Решение № 4878 от 8.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11022/2013 г.

Решение № 4878 от 8.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11022/2013 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 4 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Билдинг Б" ЕООД, представено от управителя Божидар Спасов Биров, срещу решение № 4275/27.06.2013 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 4292 по описа за 2013 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за дерегистрация по ЗДДС № 220991300000982/24.01.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София. Заявяват се трите категории касационни основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките на чл. 176, т. 1 от ЗДДС за дерегистрация по ЗДДС на касатора, доколкото в производството по издаване на акта за дерегистрация не са изчерпани способите по ДОПК за намирането му на адреса за кореспонденция, а проверките не са удостоверени надлежно. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и на акта за прекратяване на регистрацията по ЗДДС. Претендират се деловодни разноски. Ответникът по касация директора на дирекция "Обжалване данъчно-осигурителна практика" гр. София, чрез повереника си юрисконсулт Манчева, отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: С оспорения пред АССГ административен акт е разпоредено прекратяване на регистрацията по ЗДДС на "Билдинг Б" ЕООД на основание чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" във вр. с чл. 176, т. 1 от ЗДДС. Фактическо основание за издаване на акта е невъзможността да бъде открит данъчния субект на адреса за кореспонденция при две посещения, извършени съответно на 15.01.2013 г. и на 23.01.2013 г. АССГ е приел наличието на предпоставките за дерегистрация по инициатива на приходната администрация по чл. 176, т. 1 от ЗДДС. За установяване на факта на ненамиране на задълженото лице на адреса за кореспонденция е ценил изготвените протоколи за проверка № 109-1/15.01.2013 г. и № 109-2/23.01.2013 г. Отрекъл е протоколите да са нередовни и да е дължимо и изчерпването на реда за връчване на съобщения по чл. 32 от ДОПК. Решението е правилно. Съдържанието на прекратяването на регистрацията по ЗДДС и нейните последици са уредени в чл. 106, ал. 1 от ЗДДС. Дерегистрацията се изразява в забрана за данъчния субект да начислява ДДС и да приспада данъчен кредит след датата на прекратяване на регистрацията, освен ако законът предвижда нещо различно /с арг. от чл. 83, ал. 3 от ДОПК актът за дерегистрация поражда действие от деня на връчването му/. Регистрацията се прекратява по инициатива на регистрираното лице или на приходната администрация /чл. 106, ал. 2 от ЗДДС/. В хипотезите на задължителна дерегистрация по чл. 107 от ЗДДС администрацията действа в условията на обвързана компетентност, а в тези по чл. 176 във вр. с чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" от ЗДДС упражнява дискреция. Процесуални правила относно вписването в специалните регистри /като този по ЗДДС/ се съдържат в чл. 83 от ДОПК. Относно оспорването на актовете в регистрационното производство е приложим редът за оспорване на РА /вж. чл. 83, ал. 4 от ДОПК/. Систематичното място на чл. 176 в гл. ХХV от ЗДДС, уреждаща правомощията на органите по приходите за предотвратяване на данъчни измами, определя юридическите факти, представляващи основания за дерегистрация по преценка на администрацията, като източник на опасност от загуба на данъчни приходи. Основание за дерегистрация по чл. 176, т. 1 от ЗДДС е невъзможността регистрираното лице да бъде открито по реда на ДОПК на посочения от него адреса за кореспонденция и може да се приеме като последица от неизпълнение на задължението за съдействие по чл. 42, ал. 1 от ДОПК, елемент от което е осигуряването на достъп до подлежащия на контрол обект. Верни са фактическите и правните изводи на първоинстанциония съд и се споделят изцяло от касационната инстанция. АССГ не е допуснал опущения в процеса на доказване. Ясно е разграничена доказателствената тежест на страните и последиците от ненадлежно проведеното доказване. По общото правило на чл. 170, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК за администрацията е обвързаността да установи осъществяването на предпоставките за издаване на утежняващия административен акт за прекратяване на регистрацията по ЗДДС. Доказването на невъзможността регистрираното лице да бъзе открито на посочения от него адрес на кореспонденция е убедително проведено с протоколите от датите на посещенията на този адрес. Доколкото относно реда за откриване на лицето на адреса за кореспонденция разпоредбата на чл. 176, т. 1 от ЗДДС препраща към ДОПК, то този ред е следван от приходната администрация. Изготвените от органа по приходите протоколи са официален свидетелстващ документ /вж. чл. 50, ал. 1 от ДОПК/ и притежават материалната доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 от ДОПК. Обратно на поддържаното от касатора протоколите не са засегнати от пороци, които да ги дисквалифицират като доказателствен източник. При липсата на изискване и други лица освен органа по приходите да присъстват или участват при проверката за откриване на лицето на адреса за кореспонденция, няма как необходимото съдържание на протокола да включва посочването на такива лица /чл. 50, ал. 2, т. 3 от ДОПК/. Неотносимо е позоваването на разпоредбите на чл. 30, ал. 4 и чл. 32 от ДОПК, за да се обоснове нередовност на проверката. Първата разпоредба урежда ред за установяване на връчването в хипотезата на отказ за получаване на съобщението, а втората - редът за връчване, когато лицето не е намерено на адреса за кореспонденция. Предпоставките на чл. 32, ал. 1 от ДОПК за връчване чрез прилагане към досието са сходни с тези за дерегистрацията по чл. 176, т. 1 от ЗДДС - ненамиране на лицето на адреса за кореспонденция /по ДОПК при най-малко две посещения през 7 дни/, поради което тъждеството на правопораждащия фактически състав изключва възможността за прилагане на особения ред за връчване. Използването му при връчването на акта за дерегистрация не е аргумент за отсъствието на предпоставките по чл. 176, т. 1 от ЗДДС заради това, че не е приложен в производството за дерегистрация. В контекста на горното е дължимо оставяне в сила на оспореното решение. При този изход на спора на никоя отстраните не се следват разноски за касационното производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение