Решение № 14694 от 11.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3765/2011 г.
ВАСI отделение11.11.2011 г.докладчик т Виолета Ковачева
Диспозитив
Оставя в сила решение № 79/27.01.2011 г., постановено по адм. дело № 350/2010 г. по описа на Административния съд - гр. Благоевград. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 14694 от 11.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3765/2011 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник Митница "Югозападна", подадена чрез ст. юрисконсулт Т. Вълканова против решение № 79/27.01.2011 г. на Административния съд - Благоевград, постановено по адм. дело № 350 по описа за 2011 г., с което е отменено решение № 7101-0017/2.03.2010 г. на началника на Митница "Югозападна". В касационната жалба се сочи отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Според касатора, съдът не обсъдил данните от писмо № 7101-0017/2.03.2010 г., с което е оспорена стойността посочена в приложената по делото фактура, която е на чужд език и на която въпреки указанията на съда не е извършен превод на български език. Освен това счита за неправилен и извода на съда, че няма изложени мотиви кое е породило съмнения относно декларираната митническа стойност и в какво се изразяват те. В тази част съдът е извършил преценка без да обсъди приложеното по делото писмо № 7100/23.12.2009 г. в което митническия органи изисква на основание чл. 178, § 4 и чл. 181а ППМК търговското досие относно закупуването на МПС, предмет на вноса. Съдът е трябвало да се позове на нормите от Регламент на Съвета № 2913/1992 г. и на Регламент (EО) № 2454/1993 г., а не на текстове от вътрешното ни законодателство. В чл. 30, ал. 1 от Регламент 2913/1992 г. е определена последователността за определяне на митническата стойност в случаите, когато тя не може да бъде определена съгласно чл. 29 - прилагат се последователно букви а), б), в) и г) от § 2. Поради факта, че в случая не са открити идентични стоки, то митническите органи са определили стойността й, сравнявайки стоката със сходни такива. Касаторът счита за необосновани и изводите на съда относно корекцията на транспортните разходи. С жалбата е направено искане за отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се отхвърли жалбата срещу акта. Ответникът по касационната жалба - "Райнов" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение предвид наведените касационни основания и след служебна проверка по чл. 209, т. 3 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил решение № 7101-0017/2.03.2010 г. на началника на Митница "Югозападна", с което е определен нов размер на публични държавни вземания по ЕАД № 09BG005700Н0000370/19.12.2009 г. както следва: мито - 0, ДДС - 230.20 лв., общо 230.20 лв. за внос на лек употребяван автомобил марка Фолксваген, модел БОРА, тип бензин със страна на произход Швейцария. Към декларацията са приложени фактура на стойност 400 швейцарски франка, ЧМР, регистрационен талон и декларация за стойността. В ЕАД са посочени транспортни разходи в размер на 333,37 лева. Въз основа на тези документи е определена цена 851, 02 лева, като са начислени мито 0 % и ДДС - 170.20 лева. На основание чл. 68 от Регламент (ЕИО) № 2913/1992 г. на Съвета е извършена проверка на документите и стоката от митническите органи, като административният орган с писмо от 19.12.09 г. е изискал допълнителна информация и документи, доказващи декларираната митническа стойност. Управителят на дружеството е представил фактура за извършената продажба на автомобила, служебна бележка за дефектирал мотор, като преди даване на разрешение за вдигане на стоките от декларатора е изискано и учредяване на съответното обезпечение. В тази връзка е извършен сравнителен анализ на база налична информация на сходни стоки, продадени за износ от Швейцария в приблизително същия момент и след съпоставяне с ЕАД, митническият орган е приел, че МОС следва да бъде в размер на 230.20 лв. и дружеството е задължено да внесе разликата в размер на 60 лева. Стойността е определена и на основание чл. 30, ал. 2, б. "б" от Регламент (ЕИО) № 2913/1992 г. на Съвета. Видно от представеното по делото становище при сравнителния анализ е изследвана база данни на Агенция "Митници" по ЕАД № 09BG005000H0100171 на деклариран друг пътнически автомобил отговарящ в най близка степен на процесния автомобил. При така установената фактическа обстановка по която не се спори, административният съд е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен митнически орган, но в нарушение на материалния закон и административно-процесуалните правила. Според съда, в решението на митническия орган не е посочено защо определянето на митническата стойност не може да се извърши по реда на чл. 29 от Регламент 2913/1992 г., а е престъпено към определяне на нова митническа стойност по реда на чл. 30, ал. 2, б "б" от цитирания Регламент. Към тази разпоредба следва да се премине едва тогава, когато не може да бъде установена договорената стойност за внесената стока, а по делото е установено от представената фактура цената платена за внесения от Щвейцария автомобил - 400 швейцарски франка. Освен това съдът е приел, че не са посочени конкретни факти от митническите органи които да дават основание да се приеме, че именно автомобила по който е извършен сравнителен анализ отговаря в най-близка степен на данните за остойностяване на процесното МПС, както и не са посочени основанията за извършена корекция по отношение на транспортните разходи. Съдът е констатирал и нарушение от страна на административния орган, при прилагане на последователността при определяне на митническата стойност и прилагане на разпоредбите на чл. 30, ал. 1 от Регламент 2913, тъй като преди определяне на стойността по б. "б" на "сходни" стоки е следвало да се направи сравнение с "идентични" стоки. Определяне митническата стойност по реда на чл. 36, ал. 2 ЗМ следва да се извърши чрез последователно прилагане на т. 1 - 4, докато условията на първата по ред разпоредба позволят нейното прилагане. Само когато такава стойност не може да бъде определена по конкретната точка в цитираната последователност, могат да се прилагат разпоредбите на следващата точка по ред. Според съда в случая установената задължителна последователност на условията за определяне на МС в настоящия случай е нарушена. Допълнено е, че изискванията от разпоредбите на ППЗМ и ЗМ се съдържат и в разпоредбата на чл. 30, ал. 2, б. "б" от Регламент (ЕИО) № 2913/1992 г. на Съвета. Нормата на чл. 30, ал. 1 от Регламента съответства на чл. 36, ал. 1 ЗМ и също поставя изискване за последователно прилагане на букви а), б), в) и г) от § 2. Така постановеното решение е правилно. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства и от правилно установените факти съдът е направил законосъобразни изводи за основателност на жалбата с която е сезиран. Индивидуалният административен акт на митническия орган, каквото е процесното оспорено пред административния съд решение на началника на Митница Югозападна за определена нова митническа стойност, на лек автомобил, правилно, е преценено от решаващия съдебен състав, като несъдържащо мотиви относно изразеното от административния орган съмнение досежно договорената стойност. Последната, съгласно Регламент 2913/1992 г. представлява реално платената или подлежащата на плащане цена. В решението си, митническият орган не се е мотивирал на какво се основава съмнението му, че декларираната стойност на лекия автомобил не е договорената, а от там липсват каквито и да е мотиви, защо митническата стойност на автомобила е в размер на определената в решението. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че административния орган не е спазил метода за определяне на митническата облагаема стойност съгласно чл. 30, ал. 2, б. "б" от Регламент 2913/1992 г., тъй като от една страна за да се премине към този ред за определяне на митническата стойност да не може да се установи договорената стойност или тя е неприемлива за митническите цели, а и освен това разпоредбата предвижда последователно прилагане на б. "а", "б", "в" и "г" от § 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която въпросната стойност може да се определи. В случая митническия орган преди да пристъпи към определяне на митническата стойност по б. "б" - сходни стоки, е следвало да направи сравнение с идентични стоки. Мотиви в акта по отношение на така приложения метод не са отразени, а и освен това направеното сравнение със сходни стоки не е пълно, тъй като органа се е позовал на становище на държавния инспектор, в което е извършено сравнение с друг автомобил по друга ЕАД но както съдът е отбелязал не са посочени никакви факти и обстоятелства от които може да се обоснове извод, че именно този автомобил по тази ЕАД отговаря в най-близка степен на данните на въпросното МПС на което е извършено ново остойностяване. Неоснователен е довода на касатора, че е налице съществено процесуално нарушение допуснато от съда при постановяване на решението, тъй като съдът се е позовал на фактура която не е била преведена. След като не се спори по съдържанието на фактурата касаеща закупуването на процесния автомобил и продажната му цена, то позоваването на тази фактура не е довело до неправилни изводи и от там до неправилен съдебен акт. Следва да се има предвид, че в този смисъл е и практиката на Върховния административен съд по аналогични казуси между същите страни по отделните ЕАД-та за внос на различни автомобили от същото лице. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно. Не са допуснати нарушенията, сочени от касатора, поради което решението на административния съд следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора по делото не се следват разноски на страните. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд - I отделение,