Решение № 6575 от 29.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1499/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по касационната жалба на Общински съвет - Несебър, чрез адвокат Каменова, срещу решение 1265/13.12.2023г., постановено по адм. дело 888/2023г. на Административен съд Бургас, с което е отменено по оспорване на Областен управител на Бургаска област, решение 915 в частта му на т.1 прието на заседание на Общински съвет гр. Несебър, отразено в протокол 30/27.10.2022г. В касационната жалба са изложени твърдения за недопустимост на съдебния акт, а в условия на евентуалност за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.2 и т. 3 от АПК. При изложени съображения прави искане съдебният акт да бъде обезсилен и вместо него да се постанови друго решение, с което да се отхвърли оспорването на областния управител. Алтернативно се иска отмяна на съдебния акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът Областен управител на Област Бургас чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт М. Дерелиева, в представен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на направените разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав от Четвърто отделение като прецени наведените касационни основания, доводите на страните във връзка с тях и доказателствата по делото намира, че касационната жалба като подадена от надлежна страна в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по оспорване от Областен управител на Област Бургас на Решение 915 на Общински съвет Несебър, обективирано в Протокол 34 от проведено заседание на 28.04.2023г., взето на основание чл. 21, ал.1, т. 8 и т. 12 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) , с което по т.1 Общински съвет Несебър, като принципал на общинската собственост е дал съгласие за разделянето на ПИ 51500.74.147 с площ от 2098 кв.м., с АЧОС 6744/04.11.2022г. на посочените в скица проект 15-399208/11.04.2023г. на СГКК-Бургас проектни имоти както следва: ПИ51500.74.148 с площ 325 кв.м., ПИ51500.74.149 с площ 1551 кв.м. и ПИ51500.74.150 с площ от 222 кв.м. всички с предназначение земеделска територия с НТП за селскостопански, горски ведомствен път. С обжалваното решение административният съд е отменил т.1 от Решение 915 на Общински съвет- Несебър, обективирано в Протокол 34 от проведено заседание на 28.04.2023г. За да постанови този резултат административния съд е приел, че взетото решение, с което е разделен имота представляващ общинска собственост е такова по управление на имота и същото не се влияе от вида на собствеността. Установено е от съда, че е спазено изискването за форма, не е налице нарушение на материалния закон при приемането на административния акт, както и че не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила по приемане на решението. Съдът е констатирал несъответствие между административния акт и целта на закона, което по своята същност представлява отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК. От представените по делото доказателства съдът е установил, че причината, водеща до разделянето на общинския имот на три отделни поземлени имота, е във връзка с депозирано заявление от Г.Нищелков, с което е поискано разрешаване изработването на ПУП-ПЗ, касаещо обединяването на собствени на заявителя имоти и част от общински селскостопански път, в резултат на което ще последва промяна на неговото предназначение. Съдът е преценил, че направеното предложение с докладна записка се отклонява от предвиденото в чл.11, ал.1 от ЗОС. Така предприетите действие по управление на имот разделяне на общински път не е извършено в интерес на местната общност, видно от сочените мотиви, в това число, че посочения проект ще доведе до повишаване на пазарните цени на съседните имоти, и че в резултат на разработката ще се преустанови дейността на бетоновия възел, който се намира в имот на частното лице, ще допринесе за подобряване на качеството на въздуха в района. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция намира за неоснователни оплакванията, че оспорването на областния управител е процесуално недопустимо, тъй като с т.1 от приетия административен акт на общинския съвет не е материализирано властническо волеизявление на административен орган, с което да се създават права и задължения или непосредствено да се засягат права, свободи или законни интереси. Това възражение следва да бъде съобразено задължителното тълкуване, дадено с Тълкувателно решение 5 от 10.12.2008 г. по т. дело 20/2007 г. на ОСС на ВАС, съгласно което областният управител може да упражнява контрол за законосъобразност върху всички решени на общинските съвети чрез оспорването им пред съответния административен съд по реда на чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА във връзка с чл. 32, ал. 2 от ЗА (отм.), включително и тези, издадени на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА. Също така следва да се съобрази и нормата на чл. 8, ал. 11 от Закона за общинската собственост (ЗОС), съобразно която актовете на общинския съвет и на кмета за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост, подлежат на контрол и могат да бъдат оспорвани по реда на чл. 45 от ЗМСМА, освен в случаите по Закона за концесиите. Решението на общинския съвет в частта му по т.1, с което на основание чл. 21, ал.1, т. 8 и т. 12 от ЗМСМА е дадено съгласие за разделянето на ПИ 51500.74.147 с площ от 2098 кв.м., с АЧОС 6744/04.11.2022г. на посочените в скица проект 15-399208/11.04.2023г. на СГКК-Бургас проектни имоти както следва: ПИ51500.74.148 с площ 325 кв.м., ПИ51500.74.149 с площ 1551 кв.м. и ПИ51500.74.150 с площ от 222 кв.м., всички с предназначение земеделска територия с НТП за селскостопански, горски ведомствен път е акт на управление с имот - общинска собственост по смисъла на чл. 21, ал.1, т. 8 от ЗМСМА, поради което и на основание чл. 8, ал. 11 ЗОбС подлежи на оспорване по реда на чл. 45 ЗМСМА. Настоящият съдебен състав приема за правилен извода на административния съд, че оспореният акт по своя характер е такъв по управление на имот и като такъв не влияе на вида на собствеността дали е частна или публична общинска собственост. Несъстоятелно е твърдението на касационния жалбоподател, че в заповедта на областния управител, с която се оспорва решение 915, не се съдържа аргументи за незаконосъобразността на решението в частта по т. 1, тъй като са били изложени аргументи за незаконосъобразност в частта по т. 4 и следващите. Видно от заповед РД-09-23 от 18.05.2023г., Областния управител на Област Бургас е оспорил в цялост приетото решение от Общински съвет Несебър /което с последващо решение 931 от Протокол 35 от проведено заседание на 27.06.2023г. Общински съвет Несебър на основание чл. 165, ал.1 от АПК е оттеглил решение 915 прието на заседание на Общински съвет Несебър и отразено в протокол 34/28.04.2023г., в частта му по т.2 до т. 6 / и действително е изложил съображения по отношение на решението в частта по т. 4 и следващите, но съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на всички основания по чл. 146, което е й сторил. Настоящият съдебен състав приема за правилен изводът на съда за наличието на порок по чл.146, т.5 от АПК при приемане на оспореното решение на Общински съвет Несебър, тъй като същото е прието при несъобразяване със заложеното в чл. 11, ал. 1 от Закона за общинската собственост, който гласи, че имоти и вещи-общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. В случая както правилно административния съд е приел, че управлението на имота не е извършено в интерес на местната общност, тъй като производството по приемане на процесното решение е започнало по подадено заявление от страна на Г.Нищелков, с което е искано разрешаване изработване на ПУП - ПЗ, касаещо обединяване на собствените му имоти и част от общински селскостопански път, в резултат на което ще последва промяна на предназначението от земеделска територия в урбанизирана такава. В тази част настоящата инстанция напълно споделя и мотивите на първоинстанционния съд, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК касационният съд препраща към мотивите на обжалваното съдебно решение Неоснователно е оплакването на касатора срещу извода на съда, че процесния имот е публична общинска собственост. В тази част настоящата инстанция напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд. Затова и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК касационният съд препраща към мотивите на обжалваното съдебно решение. С оглед на изложеното по горе, настоящият състав приема, че обжалваното решение не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е своевременно заявена с писмен отговор от 05.02.2024. Същата е и основателна предвид изхода на спора и обстоятелството, че в касационното производство ответникът е представляван от юрисконсулт. След като съобрази чл.143 от АПК и на основание чл.37 от ЗПП и чл.24 от НЗПП, съдът определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение