Решение № 504 от 3.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2323/2011 г.
ВКСIII наказателно отделение03.01.2012 г.докладчик Красимир Шекерджиев
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. Р. О. за възобновяване на по НОХД № 13/2011 г. по описа на Районен съд-гр. Брезник. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 504 от 3.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2323/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Шекерджиев Производството пред ВКС е било образувано по искане на осъдения П. Р. О. за възобновяване на производството по НОХД № 13/2011 г. по описа на Районен съд - гр. Брезник. С присъда № 20 от 24.03.2011 г., постановена по НОХД № 13/2011 г. по описа на Районен съд - гр. Брезник, осъденият П. Р. О. е бил признат за виновен в това, че на 21.11.2010 г. в гр. Брезник, в съучастие като съизвършител С. Н. И. е отнел чужди движими вещи на обща стойност 129,60 лева от владението на И. К. Х. без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е било осъществено при условията на опасен рецидив, като на основание чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б", във вр. с чл. 20, ал. 2 НК и чл. 54 НК му е наложил наказание "лишаване от свобода" за срок от две години, като на основание чл. 61, т. 2 ЗИНЗС това наказание е трябвало да бъде изтърпяно при първоначален "строг" режим в затворническо общежитие от закрит тип. С въззивно решение № 28, постановено по ВНОХД № 116/2011 г. по описа на Окръжен съд - гр. Перник, е била изцяло потвърдена присъдата на първостепенния съд. Искането на осъдения О. е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. В него се твърди, че първостепенният съд е постановил осъдителна присъда като е кредитирал показания на свидетели, които са заинтересовани от изхода на делото и по този начин е допуснал съществено нарушение на процесуални правила. Предлага се наказателното производство да бъде възобновено по реда на чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. В хода на касационното производство осъденият О. моли да бъде възобновено воденото срещу него наказателно производство. Защитата на осъдения моли искането да бъде уважено, като наред с изложените в него доводи релевира и такива, че отмереното на О. наказание е несъразмерно тежко. Представителят на държавното обвинение моли искането да не бъде уважавано и поддържа, че постановената присъда е правилна и законосъобразна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: По допустимостта на искането Депозираната молба за възобновяване на наказателното производство, водено срещу осъдения П. О. и отмяна на постановената по НОХД № 13/2011 г. по описа на Районен съд - гр. Брезник, присъда е подадена в срока по чл. 421, ал. 1 НПК и е допустима. По основателността на искането Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно. При прегледа на постановената първоинстанционна присъда, с която осъденият О. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б", във вр. с чл. 20, ал. 2 НК и чл. 54 НК касационната инстанция прецени, че не са допуснати отразените в искането нарушения. Предходните съдебни състави са направили верен анализ на доказателствените материали, като обосновано и при спазване на изискванията на чл. 14 НПК са преценили, че осъденият е осъществил виновно инкриминираното деяние. Правилно съдебните състави са обсъдили и ценили събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства и конкретно разпитите на свидетелите, като са отчели, че техните показания са еднакви или сходни по отношение на релевантните за изхода на делото факти. Първостепенният и въззивният съд са постановили съдебните си актове, като законосъобразно са приели, че от показанията на свидетелите Х., К. и И. се установява факта на извършване на престъплението и авторството на осъдения О. Правилно съдебните състави са ценили показанията на свидетелката Х., която е установила липсата на инкриминираните вещи - котел и мелачна машина. Законосъобразно са възприети и показанията на свидетелите К. и И., които установяват съпричастността на осъдения О. към извършеното престъпление. Първият свидетел е бил очевидец на извършване на инкриминираното деяние, като е категоричен, че едно от двете лица, влезли в къщата на Х. е бил О., а другият свидетел е възприел вещите - предмет на престъпление в него. Тези гласни доказателства се подкрепят изцяло от останалите доказателствени материали - писмените доказателства и приетата по делото съдебно-оценителна експертиза. Предвид всичко изложено касационната инстанция не откри каквито и да е нарушения, осъществени от предходните инстанции във връзка със събирането и оценката на доказателствения материал по делото. При индивидуализацията на наказанието на искателя не са допуснати нарушения, свързани с отмереното му наказание. Правилно решаващите съдебни състави са отчели като смекчаващи отговорността на О. обстоятелства ниската стойност на отнетото имущество, липсата на доходи, трудното му материално състояние и процесуалното му поведение в хода на воденото наказателно производство. Съдът не е отчел наличието на отегчаващи отговорността на осъденото лице обстоятелства. При този анализ на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства законосъобразно наказанието на О. е било определено при изключителен превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства и то е било отмерено в минималния размер, предвиден в санкционната част на разпоредбата на чл. 196, ал. 1, т. 1 НК Предвид изложеното касационната инстанция прие, че първостепенният и въззивният съд не са допуснали нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК и наложеното на осъдения П. О. наказание не е явно несправедливо, а напротив е съобразено с данните, досежно личността му и обществената опасност на инкриминираното деяние - предмет на воденото наказателно производство. Предвид всичко изложено касационният съдебен състав прецени, че в хода на воденото срещу осъдения П. О. наказателно производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуални правила и отмереното му наказание не е явно несправедливо. Ето защо липсват основания за възобновяване на наказателното производство и отмяна на влезлите в сила съдебни актове, постановени по НОХД № 13/2011 г. по описа на Районен съд - гр. Брезник и по ВНОХД № 116/2011 г. по описа на Окръжен съд-гр. Перник. Така мотивиран, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Цитирани разпоредби
4- чл. 196, ал. 1, т. 1 НК
- чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК
- чл. 348, ал. 1, т. 2
- чл. 54