Решение № 4530 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11166/2017 г.

Решение № 4530 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11166/2017 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

С. П. С. с ЕТ "С. П. - Енергоремонтстрой" от гр. П. обжалва решение № 273/11.08.2017 г. на Административен съд, гр. В. Търново постановено по адм. дело № 721/2016 г., с което е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт № Р-04001516000238-091-001/23.06.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. В. Търново, поправен с ревизионен акт № П-04001516125756-003-001/15.07.2016 г.

В касационната жалба са изложени доводи, че са представени фактури в оригинал и документи за сключване и изпълнение на договори с У. К. ЕООД и Строй консулт 2022-А ЕООД. По доставките от Е. Д. ЕООД, Е. К. В. 2010 ЕООД и Т. П. 2008 ЕООД, твърди че в резултат от издадените кредитни известия, ревизираният търговец дължи два пъти една и съща сума. Искането е за отмяна на решението.

Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град В. Търново оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор на гл. юрк. М. Н.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а по същество е неоснователна, поради следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд - В. Т. е бил ревизионен акт, с който на С. П. С. в качеството й на ЕТ "С. П. - Енергоремонтстрой", гр. П. са установени следните задължения:

• ДДС в общ размер на 65 481 лева и лихви от 8106.90 лева, за данъчни периоди м. 10.2013, м. 03.2014, м. 02, м. 07 и м. 10.2015 г.,

• данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 4607.32 лева и лихви в размер на 1006.47 лева

• данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 2114.70 лева и лихви в размер на 418.73 лева;

• задължителни осигурителни вноски - ДОО за самоосигуряващо се лице в размер на 3382 лева и лихви от 395.15 лева и ЗО за самоосигуряващо се лице в размер на 1520 лева и лихви от 177.59 лева

За да отхвърли жалбата съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК (ред. в сила 01.01.2013 г.) и в предписаната от закона форма. Съдът е изследвал доказателствата по делото и е приел за доказано подписването на ревизионния акт с квалифициран електронен подпис.

Относно материалната законосъобразност на установените задължения по ЗДДС, съдът е установил, че произтичат от отказ на право на данъчен кредит за доставки на стоки /материали/ и услуги /СМР/ по фактури, издадени от петима доставчици, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС по отношение на двама от тях и на основание чл. 71, т. 1 ЗДДС по отношение на останалите трима.

По фактурите, издадени от "Строй консулт 2022 - А" ЕООД е отказано право на приспадане в размер на 3 800 лева за доставки с предмет "СМР по договор". Съдът е обсъдил представените в хода на ревизията писмени доказателства и е приел, че не се доказва реалното извършване на услугите. В мотивите си съдът е посочил, че в хода на съдебното производство представените писмени доказателства - фактури, договори, протокол обр. 19 са оспорени на основание чл. 193 ГПК относно тяхната автентичност - по отношение подписа на доставчика. Въпреки дадената възможност, жалбоподателят, чиято е доказателствената тежест не е доказал, че тези документи са подписани от издателя на фактурите. Съдът е обсъдил и съдържанието на частните документи и е обосновал извод, че не съставляват доказателство за изгодните за подписалото ги лице факти. На това основание е приел, че не са изпълнени предпоставките по чл. 68 и чл. 69 ЗДДС за възникване на правото на данъчен кредит.

По фактурата, издадена от "У. С. К." ЕООД с предмет доставки на материали по опис, съдът, по аналогични съображения е приел, че автентичността на представените писмени доказателства не е доказана, поради което не е установено осъществяването на доставка на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС.

По отношение на останалите доставчици - "Е. Д." ЕООД, "Е. К. В. 2010" ЕООД и "Т. П. 2008" ЕООД съдът е приел, че не е изпълнено условието по чл. 71, т. 1 ЗДДС - ревизираното лице не разполага с фактура или друг данъчен документ, който да удостоверява декларираното в дневника му за покупки право на приспадане.

По ЗДДФЛ съдът е установил, че допълнително определения данък по чл. 48, ал. 2 за 2013 и 2014 г. е резултат от увеличение на декларирания от търговеца финансов резултат за съответния период с непризнати разходи по фактурите, издадени от "У. С. К." ЕООД и "С. К. 2022-А" ЕООД. В мотивите си е приел, че е налице основанието по чл. 26, т. 2 ЗКПО - документална необоснованост на отчетените разходи.

По отношение на задълженията за осигурителни вноски за годишно изравняване съдът е посочил, че установеният в ревизионния акт осигурителен доход, върху който се дължат вноските за годишно изравняване е пряко обвързан от установения облагаем доход.

Решението е правилно постановено.

В касационната жалба конкретни оплаквания за неправилност на решението са посочени относно отказа на правото на данъчен кредит. На основание чл. 218, ал. 2 АПК съдът дължи произнасяне по спазването на материалния закон.

По приложението на ЗДДС първоинстанционният съд е изследвал всички релевантни факти за възникване и надлежно упражняване на правото на данъчен кредит по доставките на услуги - от "Строй консулт 2022 - А" ЕООД и по доставките на стоки /материали/ от "У. С. К." ЕООД. По силата на чл. 68 и чл. 69 ЗДДС основна предпоставка за признаване на право на данъчен кредит по облагаеми доставки на стоки и услуги е действителното осъществяване на доставките. Съгласно чл. 71, т. 1 ЗДДС за надлежното упражняване на това субективно право получателят следва да разполага с данъчен документ по смисъла на чл. 114 ЗДДС. От изложеното следва, че при спор за реалност на доставките, ревизираното лице, чиято е доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК следва да установи, че услугите са извършени по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗДДС и а стоките са достави и получени по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС във връзка с чл. 25, ал. 2 ЗДДС. В конкретния случай, тези обстоятелства не са доказани по доставките, предмет на фактурите, издадени от "Строй консулт 2022 - А" ЕООД и У. С. К. ЕООД. Съдът е изложил подробни мотиви в обжалваното решение по истинността на представените по делото частни документи - договори, протоколи обр. 19 и фактури, която е оспорена по реда на чл. 193 ГПК. Обосновано и в съответствие с доказателствата по делото е приел, че жалбоподателят не е изпълнил доказателствената си тежест по чл. 194, ал. 1 ГПК, поради което представените частни документи не удостоверяват релевантните за спора факти относно изпълнението на СМР и съответно доставянето и получаването на материали.

По отношение на останалите доставчици не е изпълнено условието по чл. 71, т. 1 ЗДДС - ревизираният търговец не разполага с данъчен документ по смисъла на чл. 114 ЗДДС. В хода на съдебното производство от жалбоподателя се предприети процесуални действия за събиране на фактурите и други документи от доставчиците, на основание чл. 192 ГПК, но такива не са представени. Съдът е обсъдил твърдението на касатора за издадени кредитни известия и обосновано е приел, че по делото не са налице данни и доказателства за издаване на документ по чл. 115 ЗДДС. Поради това и доводите в касационната жалба, че в резултат на издадените кредитни известия се дължи два пъти една и съща сума, са неоснователни.

По ЗДДФЛ преобразуването на финансовия резултат на ревизирания търговец е резултат от липсата на доказателства за осъществяване на дейностите по фактурите от "Строй консулт 2022 - А" ЕООД и по доставките на стоки /материали/ от "У. С. К." ЕООД. На основание чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 10, ал. 1 ЗКПО такъв разход е документално необоснован и не се признава за данъчни цели.

Лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци по чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО дължат осигурителни вноски върху окончателен размер на осигурителния доход съгласно чл. 6, ал. 8 КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО. В случая допълнителните вноски за ДОО и ЗО са резултат от допълнително установения облагаем доход, който увеличава размера на окончателния осигурителен доход, деклариран от задълженото лице.

При изяснен от фактическа страна спор, съдът е постановил решение в съответствие с материалния закон, което следва да се остави в сила на основание чл. 221, ал. 2 АПК.

При този изход на спора, разноски се дължат на ответника по касация за осъществено процесуално представителство от юрисконсулт в касационното производство в размер на 3146 лева на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,