орган, издадена от органа, възложил ревизията, което в случая не е направено. По тези съображения съдът е обосновал извод, че оспореният пред него РА, като подписан от орган по приходите, възложил ревизията и от органа по приходите, определен за ръководител на ревизията съобразно изискванията на сега действащата норма, която е неприложима в случая, е издаден от некомпетентен орган. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно като настоящия касационен състав споделя изцяло изводите на съда, обосноваващия нищожност на оспорения пред него ревизионен акт. Решението като правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора, на ответната страна се дължат направените за касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на ответника адв. Р. Иванов в размер на 1080 лв., за които е представен списък на разноските и документи за изплащане на сумата - фактура и платежно нареждане. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение