Решение № 9722 от 07.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6798/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Би Джи Уан" ЕООД срещу решение № 16876/04.05.2026 г. по адм. дело № 12112/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата срещу РА № Р-22221024001626-091-001 / 27.06.2025 г., изменен с Решение № 1125 от 16.09.2025г. от Директора на дирекция ОДОП – гр. София при ЦУ на НАП. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, се иска отмяна на съдебния акт и отмяна на процесния РА. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за двете инстанции. Ответникът – Директор на Дирекция „ОДОП" – София при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне на решението в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Административният съд е стигнал до извод, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с разпоредбите на материалния закон. С тези мотиви е отхвърлена жалбата срещу РА. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Решението е неправилно, като е постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано — пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изводът на съда, постановил обжалваното решение, относно това, че с подписването на нотариалния акт за учредяване на право на строеж от 2018 г., са сключени два отделни и самостоятелни договора - бартерна сделка за учредяване на право на строеж срещу задължение за строителство и безвъзмездно поемане на задължение за прехвърляне на идеални части от собствения си поземлен имот е формиран в противоречие с константно възприетото в съдебната практика разбиране за тълкувателната дейност на съда. Съгласно чл. 20 от ЗЗД при тълкуването на договорите следва да се търси действителната воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, предвид разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД. В националното и в общностното право, както и в теорията, така и в практиката, е налице яснота и категоричност, че съдържанието има предимство пред формата при установяване характера на правоотношенията между страните по договорите и тяхното тълкуване, изпълнение и прекратяване, а съгласно чл. 20 от ЗЗД при тълкуването на договорите следва да се търси действителната обща воля на страните, а отделните уговорки следва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка да се схваща от смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите и практиката и добросъвестността. Волята на страните се извлича не само от техните твърдения, но и от всички други факти, които имат доказателствено значение за установяване на действителната им такава. Соченото разбиране е единно, като цели разкриването на цялостното съдържание на учреденото между страните правоотношение и действителната воля на страните. На свой ред, доколкото извършените през 2021 г. сделки по прехвърляне на идеални части от поземления имот съставляват част от цялостна бартерна доставка по учредяване на право на строеж срещу строителство (в т. см. са и изводите на ревизиращите органи и тези на първоинстанционния съд, моментът в който е извършено плащането на тези доставки е моментът, в който е било издадено разрешение за ползване на построената в имота сграда - 23.12.2020 г. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2, предл. 2 от ЗДДС, това е и моментът, в който е възникнало данъчното събитие за изпълненото строителство. В този момент на основание чл. 130, ал. 3 от ЗДДС, „Би Джи уан" ЕООД е получило плащане, както срещу учреденото от дружеството право на строеж, така и срещу прехвърлените от него през 2021 г. идеални части от имот с кад. идент. 68134.1006.2206. В този момент прехвърлените през 2021 г. идеални части от имота са били изцяло авансово заплатени. При така осъщественото авансово плащане на доставките по всички сделки по прехвърляне на идеални части от УПИ, приложима се явява разпоредбата на чл. 25, ал. 7 от ЗДДС. Според нея, „Когато, преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането". При всичко посочено, дори сделките по прехвърляне на идеални части от собствеността върху собствения на „Би Джи уан" ЕООД имот да не бъдат ценени като съпътстващи основната доставка, задължението за заплащане на ДДС върху тях е възникнало на 23.12.2020 г. Доколкото тази дата е извън периода на ревизията, в рамките на която е издаден оспорвания ревизионен акт, същият се явява незаконосъобразен, а с него и потвърждаващото го решение на първоинстанционния съд. В конкретния случай, при съвкупна преценка на правата и задълженията на страните, поети от тях с договора за учредяване на право на строеж от 2018 г., еднозначно се установява, че задължението на „Би Джи уан“ ЕООД да прехвърли идеални части от собствения си имот, не е нито самоцелно, нито безвъзмездно. Дружеството се е ангажирало с това единствено и само поради това, че с нотариалния акт е учредило право на строеж за обекти, чиято площ съставлява толкова от общата РЗП на сградата, колкото идеални части дружеството се е задължило да прехвърли. В контекста на посоченото по-горе, обстоятелството че страните са договорили „Би Джи уан“ ЕООД да прехвърли идеални части от поземления имот, след издаване на разрешение за ползване на сградата, по никакъв начин не е изследвано от съда. Той не е съобразил, че подобно на често срещаната практика, собственикът на земята е запазил собствеността върху нея до приемане на сградата, единствено като гаранция за изпълнението на всички задължения на приемателя - да построи сградата, да изгради и включи външните връзки към нея и да осигури издаването на разрешение за ползване по предвидения в закона ред. При формирането на извод за разделност на задължението за прехвърляне на идеални части от поземления имот, решаващият състав на първоинстанционния съд е пренебрегнал и не е обсъдил приобщени към делото доказателства - 53 бр. нотариални актове, с които идеалните части от собствения на „Би Джи уан" ЕООД имот са били отчуждени. Всеки от тях е именуван като нотариален акт за „прехвърляне на идеални части от недвижим имот в изпълнение на задължение", като още в т. I от нотариалните актове ясно и еднозначно е записано, че прехвърлянето се осъществява „в изпълнение на задължението, поето в пункт VIII (осми) от Нотариален акт за учредяване на право на строеж срещу задължение за строителство [заличен текст] на нотариус per. № 040 - CPC..." При това, приобретателите на отчуждените идеални части от имота са именно лица, притежаващи самостоятелни обекти в построената в имота сграда. От изложеното следва да се приеме, че са налице посочените от касатора касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановена отмяна на РА. Решението следва да бъде отменено и в частта на разноските. Своевременна и основателна е претенцията за присъждане на разноските, сторени от касационния жалбоподател в рамките на първоинстанционното и касационното производство. Същите се установиха в общ размер на 3 310, 89 евро и следва да бъдат заплатени от НАП, съобразно правилото на § 1 т. 6 от ДР на АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,