Решение № 5122 от 27.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11047/2015 г.

Решение № 5122 от 27.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11047/2015 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Д. А. от гр. Б., чрез адв. Янев против решение № 1175 от 1.07.2015 г. по адм. дело № 2126/2014 г. по описа на Административен съд - Б., в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 2478/26.09.2014 г., издадена от зам. кмет по "УТС" на О. Б.. С доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът - заместник кмет на О. Б. не ангажира становище по касационната жалба. О. Е. А. не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила обжалваното решение като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № 2478/26.09.2014 г., издадена от зам. кмет по "УТС" на О. Б., в частта, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж, съставляващ "усвояване на площ под западен балкон на първи жилищен етаж блок ..., вх. ..." - външни ограждащи стени по западната фасада и поставената метална врата, находящ се в УПИ I, кв. 5, зона "А" по плана на ж. к. М. Р., гр. Б. с идентификатор 07079.651.202 по КК на гр. Б.. Прието е, че строежа е изграден през периода 1993 - 94 г., без строителни книжа, тъй като не попада в обхвата на представеното разрешение за строеж № 91/27.05.1993 г. Установено е, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, извършен в точно визираните в констативния акт параметри, който не попада в някоя от изключителните хипотези по § 16, ал. 1 до 3 от ПР на ЗУТ, като не е приложим и режимът по § 127 /нов/ с оглед годината на изграждане. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, в обжалваната му част, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № В 38/14.08.2014 г. досежно усвоената площ по западния балкон, не са оборени в съдебното производство, а според заключението на вещото лице те отговарят на фактическото състояние - изградени са външни ограждащи стени по западната фасада и е поставената метална врата, които строителни работи не са предвидени по проекта към разрешение за строеж № 91/27.05.1993 г. Експерта констатира, че за процесния строеж няма одобрен проект и издадено разрешение за строеж, той не съответства на предвижданията на действащия ПУП и е завзет общински терен без отстъпено право на строеж. Следователно, изводът на съда, че е налице безспорно установен незаконен строеж, с конкретни параметри, описани в заповедта и заключението на експерта, е обоснован и съответен на изяснената по делото фактическа обстановка. Подробно е мотивирано решението и досежно кредитиране на доказателствата за годината на изграждане на процесния незаконен строеж, както и че не попада в някоя от изключителните хипотези по § 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 и § 127 от ПР на ЗУТ, поради което издадената на основание на чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ заповед за премахване се явява законосъобразна. С оглед на горното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,