Решение № 4697 от 13.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4840/2016 г.

Решение № 4697 от 13.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4840/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. С решение № 1758/14.03.2016 г. по адм. дело № 11199/2015 г. Административен съд С. - град е отменил по жалба на Й. К. Л., С. И. В. - Горанова и А. С. Д., от гр. С. решение № 1040 - 21 - 61/19.10.2015 г. на директора на ТП на НОИ С. - град и потвърденото с него разпореждане № РО - 5 - 21 - 00050100/14.08.2015 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ за събиране на суми по ревизионен акт за начет № РМ - 5 - 21 - 00049599/29.07.2015 г. на контролен орган по чл. 107 КСО в общ размер от 2208,94 лева, от които 2016,45 лева главница и 192,49 лева лихви. Присъдил е разноски. Против съдебното решение е постъпила касационна жалба от директора на ТП на НОИ С. - град, в която се развиват доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с неточно прилагане на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответниците по касационната жалба - Й. К. Л., С. И. В. - Горанова и А. С. Д., от гр. С. изразяват становища за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. Органите на НОИ са приели, че в хода на ревизионното производство, а в последствие и при контролното производство несъмнено е установено, че от отмененото експертно решение № 0140/15.01.2014 г. на ТЕЛК I МБАЛ Общи заболявания, II състав гр. С. са причинени вреди от виновно поведение на лекарския състав на органа по медицинската експертиза, изразяващи се в неправилно изплатени осигурителни плащания на освидетелстваното лице по чл. 98, ал. 7 КСО. Възприели са като фактически основания, мотивиращи характера на вредата посочените в отменителното експертно решение на НЕЛК. По делото е установено, че със свое експертно решение № 0051/9.02.2015 г. НЕЛК е отменила експертно решение № 0140/15.01.2014 г. на ТЕЛК I МБАЛ Общи заболявания, II състав гр. С., след преглед на освидетелстваното лице Н. А. П. и е приела, че дадената оценка по ч. 1, р. IV, т. 4.2 на НМЕ/2010 г. е необоснована, без описан ортопедичен дефицит, не кореспондира с приложената рентгенография и състояние на лицето, което състояние е установено при прегледа. НЕЛК е приела, че наличния функционален дефицит следва да бъде квалифициран по ч. 1, р. IV, т. 4.1 НМЕ/2010 г. На базата на тези изводи във връзка с прилагането на посочените материалноправни разпоредби е променила процента ТНР от 50 % на 42 %. Съгласно, част 1, раздел IV, т. 4 за дегенеративни промени на гръбначния стълб по т. 4.1. с ограничени функционални нарушения се следват от 0 - 10 %, а в случаите на т. 4.2. с трайни функционални нарушения се следват 20 - 30 %. При дегенеративни промени без доказани отпадни прояви може да се приеме 30 % загубена работоспособност само в изключителни случаи при необичаен болков синдром. Това е основанието, на което НЕЛК е отменила оценката на ТНР за съпътстващо заболяване "състояние след прекарана болест на Ш. М. с шорови тела по дискалните повърхности на долни торакални и Л прешлени. Ломбална спондилоартроза. " В експертно решение № 0140/15.01.2014 г. на ТЕЛК I МБАЛ Общи заболявания, II състав гр. С. обаче липсва заболяване, което да е квалифицирано по ч. 1, р. IV, т. 4.2 на НМЕ/2010 г. Налице е "Деф. тораколумб. спондилоартроза. Болест на Шоерман - 30%, част I, раздел V, т. 2 НМЕ/2010 г. Съгласно раздел V, "Болест на Шоерман" до края на растежа (обичайно до 18-годишна възраст) при - т. 1. леки функционални ограничения се следва 0 - 10 %, а по т. 2. със значителни функционални ограничения (например необходимост от стабилизиране с корсет) - 20 - 30 %. След приключване на растежа процентът на ограничената работоспособност се определя съобразно остатъчните функционални нарушения. Съгласно чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО контролните органи на НОИ съставят на физическите или на юридическите лица ревизионни актове за начет, за причинените от тях щети на Държавното обществено осигуряване, от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Органите на НОИ не са изяснили коя нормативна разпоредба в случая е била нарушена тази по ч. 1, р. IV, т. 4.2 на НМЕ/2010 г. или по ч. 1, р. V, т. 2 НМЕ/2010 г. и в контекста на твърдяното нарушаване не са изследвали всички кумулативно изискуеми предпоставки във връзка с ангажиране на имуществената отговорност. Лекарите членове на медицинската експертиза изразяват експертно мнение, въз основа на придобити специални знания и опит в областта на медицината. То е израз и на вътрешното им убеждение при обсъждане на наличните клинични данни и изследвания за дадено заболяване. Неправилно първоинстанционният съд обаче е приел, че при определяне на функционалния дефицит позоваването на несъответстващи на наличните заболявания отправни точки не е неточно прилагане на материалноправни разпоредби. Отправните точки служат за ръководство и дават насока за определяне на съответния процент ТНР и са задължителни като съдържащи конкретните основания на приложимата материалноправна норма. Точното им посочване е задължително не само в актовете на медицинската експертиза, но и в актовете по ангажиране на имуществената отговорност на членовете на съставите на експертните комисии. Това е така, защото различните отправни точки детерминират различни медицински последици и за тяхната преценка често е необходима медицинска експертиза, която да установи наличието на всички кумулативни елементи на имуществената отговорност по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО. Посочените пороци на оспорените актове на НОИ освен неточно прилагане на материалноправни разпоредби сочат и наличие на съществени нарушения на административнопроизводствени правила при издаването им. Макар и по различни съображения от изложените от първоинстанционния съд атакуваното съдебно решение е правилно по своя резултат и като такова следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение