Решение № 431 от 11.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5992/2017 г.

Решение № 431 от 11.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5992/2017 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на "Обединено гражданско сдружение" гр. Варна против решение № 652 от 19.04.2017 г. по адм. дело № 3256/2016 г. на Административен съд – Варна. В нея се излагат доводи за неправилност на съдебния акт поради погрешна интерпретация на фактите и неправилно приложение на материалния закон и се иска отмяната му.

Ответникът по касационната жалба – председателят на Окръжен съд гр. Варна, не е изразил становище по същата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното:

С обжалваното решение Административен съд – Варна е отхвърлил жалбата на "Обединено гражданско сдружение" гр. Варна против изричен отказ, постановен в решение № РД-1550/13.12.2016 г. на председателя на Окръжен съд гр. Варна, да предостави търсената информация от сдружението по заявление № 3 от 28.11.2016 година.

Съдът е установил следните фактически обстоятелства:

Със заявление № 3 от 28.11.2016 г. "Обединено гражданско сдружение" гр. Варна е поискало председателят на Окръжен съд гр. Варна да му предостави информация, формулирана в четири въпроса:

1. На какво основание е определена държавна такса за удостоверение за актуално състояние на фирма, регистрирана във Варненския окръжен съд (ВОС) ?

1. На какво основание наредител за издаване на горното удостоверение е "Търговска банка" АД, а не физическо лице?

1. На какво основание преводната такса към "Информационно обслужване" АД се облага с ДДС?

1. По какви причини не са изпълнени изискванията на Закона за държавните такси за поставяне на ПОС-терминал за горните услуги от Варненския окръжен съд ?

С оспореното пред административния съд решение № РД-1550/13.12.2016 г., председателят на Окръжен съд гр. Варна е отговорил, че търсената информация не се явява обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация, т. е. свързана с обществения живот в Р България. Обсъдил е видовете информация – официална и служебна, и съдържанието й в съответните хипотези в контекста на чл. 5 от Закона за съдебната власт, който гарантира правото на гражданите и юридически лица на достъп до информация за работата на съдебната власт и в заключение е приел, че търсената информация не представлява такава, свързана с обществения живот в страната, която да дава възможност на гражданите да си съставят свое мнение относно дейността на съответния държавен орган (Окръжен съд гр. Варна) и следователно не съществува задължение за предоставяне на информация по поставените въпроси.

Административният съд е разгледал всеки един от поставените въпроси в заявлението и приел, че оспореният отказ да се отговори на същите е законосъобразен.

По т. 1 от заявлението съдът е посочил, че размерът на дължимите такси е нормативно определен в Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, приета с ПМС № 243 от 14.11.2005 г., обн., ДВ, бр. 94/2005 година. Търсената информация е общоизвестна предвид публикуването й в Държавен вестник и е налична в интернет на цитирания адрес.

По т. 2 защо наредител е банка, а не физическо лице, съдът е приел, че оформянето на платежните документи по преводните операции, извършвани от банковите институции не е свързано с правомощията на председателя на окръжния съд, респ. същият не контролира посредническата дейност на банката.

По т. 3 относно облагането на преводната такса към "Информационно обслужване" АД с ДДС съдът отново е посочил, че отговорът се съдържа в нормативната уредба – Законът за данък върху добавената стойност, като начисляването на данък върху стойността на определен вид услуга от "Информационно обслужване" АД не е от компетентността на председателя на окръжния съд.

По т. 4 за причините, поради които не са изпълнени изискванията за поставяне на ПОС – терминал за плащане на услугите, посочени по-горе, съдът е коментирал разпоредбите на Закона за ограничаване плащанията в брой и по-точно чл. 4, ал. 1 ЗОПБ и е приел, че към момента на подаване на заявлението от жалбоподателя все още не са съществували задължителни изисквания за поставяне на ПОС – терминали в бюджетните учреждения, които председателят на съда да е задължен да изпълни, поради което правилно е отказал да отговори на този въпрос.

На следващо място съдът е изложил съображения, че заявителят е поискал информация във връзка със заплатени от него такси за издаване на съдебно удостоверение за актуално състояние на сдружението, т. е. в производство по административно обслужване. В тази хипотеза с разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗДОИ изрично е изключено приложението на Закона за достъп до обществена информация.

В заключение съдът е приел, че не са налице основанията по чл. 146, т. 1 - 5 АПК за отмяна на оспорения отказ и постановил обжалвания резултат.

Недоволен от решението, касационният жалбоподател поддържа, че с оспореното решение съдът всъщност е отговорил на поставените въпроси в заявлението, изразява несъгласие с мотивите за отказ на търсената информация и иска да се отмени решението като се реши спора по същество и му се предостави заявената информация.

Върховният административен съд, като прецени доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е частично основателна, по следните съображения:

Спорният въпрос по делото е дали търсената информация е обществена по своя характер.

Съдът правилно е преценил, че заявителят е поискал информацията по т. 1 – 4 от заявлението във връзка с издаденото му съдебно удостоверение за актуално състояние на "Обединено гражданско сдружение" гр. Варна. С въпросите си заявителят е поискал да му бъде разяснени основанията и реда, по който се събират дължимите такси при издаване на съдебно удостоверение в качеството му на потребител на административната услуга. Като страна по това административно правоотношение, заявителят има право на информация, което обаче следва да реализира в хипотезата на чл. 12, ал. 2 АПК. В съгласие с текста на чл. 8, т. 1 ЗДОИ, с който се изключва прилагането на разпоредбите на закона относно достъпа до обществена информация, която се предоставя във връзка с административното обслужване на гражданите и юридическите лица, съдът правилно е счел, че за заявителя е налице друг ред, по който може да поиска отговор на поставените въпроси. По отношение начисляването на дължимите данъци и такси в това административно производство, съдът също правилно е посочил, че информацията по т. 1 и 3 от заявлението е публично достъпна, т. к. размерът на дължимите такси за издаване на удостоверение за вписани обстоятелства е определен в нормативен акт, както и начисляването на следващия се данък. Неоснователно е възражението, че в частта по т. 3 от заявлението съдът е следвало да констатира, че е налице хипотезата на чл. 32 ЗДОИ и отмени отказа с указания до задължения субект в тази насока. Не е необходимо препращане на заявлението до търговското дружество, т. к. отговорът относно облагането на преводната такса се съдържа в нормативната уредба, с която заявителят разполага с възможност да се запознае. По аналогични съображения е верен изграденият извод за неотносимост на искането по т. 2 към председателя на окръжния съд. Правилно е заключението на съда за законосъобразност на оспорения отказ и по т. 4 от заявлението. Въпросът за причините поради което не е поставен ПОС-терминал по същината си не представлява искане на достъп до информация, която е обществена по своя характер. Същият не е насочен към получаване на създадена, събрана и/или съхранявана информация от задължения субект, чрез която да си състави мнение относно организацията в съда на административното обслужване на гражданите, поради което правилно съдът е счел, че председателят на окръжния съд, в качеството си на задължен субект не дължи информация по т. 4 от заявлението на сдружението. Действително, изложените мотиви в съдебното решение в тази част са неотносими, т. к. не са насочени към проверка на законосъобразността на обжалвания отказ, а по същината си представляват отговор на поставения въпрос (без да се обсъжда правилността им) и заместват волята на издателя на акта, което е недопустимо, но с оглед верността на крайния извод това обстоятелство не влияе върху обжалвания резултат.

Предвид изложеното, решението е правилно и следва да се остави в сила.

Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,